Радев: Уважавам българския парламент, но той трябва да уважава повече себе си

/КРОСС/ Румен Радев - президент на Република България, в интервю за предаването „Годината" на Дарик радио

- Румен Радев - президент на България, "Политик на годината 2016", една от водещите пет номинации през тази година за „Политик на годината 2017". Румен Радев - в студиото на „Годината". Здравейте, г-н Радев.

- Здравейте.

- Коя е думата на 2017 г.?

- Много ми е трудно да обхвана една такава динамична година с една дума.

- Помните ли какво казахте преди година, че очаквате да бъде дума на 2017 г.?

- Истината.

- Истина казахте.

- Говорихме и за постистината.

- Постистината беше 2016 г.

- 2016 г., така е.

- Какво излезе накрая от тази година, коя дума?

- От тази година според мен, ако погледнем и в историята на човечеството, прогресират онези народи, които се борят, които се борят за свобода, за независимост, за достойнство, за икономически и социален напредък. Така че моята дума е борба. Борба за истината, борба за достойнството, за справедливостта. Бих искал, разбира се, да мога да я перифразирам и с някоя друга дума, като прелом, като оптимизъм, като победа, но мисля, че няма да е точна. Аз искам да благодаря на всички онези българи, които продължават да се борят, които не са се примирили и които не капитулират пред проблемите.

- Впрочем, битките на Румен Радев е едно от петте водещи събития, измежду които избирахме „Събитие на 2017 г." Според вас кое е събитието на 2017 г.?

- Според мен, когато говорим за решаване на проблемите в обществото, много трудно е да кажем, че с едно еднократно събитие тези проблеми могат да се решат. За мен са важни процесите, важна е идеята какво искаме да постигнем, важна е последователността на действията. Аз, разбира се, тук съм пристрастен и за мен лично най-важни са, разбира се, моите битки, които водя, но по-скоро като усещане за отговорност и за моите каузи.

- Кажете най-важната битка на Румен Радев за 2017 г. Но нека бъде нещо конкретно. 

- Ами, те са различни моите каузи. Примерно това е битката за националната сигурност. За да имаме национална сигурност и суверенитет, трябва да имаме независима и рационална външна политика, трябва да имаме силна армия, трябва да имаме сигурност на българските граждани. Тук аз бях много настоятелен. Знаете, между другото, че ние проведохме едни честни избори. Изгонихме чужди агенти, които работеха срещу България от години. Предложих и реформи в уредбата и във финансирането на вероизповеданията. Армията стана със своите проблеми център на дебати. Също така проведохме един много смислен, много ползотворен Консултативен съвет за национална сигурност точно как да бъде структурирана занапред нашата сигурност и отбрана. Постигнахме един много добър консенсус, който за съжаление се разпадна, когато дойде време за конкретни действия и конкретни отговорности.

- Защо не успяхте да спечелите битката за новия боен самолет на България?

- Аз мисля, че тази тема вече я дискутирахме достатъчно - защото тук се намесиха политически според мен фактори, а не едно рационално мислене за сигурността и за бъдещето на България.

- Какви политически фактори?

- Всякакви. Ако щете междупартийни, партийно-личностни, защото има и такива, лобистки. Но не искам тази тема да я коментирам. Защо? Защото тя върна целия процес по модернизация на въоръжените сили поне с една година назад. Това води до много други последствия, които тепърва се струпват на главата на министъра на отбраната г-н Каракачанов, който е принуден сега да решава проблемите на парче, без ясна визия за структурирането на нашата отбрана, без дългосрочна визия за изграждане на отбранителни способности, без ясни механизми точно как ще ги градим. И мисля, че отново трябва да седнем на масата политици, държавници, и тези проблеми да бъдат задълбочено обсъдени.

- Това какво означава - че по този въпрос ще свикате отново Консултативен съвет за национална сигурност, точно по въпроса за въоръжението на армията?

