125 годино от първия Закон за мерките и теглилките

София /КРОСС/ 125-годишнината от приемането на първия наш Закон за мерките и теглилките честват днес българските метролози с национална конференция. Форумът под патронажа на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев се организира от Българския институт по метрология (БИМ) съвместно с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и Съюза на метролозите в България (СМБ).
Съвременният Закон за измерванията е приемник на нормативния акт, който сега почитаме тържествено. В исторически план за значението на този юбилей свидетелства фактът, че Законът за мерките и теглилките от 15 ноември 1888 г. е и третият закон изобщо на съвременната българска държава. Той е приет във Велико Търново от Петото обикновено народно събрание, пояснява Димка Иванова, и.д. председател на БИМ. С този документ се въвежда Метричната система в България и се утвърждава преминаването от „вехтите мерки" към новите, прилагат се основните единици за дължина - метърът, и за маса - грамът. Оттогава до днес със законите за измерванията правителството подпомага развитието на метрологията. То определя политиката в областта на измерванията, създава условия за членство на страната ни в международни организации, финансира създаването и купуването на еталони.
В една от учебните зали на института, преустроена със средства по оперативна програма „Конкурентоспособност", е събран своебразният музей на метрологията, включващ прибори и измервателни уреди от различни години. В бъдеще до уникалната сбирка ще има свободен достъп. В нея са включени най-старите национални еталони - за дължина - 1 метър, и за маса - 1 килограм. Те са внесени от Франция през 1911 г. по решение на тогавашното Министерство на търговията и земеделието. Същата година България се присъединява към Конвенцията за метъра от 1875 г., което до ден-днешен не са сторили много държави. В началото членки станали едва 17 страни, днес те са 55, а 38 са асоциираните.
Първите български мерки и теглилки трябвало да бъдат изработени от платина, но по икономически съображения било направено изключение да се излеят от сплавта бароз. Те се използвали предимно за търговски цели, сега са вече само реликви, разказва г-жа Иванова. Сред тях има истински „антики" - храномер за зърнени култури, който отчита плътността им, планиметър от 1945 г. за линейните размери и площта на кожите, калибър за големината на яйцата и пр. Днес залите на БИМ са царство на модерната физика, а националният еталон за маса 1 кг например е изработен от най-чиста проба платина, затворен е в специална кутия и се съхранява при оптимални условия от 20 градуса и фиксирана влажност. Може да се докосне само с ръкавици.
Димка Иванова обобщава, че БИМ има международно признати 215 вида възможности за измерване и калибриране, валидни за цял свят. Те са вписани в базата данни на Международното бюро за мерки и теглилки. Това означава, че от всяка точка на света тук може да се поиска експертиза и тя ще е валидна за всички страни, подписали Конвенцията за метъра и споразумението за взаимно признаване на националните еталони и сертификацията за тях.
Една от най-изненадващите и „екзотични" поръчки например дошла в института чак от Колумбия - да се изработят сравнителни материали за водороден показател за киселинност, известен като pH в козметичните продукти, минералните води, различни разтвори и пр. БИМ работи основно за България, но има заявки от Македония, Сърбия, Франция и др. Той създава и усъвършенства националните еталони и участва в международни сравнения за доказване еквивалентността на нашите еталони към изискванията на други държави и на Международно бюро за мерки и теглилки. Според независимите оценки нашето метрологично ниво е сред най-добрите и е сравнимо със страни като Германия и Франция.

Една от „най-горещите точки" в БИМ е Лабораторията за експертиза на електромери. Тук всяко домакинство или компания могат да предадат за проверка своите уреди, ако се съмняват в прецизността им или е предизвикан спор за висока сметка за ток. Първо обаче трябва да се подаде молба до електроразпределителното предприятие, което препраща уреда до БИМ и предоставя на абоната временен. Сред най-търсените съвременни национални еталони на България са и двата уреда, които отчитат стандарта на електричеството с постоянно и с променливо напрежения. Тези услуги ползват клиенти от цялата страна.
От 2007 г. БИМ е и нотифициран орган, който оценява съответствието на везните с неавтоматично действие (т. е. обслужвани от човек) според изискванията на две евродирективи. Ако везните отговарят на правилата на общия европейски пазар, могат да бъдат пуснати на пазара и използвани. Към тази услуга проявяват интерес и потребители извън Евросъюза.
Екипът на БИМ е горд,че институтът вече „навлиза" и в Космоса. Това ще стане чрез едно неголямо съпротивление за подобряване характеристиките на националния еталон за електричеството с променливо напрежение. Идеята е съвместна разработка на института и българския Клъстер за космически изследвания. Проектът е амбициозен и трябва да завърши със сглобяването на български спътник, заключава Димка Иванова.