"Инерком": Не можем да вдигаме цената на тока, осигурили сме финансиране за сделката

/КРОСС/ Интервю на Явор Дачков с Милена Стоева, председател на Съвета на директорите на "Инерком България" ЕАД и Веселин Захариев от "Мейн Кепитал", които са финансов консултант по сделката.

- Как стигнахте дотук? Никой в България не вярва, че без политическа подкрепа или голям играч зад гърба си можете да купите дружествата на ЧЕЗ в България.

Милена Стоева: Ние започнахме работа по тази сделка преди година с ясното съзнание, че тя е само бизнес. Трябва да призная, че всичко, което се случва след като ни обявиха за купувач, крайно ни учуди. Имам предвид политическата атака, която ескалира в последните дни. Ние винаги сме гледали на тази сделка само от търговска и бизнес гледна точка.

Веселин Захариев: Ако трябва да сме по-конкретни - това е абсолютно класическа и нормална сделка по международните стандарти. За България такъв тип сделки, в такъв размер и от такова естество наистина се случват много рядко, веднъж на няколко години, което я прави интересна, но в европейски и глобален мащаб това е конвенционална и не толкова голяма сделка. В такъв тип сделки се иска, на първо място, постоянство. Ти постоянно да гониш тази сделка, защото това е много трудно - с много завои, много кандидати, много тежки преговори. Събрахме изключително силен екип, защото "Инерком" е сравнително млада, агресивна и иновативна компания в областта на чистата енергия и трябваше много сериозно да подходи, за да спечели сред тежката конкуренция. И това се случи, бяха множество рундове, множество оферти, дълги преговори - както по отношение на договора и условията по него, по отношение на цента, така и по отношение кой е купувача. За ЧЕЗ бяха важни три неща:

- на първо място - на каква цена ще продаде активите си;

- на второ място - на кого ще ги продаде. Те са най-голямата компания в Чехия, търгувана на борсата и със 70 процента държавно участие. Те не могат да си позволят да продадат на който и да е. Те направиха много дълги и сериозни проверки на кандидатите. Мислите ли, че щяхме да успеем, ако не бяхме издържали този тест?

- на трето място - За ЧЕЗ има редица стратегически съображения, които очевидно бяха важни за сделката, а ние като опитен екип си написахме домашното. Убедихме ги, че сме партньор, с който могат да работят, убедихме ги, че имаме финансиране, което ще помогне за затварянето на сделката, дадохме цена, която беше приемлива както за тях, така и за нас. Преговорите се водиха в Прага по чешкото право и продължиха повече от година и накрая успяхме. Договорът е подписан по английското право.

- Как става това с новосъздадена компания с 50 хил. лева капитал? Публичното представяне на г-жа Гинка Върбакова, меко казано, не беше убедително. Никой не вярва, че можете да управлявате такъв бизнес.

В.З: Напълно основателно е всеки да си задава този въпрос. Той е разумен. ЧЕЗ не е случаен актив, това е голяма компания, която се докосва до всекидневния бит на доста българи. Първата част от отговора ми е свързана с корекция на информацията, която се публикува в медиите. Повечето акционерни дружества в България се регистрират с капитал от 50 хил. лева. Това е изискването по Търговския закон. Това не означава, че ние с 50 хил. лева купуваме този бизнес. Освен това ЧЕЗ не струва 2,2 млрд., колкото са приходите на всички дружества, а цената очевидно е много по-ниска. Истината е по средата. "Инерком" не е малка компания за България. Говорим за дружества, които имат активи за 100 млн. лева. За нашата страна това е съвсем прилична по големина компания.

- "Инерком" има активи за 100 млн. лева?

М.С.: Да. Активите от дружествата от групата на "Инерком" са за около сто милиона лева. Годишният оборот е около 50 млн. лева и по предварителни данни за отчета за 2017 г. печалбата ще бъде около 10 млн. лева.

В.З.: Тоест, не говорим за незначителна компания. Да, на фона на ЧЕЗ сме доста по-малки, но за българските стандарти сме доста сериозна компания.

М.С.: Която си плаща данъците редовно, не е в просрочие и т.н.

В.З.: Ние сме изключително чиста компания, която се занимава с чиста енергия. Ние имаме чист и ясен бизнес, който е много лесно проследим. "Инерком" е група от дружества, които произвеждат слънчева енергия, реализират проекти за повишаване на енергийната ефективност, извършват строителство, вкл. и на енергийна инфраструктура. Това са основните дейности. Във всяка от последните пет години приходите на групата се увеличава с 50 процента. За последните пет години увеличението е с над 300 процента. Това е иновативна и много динамична компания. Целта ни е да има голямо развитие. Примерно, бизнесът на ЧЕЗ е огромен, но той трудно би могъл да расте поради самата си големина. Ако погледнете, години наред приходите му са горе-долу едни и същи, печалбата също. Това са съвсем различни по динамика бизнеси. Бизнесът на "Инерком" расте бурно и ако беше продължавал така, след десет години ще сме големи колкото ЧЕЗ и тогава няма да ги има тези въпроси. Просто ние си поставихме за цел да съкратим това време и да направим огромно за нас придобиване.