- Не, следващият Консултативен съвет за национална сигурност ще бъде на 9 януари и той ще бъде за ролята на България в общата политика за сигурност и отбрана на Европа. И точно нашето участие и като страна, която ще ръководи председателството на Съвета на Европейския съюз, по време на което ще се вземат важни решения за европейската сигурност и отбрана, и като участник в тези процеси, и като страна, която е с амбиции да бъде фактор за членството на Западните Балкани и трябва да организира и процесите за тяхната по-голяма сигурност, България може да бъде наистина сериозен фактор и за решенията, които се вземат в Европа, и за интеграцията на Западните Балкани.

- Самолетите ще бъдат ли обсъждани на този съвет?

- Не. Между другото, българските политици трябва да узреят за някои неща. Видях едно отношение, което не съответства, мога да кажа, на нивото на държавници. С такова отношение, водещо към парализа на стратегическото мислене за сигурността на държавата, изобщо за нейното бъдеще, водещо до решаване хаотично на нещата в отбраната, на парче, няма как да се стигне до някакъв консенсус. Тук трябва наистина сериозна работа.

- За кои чужди агенти говорехте преди малко, които са изгонени?

- Е, вие знаете, това излезе в пресата, сподели го и главният прокурор Цацаров, и началникът на ДАНС - това бяха агенти на чужда държава.

- Във връзка с изборите?

- Не само във връзка с изборите, не само във връзка с изборите. Тук става въпрос за едни съвсем други процеси, но те бяха наболели най-много покрай изборите.

- Няма да кажете държава, няма да кажете повече?

- Е, то се каза, то се обяви. Аз не искам да се връщаме назад, но България трябва да запазва своята бдителност и това трябва да бъде един постоянен процес.

- Друга битка, която е актуална сега. Вие приемате ли мораториума на заплащането на новите лекарства от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да отпадне само за лекарства, които са въведени вече в девет държави от Европейския съюз, тоест в 1/3 от него, каквото предложение дават от управляващите?

- За мен преди всичко това е морален въпрос, въпрос на човещина, въпрос на гарантиране на конституционните права на всеки един български гражданин. Аз говорих с много хора, специалисти, експерти, политици и вдясно, и вляво. Говорих и с хора от парламента, с хора с голям стаж като лекари точно по тази много специфична материя, и мога да ви кажа, че най-сериозно, когато имаме бюджет за здравеопазване от порядъка на 4,7 млрд. лева да не могат да се балансират едни 25 милиона лева. Тук не говорим за чисти финансови сметки. Пак казвам - въпросът е морален, въпросът е за елементарни права по Конституция.

- Какво отговаряте на репликата на министъра на финансите в служебния ви кабинет Кирил Ананиев, че мотивите Ви за ветото са несериозни, а протестът е предизвикан от една огромна манипулация на хора с частни корпоративни интереси? Имат се предвид фармацевтичните компании.

- Аз ще бъда много кратък. Министърът на здравето, ако сега е свикнал да борави само с числа, трябва да се научи да мисли за хората. Това се иска от него също и основно, мога да кажа.

- А на упрека за защита - неволно може да е - на интересите на големите фармацевтични компании да продават много скъпите си лекарства, които са нови, неутвърдени още?

- Вижте, изобщо не ме интересуват фармацевтичните компании. Мен ме интересуват българските граждани. И един български гражданин да има ощетен от това, че му се отнема възможност - не казвам със сигурност невъзможност той да бъде излекуван - от това, че му се отнема надежда, аз ще го защитавам, защото той има права по Българската конституция. Министърът, вместо да се вторачва толкова усърдно кой протестира пред парламента, да се вторачи в проблемите на министерството, които са много. Ние очакваме от този министър решения, очакваме затягане на финансовата дисциплина, очакваме по-голям контрол, очакваме ефективност в здравеопазването и достъпност до всеки български гражданин. Да не си бърка ролите. Той не е наблюдател на протестите пред парламента - за това има други хора. Нека той си гледа министерството.

