Бюлетин
  • 19 Авг 2017 |
  •  USD / BGN 1.6660
  •  GBP / BGN 2.1448
  •  CHF / BGN 1.7328
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 18°C

Председателят на ДАБЧ: Бесарабските българи имат огромен духовен и творчески потенциал

Председателят на ДАБЧ: Бесарабските българи имат огромен духовен и творчески потенциал

/КРОСС/ Петър Харалампиев е новият председател на Държавната агенция за българите в чужбина. От декември 2014 г. до май 2017г. Харалампиев е бил зам.-областен управител на област София. Бил е изпълнителен директор и член на управителния съвет на фондация "Българе".

Информационна агенция КРОСС потърси новия председател на ДАБЧ да отговори на въпросите на бесарабските българи от Украйна и Молдова.

- Вие сте председател на ДАБЧ от месец и половина. Успяхте ли да се запознаете с проблемите на бесарабските българи?

- Мисля, че съм добре запознат с проблематиката, тъй като бесарабските българи са историческа диаспора, която е играла съществена роля в миналото на българския народ, оставила е трайни следи в обществения и културния живот на родината ни. От средите на бесарабските българи произхождат военни, университетски учени, политици с принос в развитието на българската държава след Освобождението.

Днес официално българите в Украйна и Молдова са около 300 000. Неофициално са вероятно и два пъти повече. Особено внимание следва да се обръща на съхраняването на българското им съзнание и културната им идентичност. Днес можем да говорим за Българско Възраждане в Бесарабия. Сънародниците ни имат възможност да изучават български език и българска история, създават фолклорни състави. Краеведските изследвания посочват на изследователите пътя на интереса им към корените .

Съвременните проблеми на общността се определят от спецификите на живот в Молдова и Украйна, а като добавим и малко познатите на българите в България таврийски българи в Запорожието, които са вторична миграция от Бесарабия, но сега са много близо до военните конфликти, всичко това утежнява ситуацията, при която живеят нашите сънародници.

Въпреки трудностите, обществените им организации и неделните училища се стараят да поддържат българския дух, българското присъствие в този район, достатъчно силно и осезаемо.

- Към кого да се обърнат бесарабците, които нямат гражданство, но имат желание да работят в България?

- Те могат да се обърнат към Координационния център за връзка с българите в Украйна, който е в ДАБЧ. Работят специални телефонни линии и електронен адрес.

- Каква е функцията на този координационен център и с какво може реално да бъде полезна на българите от Украйна?

- Във връзка със сложната обстановка в Украйна през 2015 г. е създаден Координационен център за връзка с българите в Украйна. Това решение е взето по време на среща в Министерския съвет между министър-председателя Бойко Борисов с председателя на Асоциацията на българите в Украйна и депутат във Върховната Рада Антон Киссе.

Центърът е ситуиран в Държавната агенция за българите в чужбина и осигурява по-тесния контакт със сънародниците ни, повече диалог и по-голяма увереност, че страната ни е реално ангажирана с техните проблеми в трудната ситуация. В него са представени Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Държавната агенция „Национална сигурност", Държавната агенция за бежанците, Държавната агенция за българите в чужбина, Националното сдружение на общините в България, Българският червен кръст, Асоциацията на българите в Украйна.

На последното заседание в МС с участието на заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика на Р България г-н Валери Симеонов, бяха споделени добрите практики в Гурково, Казанлък, Раковски и в сферата на туризма през изминалите две години и половина, където работят бесарабски българи. В „Булметал" АД в Гурково в момента там са настанени и работят около 170 семейства.

Проявен е интерес от още 50 големи български фирми, които търсят висококвалифициран персонал. Постигнато е принципно съгласие да се намалят сроковете за обслужване на сънародниците ни при издаването на необходимите документи за труд и пребиваване в България, което е в унисон с политиката на Правителството за облекчаване на административната тежест.

