Гечев: Да не се главозамайваме, няма причини да се радваме на това развитие на икономиката

/КРОСС/ Румен Гечев, народен представител от „БСП за България", в интервю за обзорното предаване „Това е България" на радио „Фокус".

- С народния представител от „БСП за България" проф. Румен Гечев ще разговаряме за бюджет, растеж, икономика, доходи. На 29 ноември Народното събрание гледа бюджета на второ четене, успя да го приеме в рамките на 31 часа. Беше ли дебатът игра на нерви между БСП и ГЕРБ, както отбелязват някои коментатори?

- Да, беше по същество повторение на събития, които са се случвали и при предишни бюджети на управляващите от ГЕРБ. Аз в тези дни, междувпрочем, оценявах научни проекти по покана на Европейската комисия и бях в Брюксел, но следях много внимателно събитията в парламента и даже спечелих бас с колеги с моята прогноза, че бюджетът ще бъде приет някъде към 3 часа сутринта, и се оказах точен с няколко минути, и спечелих баса. Т.е. първото впечатление, което се налага, е, че някак си не е европейски, бих казал, тази вече традиция в България колегите от ГЕРБ да приемат бюджета по нощите или по ранните сутрини на 3 часа - нещо, което е нечувано. Аз съм обиколил повечето парламенти в Европа, а и извън нея в доста страни, и развити, и развиващи се - такива среднощни чудеса няма, което не говори добре за нас, българите, че по такъв начин се приемат бюджети.

- Изненада ли ви нещо в параметрите? То нямаше и промени между първо и второ четене. Като как ще се справи с тях държавата през следващата година?

- Управляващите трябваше да се вслушат в бележките, които бяха направени на първо четене, тъй като хората, които следят и познават технологията на бюджетирането, трябва да кажем, че по принцип не е редно да се правят големи промени между първо и второ четене. Под големи промени разбирам промени, които биха променили пропорциите в отделните пера на бюджета, тъй като това би променило цялостната философия на бюджета на тези, които са избрани да правят този бюджет.

- Ще дебалансира бюджета. Всяка промяна вече по-голяма ще наруши баланса.

- Да. Както знаете, винаги се старая да бъда обективен. Който и да управлява, между първо и второ четене съществени промени в бюджета не бива да се правят, в нощта, когато се приема бюджета на второ четене. Но между първо и второ четене биха могли да направят преизчисление управляващите, така че на второ четене да се внесат числа, които примерно да отговарят на някои препоръки, свързани да речем със заделянето на средства за инвестиции чрез публично-частно партньорство - нещо, което се прави в Германия, във Франция, в Италия, в Канада. Правено е и в България, но колегите от ГЕРБ не обичат такъв инвестиционен фонд и има нула стотинки, даже и един лев няма, заделен за такива инвестиции чрез публично-частно партньорство.
Това е бюджет, който няма никаква социална обвързаност, тъй като проявата на тази странна упоритост в България да се запазва рекордно ниски поголовни данъци от 10% за бедни и богати е доказано статистически от теорията, от практиката на други страни, че когато толкова дълго време се прилага плосък данък, той води до социална поляризация на обществото. И не може да се приема извинението, че видите ли, приет е плоският данък от Тройната коалиция преди години - защо сега ще го променяме? Трябва да го променим, защото социалната поляризация на българското общество се задълбочава - богатите стават все по-богати, а има все повече бедни, които едвам свързват двата края. На практика над половината от българите изпитват сериозни затруднения да си изхранят семействата. И не може да приемем, че формирането на такъв бюджет спомага за икономическо развитие или пък за решение на социални проблеми. И затова съвсем основателно критиките на опозицията основно от „БСП за България", бяха толкова силно изразени, в това число и през нощта и ранната утрин от приемането на този странен бюджет в 3 часа и няколко минути сутринта.

- Коментирате ли с ваши колеги в чужбина за наличието на връзки между бюджетната политика и икономическото развитие на България. Има ли такива, няма ли? Ако няма, защо?

- Това е един великолепен въпрос, за който аз ви благодаря. Всъщност основната разлика във философията, която ние предлагахме на колегите от ГЕРБ - тя не е по принцип лява или дясна философия, а изискване на модерното формиране на икономическа политика, което става именно чрез обвързването на бюджета с икономическото развитие на страната. За да разберат слушателите, тъй като от тях вероятно има много икономисти, но и много хора квалифицирани, които са в други професии, нека да кажем, че няма развита държава и бързоразвиваща се, която да не си обвързва бюджетната политика с икономическото развитие. И затова такава бюджетна политика се нарича фискална политика. Тоест, бюджетна политика, която е обвързана с развитието. И ето затова ви говорих за инвестиционни фондове. Затова говорех за преференциални данъци. Примерно в някои страни стимулират износителите на високотехнологични продукти. Стимулират с обратен знак вносителите на луксозни стоки или на стоки за потребление, произведени извън страната. Има диференциран данък върху добавената стойност. В огромната част от страните има по-ниски данъци върху добавената стойност или продажни такси - примерно в САЩ върху детските стоки, детски храни, лекарства. Освен това стоките и услугите, които са от сферата на културата - книги особено, това е масова практика в повечето страни в Европа и извън нея. Но тук в България не. Вгледали сме се в единия данък добавена стойност, няма никакво значение дали внасяш стоки за потребление или изнасяш високотехнологичен продукт от България - данъкът, който плащат фирмите, осъществяващи тази дейност са едни и същи. Както вече казах, бедни и богати плащат еднакъв данък и забележете - да се върнем на въпроса за данъците - че и най-бедните плащат данъци. Най-десните икономики в света, както го считаме - Великобритания и САЩ да речем, са с най-силно застъпено пазарно начало и там хората с най-ниски доходи - с прагове, определени от техните парламенти, не плащат данъци. Докато в България и хората с минимална заплата плащат 10 процента данък. Толкова, колкото и тези, които получават примерно 500 000 лева месечно, което няма как да бъде прието.