- А от гледна точка на времето и след тази размяна на реплики, как оценявате, че вие самият го избрахте да управлява финансите?

- Той е наистина добър бюджетар - това никой не може да го оспори. Той има прекрасни...

- В служебния ви кабинет става дума.

- Разбира се. Аз съм изключително доволен от неговата дейност.

- Това променя ли отношението Ви към него сега, тези му изказвания?

- По никакъв начин. По никакъв начин, но той трябва да разбере, че няма време. Той трябва да се пренастрои. Да, един човек, който цял живот се е занимавал с числа и иска да ги върже, сега той трябва да се занимава с човешки съдби. Има голяма разлика. Тук вече е въпрос на подход, въпрос на мироглед и той трябва да се пренастройва. Ако не го направи, това означава, че е стъпил с единия крак на пързалката за министри на здравеопазването.

- Как продължавате битката за отпадането на този мораториум след ветото? Ще сезирате ли Конституционния съд?

- Не, аз не искам да избързвам с такава мярка. Ако наистина правителството в лицето на премиера Борисов, който вчера заяви, че наистина е склонен за преразглеждане, аз няма да бързам. Ако може да се ревизира този акт, който беше извършен, със структурирането на бюджета по такъв начин и на този мораториум, трябва да дадем шанс. Това поражда обаче и други проблеми и те се усещат. Механизмът, по който ще стане, също е важен, защото България е парламентарна република. Парламентът е най-висшият политически орган в държавата, той е най-важната институция в България. И парламентът вече си каза тежката дума. Всички тези 126 народни представители, които отхвърлиха ветото и които гласуваха и закона, те си казаха думата. Как ще бъдат обърнати? Какво означава това? Тук трябва много сериозно да се замислим - в една парламентарна република парламентът контролира правителството, а не обратното. И тук е точно според мен един от проблемите на българската политическа действителност в наши дни - достатъчно ефективни механизми ли имаме за разделение на властите. Това е ключов въпрос. Достатъчно ефективни механизми ли имаме за граждански контрол? Това също е ключов въпрос. И какво означават тези хора, които гласуваха по един начин и, разбира се, изложиха своите аргументи пред целия парламент, пред целия народ, сега да заявяват обратното. Ето това е един проблем.

- Какъв изход виждате?

- Ще трябва да се намери изход. Но какво ще стане след това решение, ето това е интересното.

- Бихте ли приел вариант - тъй като един от записите, които ще чуят по-късно в предаването слушателите с председателя на ПГ ГЕРБ Цветан Цветанов - той спомена за възможно решение, създаване на фонд за този вид лекарства, очевидно с правителствени решения, а не от парламента.

- Аз така го виждам.

- Вие бихте приели такова решение? Тези пари, правителството да намери 25 млн. лева - не бихте възразявал, че не парламента и не в бюджета са включени?

- Вижте, формата не е толкова важна. Тя е интересна от политическа гледна точка и от последствията.

- Тя е важна заради това, което сам казахте преди малко - кой взема решенията.

- Но ние имаме българи, чието здраве, чийто живот и последна надежда зависят от тези решения. Така че аз ще приема всяко едно решение стига реално, на практика да се реши този проблем. Но, пак казвам, тук навлизаме в съвсем друга проблематика, а тя наистина е важна. Аз познавам от тези 126 народни представители, които отхвърлиха ветото, познавам много почтени, честни, разумни хора. Аз съм говорил с тези хора. Но има моменти, в които не може да се гласува само под строй, не може да се гласува партийно. Има моменти, когато става въпрос за човещина, когато нашите политици трябва да излязат извън своята партийна кожа. Явно не сме дорасли до такъв момент. Ние, аз също уважавам българския парламент, но мисля, че той трябва да направи така, че да уважава повече себе си. Да не се поддава на външни влияния. Да взема сам решенията и най-вече хората в него сами да уважават себе си.

- Защо побързахте да обявите, че ще наложите вето върху закон, който още не е приет окончателно - антикорупционният закон? Това впрочем, стана повод за реплики от страна на управляващите, че няма как да се даде вето върху закон, който го няма.