- Основният проблем за бесарабските българи е, че не притежават жилище в България. Може ли бесарабските българи да кандидатстват за общинско жилище?

- За общинско жилище могат да кандидатстват само ако са български граждани.

- В Украйна и Молдова има много български танцови и певчески състави за деца и възрастни, както и други родолюбиви организации, които създават музеи на българския бит в Бесарабия, театрални постановки на български език, фолклорни фестивали, концерти на български език и много други. Има ли фонд или държавна програма, чрез която може да се кандидатства за финансова поддръжка за сценични костюми, за организирани на събори на тамошните българи? Какъв е редът за кандидатстване?

-Да, в Украйна и Молдова са създадени десетки родолюбиви организации, танцови и певчески състави, които съхраняват българските традиции, обичаи и култура. Дейността им е израз на духовното възраждане на нашите сънародници в този регион. ДАБЧ подкрепя тяхната работа, поддържа контакти с ръководствата, представители на сдруженията гостуват в Агенцията. Много от тези структури са удостоени с най-високи отличия на ДАБЧ. Само през 2016 г. дейци на Ансамбъл „Родолюбие" и театър „Смешен петък" в Тараклия са наградени с най-високи отличия по повод, съответно на 35 и 30-годишния им юбилей. Наградено от нас е и телевизионното предаване „На буджакска вълна" в Кишинев.

От българите в чужбина са създадени стотици фолклорни танцови и певчески ансамбли. В САЩ те са над 60. Чрез родния фолклор сънародниците ни по света поддържат една по-жива връзка с България. На много от тях ДАБЧ е предоставила, макар и в ограничени количества, национални костюми. Удовлетворяването на всички нужди обаче е непосилна за Агенцията задача.

- Има ли организации на бесарабските българи в България? Запознати ли сте с техните цели, дейности, проблеми?

- ДАБЧ работи още от своето създаване активно с Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийски българи „Родолюбец". То е основано в далечната 1990 г. в София с идеята да запознае българите в България с развитието на нашите сънародници в Молдова, Украйна, Казахстан. Агенцията и Дружеството съвместно отбелязват 29 октомври, Деня на бесарабските българи. Радостно е, че и в селищата на нашите сънародници в някогашните Бесарабия и Таврия това честване вече намира място в празничния им календар.

Една нова организация е Центърът на бесарабските българи в България. Той възникна по инициатива на бесарабските българи в България и на научни сътрудници, които работят в Института за етнология и фолклористика към БАН, и сдружение „Еврофючър". Дейността на Центъра е насочена към подпомагане на пристигащите студенти - бесарабски българи за по-бърза и безболезнена адаптация към обстановката в България, първите им стъпки тук, консултации по най-различни вълнуващи ги въпроси.

- Смята се, че град Болград в Украйна е столицата на бесарабските българи. За да се улесни подаването на документи за българско гражданство, получаване на информация, визи и т.н. българите от Болградския район отправиха апел през 2013 г РБ да отвори консулство в гр. Болград. Българските власти имат ли желание и готовност да се отвори филиал на Одеското българско консулство, което да обслужва район, където българите са мнозинство?

- Болград се е превърнал в символ на съхраненото българско самосъзнание. В Болград е открито първото българско общообразователно училище. Издигнат е Величественият храм „Свето Преображение Господне". Учредена с правителствена грамота на молдовския княз Н. Богориди на 28 юни 1858 г. е Болградската гимназия. ДАБЧ подкрепя инициативата за откриване в Болград на филиал на Генералното ни консулство в Одеса. Но този въпрос е от компетенцията на Министерство на външните работи.

- Бихте ли съдействали за организация на един по-мащабен събор в България на българите от чужбина? Бихте ли станали патрон на един такъв?

