• 11 Дек 2025 |
  •  USD / BGN 1.6811
  •  GBP / BGN 2.2375
  •  CHF / BGN 2.0905
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 0°C

Ще фалира ли България?

Ще фалира ли България?

/КРОСС/ Едните твърдят, че България е пред фалит, а другите уверяват, че няма основание за паника - опозиция и управляващи представят напълно противоположни оценки за състоянието на българската икономика. Каква е истината? Money.bg пита експерта Любомир Дацов.

„Кой е по-голям разбирач - пазарът, международната финансова система или местните ни бабаити, които имат тежка политическа кауза?" - с този риторичен въпрос отговаря Дацов на въпрос за разнопосочните оценки за финансовата стабилност в България.

Дацов е бивш заместник-министър от управлението на НДСВ и настоящ общински съветник в София от партията, един от най-подготвените хора по темата в страната. От 1992 до 2009 г. работи на различни експертни и ключови постове в Министерство на финансите.

Още в началото на разговора ни експертът дава ясно да се разбере: той остро осъжда политическата игра с темата за външния дълг на България. „Определено тези 10 милиарда са балон. Най-малкото няма нито един икономически показател, който да говори за това", казва той.

Според него партиите са търсила „фойерверк", с който да привлекат общественото внимание. „Иначе нямаше да водим сегашния разговор", добавя той, акцентирайки на това, че тези прийоми са вредни за страната. „Дълбоко некоректно е политиците да минават една граница, след която определено вредят на страната. Но в България границите са толкова размити, че да претендираш да няма политизиране на нещата в тази сфера, е много наивно", казва експертът. „Това, което се опитвам да кажа през цялото време, е, че основания за такива внушения няма", категоричен е той.

Въпреки, че не е съгласен, че страната е пред фалит, той уточнява, че не вижда нещата да вървят по „мед и масло". Според него обаче излизането на международните финансови пазари в опит за намирането на заем от близо 1,5 млрд. евро ще покаже реалната външна оценка на ставащото в България. Иначе казано, големината на рисковата премия ще покаже доверието на инвеститорите в страната. „Ако емисията е много рискова, няма да бъде изкупена или цената ще е много висока", казва той, но не се наема с предположения за цената, която ще определят инвеститорите.

Освен това България е много под минималните изисквания за задлъжнялост. Едва около 19% от са дълговете от размера на БВП. Според Дацов страната би могло да си позволи да го увеличи до 30%, „преди да влезем в онази зона, в която светват жълтите лампички". Но това би трябвало да стане само заради определени ефективни политики, които да донесат растеж на икономиката.

Стари (не)разрешени проблеми

Любомир Дацов насочва общественото внимание към друг, по-опасен по думите му проблем - бюджетният дефицит. „Ако нещо ме безпокои, това е дефицитът, той е причината за дълговете. Вече пета година бюджетът е на дефицит, а според плановете, ще бъде поне още две", казва той. По думите му сегашното правителство се опитва да стимулира икономиката, раздувайки държавните разходи. На книга е правилно, но моята практика показва друго, коментира експертът.

Според него и на предишното, и на сегашното управление като цяло му липсва ефективност, особено при инвестициите, и дава пример с регионалния фонд, набързо разпределен тази година за различни общински проекти в страната. „Много по-важно е за какво използваш средствата и каква е възвращаемостта от тях", казва той. Затова и пледира за връщането в Министерството на финансите на дирекцията, която отговаря за инвестиционното планиране. Дацов казва, че допреди управлението на ГЕРБ тя е била нужният държавен контрол върху инвестициите и тяхното разумно разпределение по отрасли и региони.
Експертът казва, че инвестиции са нужни в три ключови сектора - трудовият пазар, образованието и здравеопазването. На 2 и на 4 излязоха два важни европейски доклада, в които по думите му критикуват силно състоянието им в България. Дацов споделя тяхната оценка - ако не решим проблемите на пазара на труда, които произтичат от лошото образование и здравеопазване, няма как да разчитаме на бързо достигане на по-висок жизнен стандарт.

В името на лобито

Вместо да решава тези проблеми обаче, парламентът реши да „уврежда" бизнеса със законопроектите за потребителските кредити и търговските вериги. „Под лозунга на популизма прокарваш стандартен лобизъм и в крайна сметка ще го плати пак потребителят и не знам защо не се разбира това нещо", пита риторично той. „Когато ударят големите вериги, там ще се вдигнат цените. А там е мястото, където се среща качеството на поносима цена. Те са двигателят на икономиката. Тези промени не са защита на малкия и средния бизнес, а друг тип корпоративни интереси", категоричен е Дацов.

Според него това са поредните политически фойерверки, които в името на собствения имидж рушат българския пред инвеститорите. От което няма да произтече нищо добро.

 

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай

Анонимен

Kato gledam kakvo stava v zentara na sofija ziganski mafioti i 4erniki koito ne sa dali i 1lv.danak si mislja kak li e vav provincijata koi lekuva mangalite i vsi4ki ostanali arabi siriici i neznam kakvi.Njama darhzava bez prihodi ne se li razbere falita e neizbehzen..ne e nuhzno da si profesor po ikonomika ili bankovo delo za da ne znaesch 4e bez prihodi njama razhodi,,drugoto e FALIT.

08.06.2014 07:53:21

  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2025 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.