- Аз ще упражня конституционното си правомощие за налагане на вето, когато законът бъде приет окончателно. Така, както се развива този закон, това, което е прието до момента, ясно показва, че той не предлага всеобхватни и ефективни мерки за противодействие на корупцията, включващи разкриване, пресичане, разследване и наказателно преследване на корупционните прояви. И всички тези хора знаят моите мотиви отдавна. Неведнъж съм ги излагал, имахме и два Консултативни съвета за национална сигурност, където подробно си излагах мотивите. И тук няма нищо тревожно, нищо смущаващо, защото такива предварителни предупреждения, и то остри, са правени и от предишни президенти, и това е начин за една по-голяма прогнозируемост в нашата политика. Мога да напомня острите предупреждения и на президента Първанов относно, доколкото си спомням Закона за отмяна на тютюнопушенето на обществени места, Закона за пенсионната реформа, за БАН. Президентът Плевнелиев също сипеше люти закани, че ще налага вето на бюджета, на два пъти, ако не се лъжа - и по въпроса за бюджета за въоръжените сили, и по въпроса за новите източници на енергия.

- Основните Ви възражения срещу антикорупционния закон остават това, че този орган, ръководителят му няма да се назначава от президента, а ще се избира от парламента, че няма да има разследващи функции, вярно ли ви разбрах?

- Това за назначаването е по-скоро нещо, което го харесаха медиите и го подеха. Основното - това е духът на закона. Още веднъж казвам, законът в този вид, с тези правомощия и функции на този орган не може да води всеобхватна и ефективна борба с корупционните прояви.

- Вие искате да могат да разследват ли тези хора в тази комисия?

- Не само.

- А какво?

- Да могат да разкриват, да пресичат в реално време, да могат да се разкриват схемите и моделите на корупционните прояви.

- Това практически какво значи - да могат да подслушват, да могат да арестуват? Какво значи?

- Аз няма да навлизам в инструментариуми. Има си вече оттам нататък ясен инструментариум. Но този закон по същество повтаря борбата с корупцията чрез административни мерки - това ще рече отнемане на имущество. Ние вече такъв закон и в момента имаме, разбирате ли?

- А защо България трябва да прави още един орган, който върши същото, което вършат полицията, следствието, прокуратурата, данъчните, ако щете? Какъв е смисълът да се правят нови и нови такива органи?

- Е, и аз питам за смисъла от такъв мегаорган със сливане на толкова много вътре други по-малки органи, които имат и съвсем различни функции. Но не искам да задълбавам навътре в този дебат. Въпросът е за духа на този закон, за неговата същност и всеобхватност. Той няма всеобхватност - това е основното. Що се отнася до назначаването, пак искам да повторя - никога не съм имал за самоцел да назначавам ръководството на този орган. Въпросът, който много ясно поставих и на Консултативните съвети за национална сигурност, това е назначаването да става с баланс на властите. Давам за пример „големите трима" в съдебната система как се назначават. При тяхното назначаване има баланс на властите. Можем да дадем за пример ръководствата на много други важни институции в държавата, които също се назначават с баланс на властите. И ето тук аз не мога да разбера тази изключителна ревнивост на управляващите те единствено и само те да назначават ръководството на този орган. Ако искат да носят и тази голяма отговорност от това абсолютно единствено тяхно правомощие, нека я носят.

- Ще влезете ли и в друга битка - по очертаващия се пореден спор за Банско, концесията в Банско, което един от коалиционните партньори постави дори като условие като че ли за участието си в правителството? Според вас, новият Закон за концесиите ли трябва да се приложи, който ще влезе следващата година, или напротив - въпросът да бъде решен бързо?

- Аз имах принципно отношение по този въпрос. И с плана...

- Да, вие водихте известна битка по темата.