- Организирането в България на събор на българите от чужбина е мащабна проява, която изисква внимателно обмислена програма, съобразена с интересите на сънародниците от различните региони по света, голям финансов ресурс, какъвто понастоящем не е наличен в ДАБЧ и разбира се взаимодействие и участие на всички държавни институции, които имат отношение към българските общности. На Роженския събор през 2000 г., осъществен с участието на ДАБЧ, присъстват над 200 000 души. Но в по-малки мащаби Агенцията спомага за организирането на фестивали с участието на български състави от чужбина. В началото на м. август т. г. под патронажа на ДАБЧ ще се проведе Международен фолклорен фестивал „Българският фолклор е магия" в Стара Загора, с подкрепата и на Общината.

- Какви очаквания има България и обществото й от бесарабските българи?

- Бесарабските българи имат огромен духовен и творчески потенциал, който може да бъде неразделна част от потенциала на Голямата България, която не е очертана с гранични линии, а живее навсякъде по света чрез своите чеда. Мисля, че най-важното е бесарабските българи да пазят своите български корени, да общуват с България в културен, научен, икономически план. С оглед съхраняването на националната идентичност на младото и най-младото поколение, най-важна е грижата за поддържането на родния български език, на историческата памет и националните ни традиции. Бесарабските българи трябва да използват по-широко възможностите за употреба на българския език в обществения и културния живот на Украйна и Молдова, тъй като законодателството там им дава това право.

- В коя държава, по ваше мнение, най-активно се развива българската общност. Къде е най-сплотена, най-дейна и може да защити своите интереси, включително и на централно ниво?

- Сравнително нова, но голяма и много активна е българската общност в Испания. Понастоящем там работят и живеят около 140 хиляди българи. Създадени са най-много български неделни училища - близо 50, множество асоциации за популяризиране на българската култура и традиции, фолклорни ансамбли. Във Валенсия и Валядолид през 2017 г. станаха факт прекрасни събори на българския фолклор. В тях участваха самодейни формации за български фолклор от Мадрид, Барселона, Валенсия, Хатива, Валядолид, Палма де Майорка.

В исторически план, най-старите български емигрантски общности са тези в Германия, Австрия, САЩ, Канада. С бързи темпове нараства общността ни в Германия през последните години, в момента най-голямата в Европа с численост около 300 000 души, организационно много активна, с изградени структури от всички профили. В областта на културните взаимодействия интензивно работят старите германско-българските дружества, създадени като организации за приятелство с България, осъществили и множество хуманитарни проекти в полза България. Много активни са и студентските ни сдружения. В Германия вече функционират и организации, в които членуват само сънародници. Интересен факт е, че дружеството в Офенбах, разположен в непосредствена близост до Франкфурт, е основано по инициатива на бесарабски българи от Болградския район.

Българите в Северна Америка имат присъствие още от края на по-миналия век. Периодът на масовото преселване започва след Илинденско-Преображенското въстание. Там е създаден целият спектър от сдружения: културни, образователни,спортни, конфесии, медии. В Канада специално е застъпено сдружаването на бизнес основа. Канадско-българския бизнес съвет е създаден с цел да организира форуми, двустранни проучвателни мисии, помощ на канадски компании за подготовка на документи за участие в международни търгове в България и други. Една от най-активните организации в района на Лос Анджелис е „Антика България", която организира ежегодно „Майски тържества на българската култура". Фестивалът в Сиатъл е сред най-масовите културни събития в САЩ и се провежда всяка година от 26 до 30 май. Традиционни са съборите по случай 24 май в Сан Диего, Сан Франциско и Сиатъл. Участието на стотици българи в тези прояви е израз на стремежа им към запазване на родните традиции и култура.

- Защо в някои страни това се постига, в други не?

- Много са факторите, които оказват влияние върху степента на развитие на българските общности във всяка отделна държава. Те са свързани с конкретната обществено-политическа, икономическа и културна среда. В някои региони обстановката е по-сложна, тъй като българите са подложени на асимилация и отстояването на правата, включително правото на сдружаване, изисква последователност на действията и ясни цели. Важно е сънародниците ни по места да са инициативни, сплотени, да имат желание да създават организации, неделни училища, медии, да съграждат църкви за съхраняването на културните ни ценности и християнските добродетели.