- Проф. Гечев, как тогава да си обясним, че на този фон - тъй като бюджетът за следващата година е същият като бюджета за тази - та на този фон за първи път имаме повишение от 11 години насам на кредитния рейтинг на България при това от две агенции - „Стандарт енд Пуърс" и „Фич".

- Ами кредитният рейтинг, забележете - той е рейтинг на българската държава, че тя се намира в платежоспособно състояние. Това от една страна е добре, тук въобще не дискутираме, че по-добре да имаме повишаващ се рейтинг, отколкото понижаващ се. Разбира се, че по принцип това е добра новина.

- Но това не означава ли, че икономиката расте устойчиво?

- Не. Това не означава, че расте икономиката. Това означава, че финансите на страната са стабилни и че българската държава може да си плаща заемите. Тъй като делът на държавния дълг по европейски и световни стандарти е нисък в България - той е в границите на 30 процента от брутния вътрешен продукт при изискуема граница максимално от 60 процента на Европейския съюз. Само че по-голямата част от страните членки на Европейския съюз имат държавен дълг, който далеч надвишава 60-те процента, в това число и страни като Германия, да не говорим за Великобритания, Италия, Португалия, Франция, където той е 70-80 процента, а в отделни страни членки той е 100 и над 100 процента. Въобще да не даваме пример, да речем, с Гърция, или даже с Испания. Но това че държавата е платежоспособна и може да си обслужва заемите по никакъв начин не означава, че икономиката е просперираща, защото там има съвсем други показатели. Да речем, за да не влизаме в такива подробности, ще ви предложа следния подход да видим - как чуждите инвеститори оценяват не само чуждите агенции дали може държавата да си плаща дълговете, но да видим световната икономика как оценява България. И тя ни пише слаба оценка, защото 2007-2008 година равнището на чуждите инвестиции - преки - в България са около 9 милиарда евро годишно. А тази година, която завършва - те са рекордно ниски, най-вероятно няма да достигнат и един милиард евро. Тоест 9 пъти или над 900 процента е сривът на преките инвеститори в България.

- Защо? С какво да си го обясним това?

- Ами, ще си го обясним с много фактори, но първо мисля динамика на българската икономика. За такава икономика ръст от 3,9 или 4 процента е безкрайно нисък, тъй като ние сме под динамиката на Румъния и от последна страна на Европейския съюз ние копаем надолу и разликата ни с последния расте. Ние не можем да се хвалим с 4 процента растеж. Вижте, ние 2008 година преди кризата имахме 6,5 процента икономически растеж. Преди десет години. Ние с такъв растеж от 3,9-4 процента, което изглежда повече от средния европейски растеж, но нека да обясним - ако една страна има една фабрика и построи още една фабрика същата, нейният растеж е 100 процента. Нали така?

- Така е. точно така. Но ако има десет фабрики?

-  Ако една страна има 100 фабрики и построи една фабрика, растежът е 1 процент. Така че управляващите, ако обичат, да не подценяват слушателите и читателите в България, защото българите са много грамотен народ. И даже да не са учили дисциплината статистика, такива растежи от 4 процента не изглеждат никак главоломни, защото пак ви казвам - ние изоставаме от последната страна Румъния и не само че изоставаме, но и показателите ни се влошават. И затова не трябва да се главозамайваме, а просто българите трябва да се вземем в ръце, управляващите да слушат по-внимателно това, което казва опозицията. Да се слуша препоръката на професионалисти в и извън парламента, защото така, както се развива българската икономика, нямаме особено причини да се радваме за следващите години.

- Добре, проф. Гечев, но защо в европейските институции и структури се оценява, че България с нейните финансови показатели е готова за членство в Еврозоната?