- Да, и екологичния план за Пирин още в началото на работа на служебното правителство, и със Закона за концесиите, и със Закона за околната среда. Според мен, България наистина трябва да се развива като туристическа дестинация. Ски туризмът е важна част от туристическия бранш. Ако сравним България като територия с една Австрия, да речем, с други държави, където има ски туризъм, ще видим, че ние сме изключително изостанали и като дължина на писти, да не говорим за лифтове. Лифтове в България трябва да се строят, трябва да има още лифтове - това е моето мнение. От това България само ще печели, и общини, и хора, които се занимават с този бизнес, но трябва да става по такъв начин, че да изключва всякакво неразумно посегателство върху природата. Природата трябва да бъде защитена. И тук наистина трябва да бъдем много внимателни, много балансирани. Има залитания и в едната, и в другата посока. В момента виждам, че правителството има амбицията да реши този въпрос, надявам се по един добър начин. Но аз ще изчакам със своето мнение, когато видим решението на правителството.

- Те като че ли спор за време се води - в кое време да се вземе, дали да е тази година или да се влезе в още дебати, още изчакване.

- Не е само за време, не е само за време. Спорът е и за начина, по който да се направи. Има значение. Но пак казвам, аз ще изчакам решението на правителството.

- Кое е по-добре според вас - на 28-ми ли да се разсече възела или да се изчака новото законодателство, по което вие имахте отношение?

- Не мога да кажа, защото аз не се занимавам с оперативната страна на въпроса - нито съм запознат с проекта за лифта, нито каква част точно от територията той ще отнеме. Както виждате, такъв проект липсва точно разработен и в самите планове.

- Трябва ли да продължи да се строи „Белене" - друг дебат на тази година, след като България плати на руснаците реактора?

- Тук сме в един изключително труден казус, на който обаче трябва да намерим решение. И според мен трябва да го намерим своевременно. Аз се запознах и с доклада на Българската академия на науките относно „Белене" - множество сценарии, варианти. Но една част от този доклад е важна - че около 2030 г. България ще има недостиг от 2000 мегавата. Това означава, че трябва да се взема решение, и решението трябва да се взема своевременно, защото ние не можем да го отлагаме до безкрай. Енергийните мощности не се създават за ден или година. Това е дълъг процес. Прибрах се и от световната среща за екологичните...

- За климата.

- Да, за борбата с екологичните промени. Мога да ви кажа, че светът, много държави вече имат високо ниво на амбиция по отношение на транспорт, екологичен бъдещ транспорт, базиран вече на електрически автомобили изцяло. И не само автомобили - говори се изобщо за транспортни системи, където основната двигателна сила да бъде електричеството. Говорим за съвсем нов тип не само сгради, квартали, цели градове - говорим за принципно нови технологии на получаване на енергия, принципно нови технологии на производство на стоки и услуги, дистрибутирани и консумирани. България изостава в тези процеси.

- Това аргументи за нова атомна централа „Белене" ли са?

- Това...

- Или напротив - са аргументи, че трябва да се търсят още по-нови и различни технологии?

- За мен - и двете, за мен - и двете. Новите технологии, разбира се, крият все още рискове, най-вече откъм тяхното усвояване. Но ние трябва да вървим в тази посока, трябва да намерим решение на казуса „Белене", защото тук са вложени много средства. Да, чувам, че вложените средства не били аргумент. Може и да не са, но това са едни похарчени вече средства. Ние какво - да ги оставим там, на площадката? Как ще приключи това, с толкова милиарди, оставени на площадката?

- Поканихте ли Владимир Путин да дойте точно на 3 март на Шипка за 140 години от Освобождението на България?

- Точно така, поканих го точно на 3 март.

- Той ще дойде ли?

- Той прие със задоволство поканата, но знаете, че изборите за президент в Руската федерация са на 18 март, така че от разговора ми с него, който проведох, той се извини и каза, че най-вероятно няма да може да дойде на 3 март, точно заради тези избори, но ще търси друга удобна дата.

