Европа се клати, България се мъчи да пази равновесие

/КРОСС/Европа се клати, България се мъчи да пази равновесие.

Това е един от изводите, който правят аналзаторите от Института по социология „Иван Хаджийски"

Разпада ли се Европа

След Париж за втори път е под заплаха мултикултурализмът. Първият път беше „Шарли Ебдо". Tревогата от мигрантската вълна се сля със заплахата от тероризъм и прерасна в централен проблем на европейската сигурност. Паралелно проличаха тенденции на национално и регионално самозатваряне (Полша, Унгария), както и бяха лансирани идеите за „Шенген на две скорости" и оформяне на „ядро на ядрото" на ЕС.

Променя се и ролята на държавите от Централна и Източна Европа. Събитията регистрират нарасналото самочувствие на лидери като унгарския премиер Виктор Орбан. Преди той изглеждаше като изолиран европейски политик, сега изглежда като визионер. Важно е и поведението на новото полско правителство, стъпващо на три стълба: отказ от прием на бежанци, сближаване с Германия и категорично противопоставяне на Русия.

Близкият и Далечният изток

От конфликта между Турция и Русия губят и двете страни. В икономически и особено вътрешнополитически план загубите на Турция са несравнено по-големи. Във външнополитическо отношение ескалацията на напрежението ще доведе до по-тежки загуби на Русия. Москва ще се окаже едновременно срещу враждебен Киев на запад и враждебна Анкара на юг.
Докато вниманието на Европа е насочено към Близкия Изток, в Далечния Изток се развиват процеси, които утре ще имат по-голямо значение: икономическата интеграция на Югоизточна Азия (над 622 милиона население, пазар от $2.6 трилиона) и сътрудничеството на двата демографски и икономически гиганта: Китай и Индия, стимулирано от скорошната визитата на китайския вицепрезидент в Делхи.

България се мъчи да балансира

България реагира доста внимателно на събитията в Париж - с декларации срещу тероризма, но и с изявления, че държавата не би участвала във военни операции.

А за руския самолет министър-председателят изрично не зае страна, подчертавайки, че конфронтацията между Русия и Турция не е добра за нас. Борисов за първи път от месеци насам се въздържа да декларира подкрепа за Турция, така както беше правил по ред други поводи.

Позицията ни е изчаквателна и предпазлива. На това се дължи и скорошното разграничаване на Борисов от „ястребите". България отново се мъчи да прилича на Германия.

Ренесанс на Цветанов

Местните избори доведоха до „ренесанс" на Цветанов като силна фигура във властта. Дължи се, преди всичко, на победата в местния вот, спечелена много повече от „машината" на Цветанов, отколкото от „харизмата" на Борисов. Но заедно с това двете окончателни оправдателни присъди по водени срещу него дела и оправдателната присъда на първа инстанция по третото му дават допълнително самочувствие да излезе „чист" пред публиката.

Новата ситуация, половин година след избора Румяна Бъчварова да оглави МВР, сложи край на публичното затишие в отношенията между бившия и настоящия вътрешен министър. В рамките на месеца Цветанов три пъти се обяви срещу действията на своя наследник.

Плевнелиев и Бъчварова аут от президентските варианти?

В крайна сметка, след изказванията на Плевнелиев и отбранителната позиция на Бъчварова „кандидатпрезидентският" потенциал и на двамата се минимизира. Вниманието отново се насочва към самия Борисов - като евентуален кандидат или като „кингмейкър". Друг вариант все повече би изисквал съгласуване с някой от партньорите на ГЕРБ.

ДПС и Реформаторския блок се превръщат в „скачени антиподи". И двете формации акцентират върху евроатлатическия си курс. И двете декларират доверие лично на премиера Борисов. И двете използват записите на Янева - Ченалова като аргументи в подкрепа на своята кауза и съзират в тях атака лично срещу премиера. И двете се обвиняват се взаимно, че резултатът им на местните избори е неубедителен на фона на претенциите им.

БСП пред риск от самозатваряне

На червения пленум ръководството надделя, най-вече заради фрагментираната опозиция. Вниманието се пренасочва към отчетно-изборните конференции на структурите, което поражда риска партията да се самозатвори във вътрешните си проблеми и да присъства само формално в националния дневен ред. Лидерските заявки тепърва предстоят. Оставките на Драгомир Стойнев и Илияна Йотова от ИБ със сигурност не са случайни.

На този фон партията на Първанов безспорно държи инициативата за диалог в лявото пространство - от предложението за обща президентска номинация до категоричните призиви за оставка на Плевнелиев. Политическият шанс на АБВ е в постепенното влизане на БСП (поради вътрешна безпомощност) в неговата орбита. Но ако това не се случи по повод на президентския вот, после ще става все по-малко вероятно.

По тази причина в близките месеци може да се очаква все по-активна намеса на Първанов в делата на БСП, както и показно дистанциране от политики на правителството - ход, който да направи „сближаването" с БСП естествен процес. Първата стъпка в тази посока вече е направена.

Националистите: плавен или рязък е печелившият стил

Прави впечатление умелото политическо поведение на Красимир Каракачанов, който нееднократно заема позиции с положителен обществен резонанс. Като че ли ВМРО плавно си разчиства терена за по-активно действие в контекста на неизбежното засилване на националистически и консервативни нагласи в хода на бежанската криза.

Амбициите на Валери Симеонов от НФСБ сякаш са ориентирани към предстоящите развития в сферата на енергетиката, където като шеф на ресорната комисия той разчита да играе ключова роля.
Арестът на Сидеров и Чуколов, наред с бутафорната гладна стачка, можеха да откроят „Атака" като главен противник на статуквото, репресиран от властта, и да налеят нова вода в мелницата на атакистите. Засега това не се случва. Ефектът на резките действия върху „своите" избиратели обаче не бива да се подценява и „Атака" не трябва да се изключва от сметките.