Кога грейва първата коледна елха в България?

/КРОСС/ След Освобождението (1878 г.) ритуалите за Коледа и Нова година в България започват да се европеизират. Амбициите на княжеските, а по-късно на царските особи и на управляващите се насочват към заветната цел всичко да бъде както в Европа. Един от най-важните и обичани символи става елхата. Според редица източници, първата коледна елха в България се украсява на 23 декември 1877 г. от руските офицери на генерал Гурко.

Горската омайница, обаче, грейва с истинска прелест през 1879 г. в София и предизвиква бурен възторг – разказва Тодорка Недева от Регионалния исторически музей във Велико Търново. – Коледната елха се утвърждава в празничната атмосфера на страната благодарение на княгиня Клементина / майка на княз Фердинанд/. На пищно дворцово тържество, организирано за учениците от столичните училища, се украсява огромна елха. През деня децата не смеят дори да ахнат. Така силно ги впечатлява вълшебното дърво.

Малко известен е фактът, че първата голяма частна коледна елха в столицата е дело на държавника и политик Стефан Стамболов. Тя е украсена с гирлянди, стъклени топки и бляскави играчки. След края на личния прием, гостите получават правото да отнесат по една играчка за спомен. И докато в София Стамболов дава тон за поевропейчването на домашната Коледа още в края на 19 век, елхата навлиза масово в градския бит сравнително късно – около 20-те години на миналия век.

Първоначално българите украсяват дръвчетата с ябълки, орехи, пуканки и собственоръчно направени разноцветни хартиени гирлянди. По-късно се появяват и вносни комплекти със стъклени играчки. Цената им е 10-12 дори понякога до 100 лева за по-луксозните. Интересно е да се отбележи, че тогава жизненият минимум във Велико Търново e около 30 лева на месец – уточнява г-жа Недева.

Новогодишните балове с изискано меню и тоалети, изписвани на заможните дами и господа от чужбина, също са част от празничното очарование и елемент на европейската мода при празнуването на Коледа и Нова година.

През зимата на 1880 г. княз Александър I Батенберг организира първия европейски бал в България, известен в периодичния печат като „вечерна забава с танци“ – казва Тодорка Недева. – На новото за бита и нравите на българина нощно забавление присъстват 116 отбрани гости, сред които представители на чужди държави, родни държавници, млади офицери, висши служители от управата на Княжеството. Тоалетите на присъстващите 23 дами не се отличават с особена изисканост и стил. Някои от тях дори са облечени с прости вълнени рокли, нямащи нищо общо с европейската изтънченост. През следващите години дворцовите балове се утвърждават в многоликия живот на нова България, доближавайки се до изискания стил и лукс на подобните светски събития в европейските дворове.

Сред любимите коледни обичаи е изпращането на честитки с благопожелания за здраве, щастие и любов. Не само за каймака на обществото, но и за простолюдието е било  въпрос на чест, престиж и късмет да украси с прелестните „подвижни картинки”, както тогава са наричали пощенските картички, дома си в тихата и свята Рождествена нощ.

*Снимки: РИМ Велико Търново; фотоколаж: Михаил Димитров