- Ама тя другата удобна трябва да е тогава преди 3 март, защото пък може да не го изберат на 3 март - Русия е демократична държава, ако той ще идва.

- Разбира се, разбира се, но аз не мога...

- Вие ще се опитвате ли до 3 март да смените датата, още в началото на януари да бъде?

- Не мога да диктувам програмата на президента Путин. Той е в предизборна кампания, не аз.

- Очаквате, че посещение на руски президент в България ще се случи по-скоро след изборите на 18 март следващата година?

- Най-вероятно това ще бъде след изборите. Кой ще бъде президентът на Руската федерация нека не гадаем. Но мисля, че е нормално да дойде на посещение в България, защото руски президент не е идвал от 2008 година, и мисля, че това не е нормално.

- А според вас в рамките на председателството на Европейския съюз има ли пречка, предвид сложните отношения в момента между Москва и Брюксел заради Крим и санкциите, които Брюксел налага на Русия?

- Вие, надявам се, следите и посещенията и срещите и на г-н Путин из Европа, а също и на европейски лидери, които ходят в Москва. Аз не виждам защо трябва да подчиняваме календара, нашия исторически календар на политическия календар. Ако сме държава, която уважава себе си, мисля, че не трябва да се съобразяваме изобщо с това нещо. Не виждам никакъв проблем. Напротив, това, което е заложено в дневния ред на Европейския съюз, това е разширяване на диалога с Русия. И не виждам никакъв проблем България да бъде част от тази политика на Европейския съюз.

- По-късно в предаването ще прозвучи още един въпрос на Цветан Цветанов, който е нормално да не остане без отговор. Той пита защо на първия съвет на Европейския съюз, на който вие сте участвали, не сте се противопоставили на удължаването на санкциите за Русия от Европейския съюз, както сте говорили в предизборната кампания, защо България не е блокирала това решение?

- Защото изобщо става по механизъм на по-ниско ниво - на всеки шест месеца автоматично се удължават тези санкции. Те не са...

- Какво значи по-ниско ниво? Г-н Радев, вие сте президент на България.

- Те...

- Ако президентът на България, който присъства там, казва „България е против тези санкции", те няма да се удължат.

- Те не са поставяни в дневния ред на съветите, на които съм участвал. Аз в колко съвета съм участвал?

- В колко съвета участвахте тази година?

- Ами, да ги преброим - февруари, март и април.

- По времето на служебния кабинет.

- На всеки шест месеца се подновява този процес.

- И се падна при вас един път или не се е паднало? Паднало ли се е или не, защото сега излезе.

- Не мога да гадая какво се е паднало.

- Щото те сега го удължиха, тая седмица. Значи може би края на януари да са удължавали. Нямате спомен да сте подкрепил...

- Нямам спомен...

-  ... консенсусно решение за санкции към Русия?

- Не, не, не. Не е бил поставян въпросът в дневния ред.

- И за СЕТА защо не сте били против, питат управляващите, пак на съвет, когато сте били.

- Не искам сега да коментирам. Но това показва, че управляващите нямат идея изобщо какво става на тези съвети - съжалявам, че го казвам. Не знам поради какви причини, може би езикова бариера или нещо друго. Но да кажа още веднъж - СЕТА се гласува от Съвета на Европа октомври месец 2016 година. Кой представлява България на Съвета на Европа? Тогавашният премиер. Тогава се гласува СЕТА. Край. Оттам нататък Съветът на Европа приключва и повече не се занимава. Ако не се лъжа, февруари месец тази година - нямам точни спомени - Европейският парламент прие СЕТА и той. През месец март имаше съвет, на който аз участвах, който касаеше разработването на проект за Римската декларация, покрай нея - приемане на други политически декларации. Изобщо не е гласувана СЕТА. СЕТА е споменат, че - точно така - че Съветът на Европа приветства Европейския парламент, че е гласувал СЕТА. Това е, това е, което е станало. И този документ не беше приет, защото тогава беше казусът с Доналд Туск и за неговата кандидатура, и поради тази причина, въздържането на Полша, той нямаше как да бъде приет, защото Полша беше против. Вие разбирате ли, че тук става въпрос за абсолютно невежество и спекулация.