- Ами, това са оценки на отделни политици, обърнете внимание, които са приятели по дясна линия на управляващите от ГЕРБ и трябва да ви кажа, че мнението на тези политически лидери на Европейската народна партия, да речем, нямат никакво пряко значение към решението на Европейската централна банка дали, ако България направи официално искане, ще бъде допусната първо в „чакалнята" на Еврозоната и след това дали ще бъде приета в Еврозоната, тъй като тук разговорът стана много сложен, но приемането в Еврозоната - първо трябва да се отговаря на определени икономически показатели и второ, разбира се, че това ще бъде и политическо решение с консенсус на страните членки на Еврозоната. Тук малко нещата приличат като приемането на Турция в европейския съюз. Водят се преговори, потупват се по рамото, но както знаете, има няколко страни, които са казали, че никога няма да приемат Турция в Европейския съюз. Вие знаете кои са тези страни. Правя това сравнение, защото изявленията на едни или други политици нямат кой знае каква тежест. Европейската централна банка не е казала никъде, че имаме такава готовност. Но нещо повече, вижте - българската страна, това правителство, специализираните държавни институции, Централната банка до момента, въпреки многократните ни искания на нашите представители в парламентарните групи, на разчети на Централната ни банка или на българското правителство кои са плюсовете и минусите от присъединяването към Еврозоната. Към момента, уважаеми слушатели, българската държава няма такива сметки. Вижте едно семейство сяда и си прави сметката сега за коледа ще си купи ли нов хладилник или нов телевизор, може ли да си го позволи. Ако тегли заем, при какви условия. Докато в българската държава някой излиза по медиите, отговорни политици, които правят изявления: „Ние искаме да влезем в Еврозоната". Ами, господа, като искате, вие имате ли сметки? Ами, казват - нямаме. Ами, като нямате, къде сте тръгнали? Тоест искам да кажа, че - и то многократно съм го заявявал - по никакъв начин аз или колегите ми не сме против влизането в Еврозоната. Но влизане, в каквато и да било зона без сметки - това не само, че не е приемливо, то е изключително опасно, тъй като влизането в Еврозоната крие много големи рискове за България, а и за другите страни членки. Не ние, а много лауреати по икономика - бившият главен икономист на Европейската централна банка при нейното основаване и ред други експерти казват, че Еврозоната се намира, всички влизаме в криза. Как ще завърши тази криза, кой ще плати цената е друг въпрос. Така че с това дали България ще влезе в Еврозоната, или не, ние по никакъв начин няма да застрашим Еврозоната, тъй като за съжаление сме прекалено малки, за да причиним евентуално някакви вреди. Обратното - ако нещата в Еврозоната не се оправят, а продължат да се влошават, не дай си Боже, тогава последиците за страните членки ще бъдат много тежки, особено за слаборазвитите страни. Затова в заключение - да, няма лошо, нека да направим анализ и да видим при какви условия и най-важното - с какви резултати за България - ще завърши евентуално членство в Еврозоната. Но първо никой не ни е поканил в момента, второ - ние нямаме сметки. Тоест отново се намираме в състояние на разтягане на локуми по медиите без нищо разписано като стратегия на българската държава.

- Проф. Гечев, в края на нашия разговор не мога да не ви задам въпроса за предлаганите от ГЕРБ промени в Конституцията, премахващи давността за разследване на раздържавяването. Какво смятате, какъв е вашият коментар? Вие бяхте вицепремиер и министър на икономиката именно при вас започна, стартира приватизацията и то в това число и на големите държавни фирми. Седемте сделки. Седемте големи сделки.

- Да. И все пак наред с проблемите, които е имало, нека все пак да се похвалим, че от обявените големи сделки в средата на 1996 година беше вдигнат мораториумът още от великото народно събрание за забрана за продажбата на големите държавни предприятия. На 16 декември подписа нашият екип договорът за „Солвей Соди"- Девня, за 60 милиона щатски долара и казвам този пример не за да се хвалим тогава, а за да ви кажа, че за голямо съжаление, че цялата индустрия на България от 1997 година нататък общо надали ще съберат от тази единствена сделка за „Солвей Соди"- Девня 150 милиона щатски долара тоест лично моето мнение е, че по сега действащото законодателство може и трябва да се проверят всички големи, средни и всякакви сделки, които са по силата на българската държава. Но вижте, не само ние, виждате всички експерти - юристи, икономисти предупреждават, че сега се е сетила българската държава след 30 години да проверява. Добре, нека да проверяват, но какво ще промени? Тези фирми, които са приватизирани, някои от тях са фалирали, други са препродадени няколко пъти и най-важното е кои институции ще правят тези проверки, скъпи слушатели. Това са същите институции, които проспаха 27 години неизпълнение на приватизационни договори, фалити на предприятия, незапазване на работни места, неизпълнение на ангажименти по инвестиции и износ. Къде бяха българската прокуратура досега, българското следствие, българските съдилища. Къде бяха службите за сигурност, за изнасяне на капитали, източването на приватизирани предприятия. И сега ние ще искаме същите прокурори, същите следователи и съдии изведнъж след 28 години да прогледнат и да намерят нещо. Нали разбирате, че това не е сериозно. Ако и аз лично трябва да подпиша да се правят проверки, нека да се правят. Но да не лъжем хората, че това ще доведе до някакви впечатляващи резултати.