- ДАБЧ има ли изработена стратегия за работа с българите от историческите диаспори в Украйна, Молдова, Сърбия и т.н., които не са граждани на България?

- На 23 юли 2014 г. от Министерския съвет на Република България бе приета Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света. Целта на стратегията е създаването на политическа рамка за изграждането на комплексна, дългосрочна и интегрирана държавна политика в тази сфера. Там специално е подчертано, че българските граждани - временно или постоянно пребиваващи в чужбина, както и българите от историческите общности са неделима част от българския народ. Очертани са подходи и мерки за работа с отделните целеви групи в зависимост от спецификите на региона, възрастовите, социални и други характеристики.

- Има ли възможност за определяне на по-широк набор от функции и правомощия за ДАБЧ? В момента, дефакто, функцията на ДАБЧ е намалена до издаване на документ за български произход, за тези които искат да кандидатстват за българско гражданство и лично присъствието на събития, организирани от организациите на българите в чужбина по места. Освен спартакиади не се провежда нищо.

- Не бих се съгласил. Независимо от големия обем задачи, свързани с удостоверителната дейност на ДАБЧ, ежегодно се реализират множество инициативи в сферата на българското образование зад граница, културни инициативи, посветени на опазването на родовите корени и идентичност, подпомагат се училища, основани от сънародниците, сдружения, фолклорни ансамбли.

В момента се подготвя нов Устройствен правилник на ДАБЧ. В него са предвидени по-големи правомощия на институцията като орган на Министерския съвет за осъществяване политиката на българската държава спрямо българите и българските общности по света. Предвижда се също така Агенцията да разполага с по-голям бюджет и по-голям експертен състав, необходим както за аналитично-иннформационната дейност, така и за реализиране на проекти и инициативи с участието на българските общности и техните организации.

- Готови ли сте да потърсите начин за допълнителен щат и финансиране за театрални фестивали, младежки, музикални и танцови фестивали, научни и исторически конференции?

- Агенцията разполага с ограничен бюджет, а организирането на подобни прояви изисква наистина допълнителни средства. Все пак да не забравяме, че по своя характер те са прояви за популяризиране на българската култура в една или друга държава по света. В този смисъл, Министерството на културата също би могло да оказва съдействие.

ДАБЧ от години работи с неправителствения сектор и подпомага фолклорни фестивали в България с участието на ансамбли, създадени от сънародниците ни в Европа и Америка. Ежегодно агенцията оказва съдействие за осъществяването на популярния Общобългарски младежки събор "С България в сърцето" в Каварна през м. май. На него всяка година участват танцови ансамбли и на бесарабски българи от Украйна и Молдова.

Партньори сме в провеждането на младежкия фестивал „Музите" в Созопол през м. юли. Миналата година ДАБЧ е поела разходите за гостуването на групата от Одеса.

В началото на м. август в Стара Загора предстои Четвърта среща на български изпълнители от чужбина, на която сме традиционен партньор.

А през м. септември т.г. Агенцията отново ще бъде съорганизатор на Петия фестивал на съвременното българско кино в Одеса, заедно с Националния филмов център и Асоциацията на българите в Украйна.

Относно въпроса Ви за научните конференции, бих искал да подчертая, че още от своето основаване и досега, ДАБЧ организира самостоятелно или в партньорство с други държавни институции и научни звена форуми по проблеми на българските общности от Югоизточна и Средна Европа - кръгли маси, работни срещи, конференции. С институционалната подкрепа на ДАБЧ в момента се реализира научно-изследователския проект на БАН „Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина". В средата на м. юли взехме участие в стартиращия проект на УНСС „Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност".

реклама
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • реклама
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ

Google+
Copyright © 2002 - 2011 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.