- Явно търсят да ви уязвят...

- Не...

- ... дали не говорите едно в България и по време на кампаниите, а друго навън. Вие примерно на канадския премиер, имахте ли възможност да се виждате с него? Казвате ли му „България, аз, като президент на България, съм против това споразумение"?

- Къде да го видя канадския премиер?

- Не, питам.

- На кой съвет - на лунния или на марсианския?

- Не сте в някои от тези формати?

- Канада член ли е на Европейския съюз?

- Във форматите, в които участва.

- Това са пълни глупости. Разбира се, с г-н Трюдо съм се виждал на срещата на върха на НАТО. Мисля, че края на май беше. Но това е друг формат. Това е среща на върха на НАТО по съвсем други въпроси. И нека не се спекулира. Нека един да дойде и да ми каже кога аз съм вдигал ръка или съм се подписвал за СЕТА. Няма такъв случай. Те подписаха за СЕТА, те вдигнаха ръчичка. Приключваме тази тема.

- Вие сезирахте тази година Конституционния съд точно по този въпрос.

- Разбира се.

- Кога виждате България в Шенген и без наблюдение от Европейската комисия за правосъдието?

- За мен това е една огромна несправедливост, мога да кажа дискриминация спрямо нас. И това открито съм го казал на Съвет на Европа пред всички лидери с много ясна...

- Съвета на Европейския съюз имате предвид. Съветът на Европа е друга институция.

- Да, Съвета на Европейския съюз, точно. Пред всички лидери, абсолютно в прав текст. Ние от 2011 година сме покрили всички технически критерии. Оттук нататък се появяват, даже след края на играта, някакви политически критерии - харесвам, не харесвам, от няколко държави. Аз съм го казал в очите с много ясни аргументи, и те са го приели. И аз се надявам, че България ще бъде приета в Шенген, но точно сега на световната среща за борба с климатичните промени в Париж, говорих доста дълго с премиера на Холандия Марк Рюте. Той има своите аргументи. Ясно е, че няма да стане лесно, ние трябва да продължаваме да се борим.

- Те са вътрешнополитически или в България нещо не е наред?

- Аргументите са обвързване на членството ни в Шенген с Механизма за сътрудничество и проверка в областта правосъдие, в областта антикорупция. Ето, това е нещото, което най-вероятно ще спре някои държави. За мен не е справедливо, не е справедливо, но ние трябва да продължим борбата да се борим, да убеждаваме тези държави, че тук става въпрос за технически критерии, но в същото време ние трябва да правим всичко възможно да си изчистим проблемите вътре, така че да нямаме такъв механизъм, така че имаме ефективна, а не фиктивна борба с корупцията, за да ни повярват най-сетне.

- А каква политика трябва да приеме България по време сега на председателството на Съвета на Европейския съюз? Едната възможност е посрещане на всички тези служители, които ще идват, тук с хляб и сол - лесно, бързо влизане, все още няма шенгенска граница, другото е стриктна шенгенска граница - опашки, проверки, за да видят как работи система и на какво са подложени българите, които са налага да чакат на такива опашки по границите с Гърция?

- А, не. Аз няма да навлизам тук в правомощията на министъра на вътрешните работи. Това ще го решава той. Всеки трябва да поеме отговорност в областта, в която той е отговорен.

- Има теза, че България трябва да бъде по-твърда, че трябва да включително с такива методи да покаже характер.

- Не, вижте...

- А другият е да се преговаря, да се моли.

- Става въпрос за спазване на стандарти. След като има някакви стандарти, те трябва да се спазват. Това е моята позиция.

- Кое е най-важното в Българското председателство на Съвета на Европейския съюз от 1 януари?

- Според мен, най-важното е в края на председателството да имат доверие към нашите институции, доверие към българската администрация, че може да бъде добър медиатор и координатор, че може да поставя важни теми и проблеми от европейския дневен ред. Това е нашата най-голяма полза. Тя ще се възвърне след време. Но това е - доверието.

- Кога виждате Македония, Сърбия, Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина, Косово евентуално в Европейския съюз?

- Няма да е лесно и няма да е скоро. Вие знаете прогнозите за Черна гора, за Сърбия - те отиват далеч след 2020 година, говоря за най-напредналата държава Черна гора. И тук, според мен, е много важно да не се дават празни надежди. Да, знам, има ентусиазъм, чудесно. България трябва да помага по всякакъв начин. Но трябва да е ясно, че членството ще става на базата на индивидуален принос, индивидуални реформи, и то не леки, и индивидуално покриване на всички необходими критерии и стандарти. Няма да има политическо членство.

- Кой е политикът, според вас, на 2017-а? Вие сте в деликатно положение да сте президент, но от друга страна, регламентът на нашата класация дава право на тези, които са били Политик на годината, както вие през миналата 2016 година, да имат своя номинация.

- Аз няма да номинирам конкретен политик. Имам си своите съображения. Не че няма такива - напротив, има честни, почтени, прогресивно мислещи политици и от дясно, и от ляво, и в център, които заслужават наистина да бъдат номинирани. Но аз ще номинирам почтения българин, защото във време на дълбока морална криза на нашето общество всеки почтен българин, ако щете и работник, и следовател, и прокурор, учител, лекар, пенсионер, IT специалист, ако щете, е важен. Важен е със своята позиция. Защото ние ще започнем да се движим с бързи крачки като държава, когато всеки от нас осъзнае, че със своята почтеност, позиция, непримиримост и действия е изключително важна неотменна част, и без него това пътуване няма как да се случи.

- Каква грешка направихте през 2017 година?

- Сигурно съм правил много грешки.

- Знаете, много и нищо е едно и също, ако не кажеш нещо конкретно.

- Искам да кажа следното. Политикът е атакуван за допуснати грешки всеки ден от своите опоненти. И това е реалността в една демокрация...

- Имаше ли нещо, за което справедливо Ви атакуваха тогава?

- Но грешките, истинските грешки проличават след години. И аз затова ще си запазя правото да коментирам грешки за по-нататък.

- Какво научихте през 2017 година? Коя книга прочетохте през 2017 година? Има ли време да чете книги президентът?

- Така. Прочетох много книги, но за съжаление не художествени. Това е пропускът ми тази година, отчитам го - голям, сериозен пропуск.

- Ето една грешка.

- Да, това е грешка. Надявам сега да остане малко време по коледните празници, да.

- А добре, от другата литература, която четете? Нещо, което научихте?

- За мен най-важното от това, което научих е, че хората всъщност, жадуват да чуят истината, и то от висока трибуна. Изглежда може би нещо незначително, но словото, изречено в наистина критични моменти, съдържащо истината - тази, която очакват да чуят хората, е нещо важно. И аз благодаря на всички тези българи, които продължават да ме подкрепят през тази първа година на мандата.

- Къде и какъв си се представяте след 25 години? „Дарик радио" става 25 на 21 януари.

- Сега, ако направя едни груби сметки, аз ще бъда доста над средната продължителност на живота на мъжа в България.

- Човек никога не трябва такива сметки да прави. Кърк Дъглас стана на 101 онзи ден, Азнавур пя на 93 на концерт преди седмица в София.

- Божа работа. Аз ще се радвам, ако България е поела по пътя на оптимизма и ще се радвам, ако мога да кажа, че съм си изпълнил своята мисия с чиста съвест.

- Коя очаквате да бъде думата на 2018 година?

- За мен е много важна справедливостта, защото каквото и да бъде едно общество, ако в него няма справедливост, то е обречено на непрекъснато напрежение, проблеми и неудовлетворение. Затова е много важно и се надявам, че през следващата година ние ще направим решителна крачка по посока на справедливостта.