И тук стигаме до въпроса за парите, който е напълно основателен. Такъв тип сделки са масови. Голяма част от стратегическите компании в сектора правят придобиване точно по този начин. Те слагат част от цената по сделката от собствения си капитал, останалата част финансират от банки. За банките това е кръвта на бизнеса им - проектни финансирания и финансирания на различни придобивания в размер на трилиони долари за година. За всяка една сделка съотношението между собствен капитал и банково финансиране е различно. От години работим с банки, които ни познават и смятат, че сме едни от най-добрите им клиенти. Говоря за най-големите банки в България. Отделно, по време на този дълъг процес на придобиване, ние водим разговори с множество международни банки. И тук идва най-тънкият момент - да се договорим за правилните условия, за правилната цена на това банково финансиране, колко точно ще даде "Инерком", колко ще дадат банките, за да можем да затворим сделката. В момента сме доста напреднали в разговорите с няколко банки, но към този момент не искаме да споделяме подробности по две причини:

- първо, защото имаме изключително тежко споразумение за конфиденциалност с ЧЕЗ, което буквално не ни позволява да даваме почти никаква информация, която е свъразана с преговорите и процесът, който тече в момента.

- За това ли Гинка Върбакова отказва коментар на повечето въпроси?

В.З.: Да. Ако коментираме нещо, което попада в клаузите на договора, ЧЕЗ може да ни съди с основание и да вземе голяма сума пари от нас. Изтичането на каквато и да е информация, от тяхна гледна точка, може да се тълкува като риск да се развали сделката.

М.С.: Дори и да не се развали сделката, те могат да претърпят вреди.

В.З.: Те са публично дружество. За тях е абсолютно немислимо да изтича информация от наша страна. Но да продължа мисълта си за финансирането на сделката: на второ място, трябва да разберете как разсъждават банките. Когато те видят такава сделка казват: "Супер, ние много искаме да участваме в тази сделка, защото ЧЕЗ е едно от най-хубавите дружества в България, регулиран бизнес, добри печалби, "Инерком" е ясно дружество, което се занимава с ясен бизнес и не е обвързано политически".

За международните банки e много важно когато правят т. нар. KYC (know your client) - проучването на клиента, с когото работят, веднага да разберат дали той е PEP - политически обвързана личност. Ако това е така, за тези банки веднага светва голяма червена лампа и им показва, че това е сделка, в която едва ли могат да участват, защото има риск от политически и медиен натиск, които да накърнят репутацията им. Всички глобални и международни банки се пазят да се намесват в сделки, които имат политически привкус.

Само ще ви кажа, че в последната седмица нашият екип се е занимавал само с това да успокоява международните банки и да ги уверява, че политическото напрежение, което възникна не е по отношение на същината на бизнеса на "Инерком" и самата сделка, а е на съвсем друга плоскост, която ни използва само като повод. Това са двете ни основни съображения, които ни карат да сме много предпазливи в даването на информация.

От една страна, не можем да разкриваме информация, свързана с подписания договор с ЧЕЗ, а, от друга страна, ние много внимаваме каква информация изтича по отношение на преговорите ни с банките, които ще финансират сделката, защото това може да ни попречи на договарянето.

Пак повтарям, че това е класическа търговска сделка. Конфиденциалността е най-важна в подобни сделки, защото позволява нещата да се случват бързо и с най-малки сътресения. Представете си, че някой излиза и казва - "еди коя си банка каза, че ще финансира сделката, но ще иска лихва, примерно 20 процента". На следващия ден друг излиза и казва - "ние чухме, че не е тази банка, друга банка е, която иска да се заложат активите на това дружество".

Тук искам да кажа ясно: по закон в България активите на ЧЕЗ не могат да бъдат залагани.

Дори и ние да искаме - не могат да бъдат залагани. Но излиза някой и казва - "ще бъдат заложени всички активи и българите ще останат без ток". Абсурд! Нали разбирате за какви сътресения става въпрос и какво ни струва това на нас, като професионален екип, който води преговори за затварянето на сделката.

Вместо да се фокусираме върху това и да работим за приключването й, трябва да потушаваме пожари, които не сме запалили, и към които нямаме никакво отношение. Само да кажа, че договорите за подобно финансиране са от 200 страници, а всяка една дума в тези 200 страници е премерена, обмислена. Това е огромно количество работа от огромен професионален екип, както от наша, така и от другата страна. Ние искаме да затворим сделката и да управляваме това дружество по добър начин, надграждайки постигнатото дотук.

- А как ще връщате тези кредити? Мнозина изразиха съмнение, че нямате такива финансови възможности.

В.З.: Първо, не мога да коментирам конкретните цифри, но наистина става дума за сериозно банково финансиране за българските мащаби. Дружествата на "Инерком" имат ясен бизнес с ясни парични потоци, които между другото не са малки. Дружествата, които придобиваме от ЧЕЗ са дружества, които имат огромни парични потоци.

За миналата година, това е публична информация, двете публични дружества ЧЕЗ - разпределение и ЧЕЗ - Електро имат 67 млн. лева чиста печалба. Нали разбирате, че такъв тип парични потоци могат да обслужват доста сериозен дълг.

За да успокоя всички потребители ще кажа, че този дълг няма да е на ниво - дружествата на ЧЕЗ, тъй като няма как дружествата да финансират собственото си финансиране. По закон това е забранено и практически е невъзможно. Този дълг ще бъде на ниво "Инерком", гарантиран частично от "Инерком" и частично от акциите на "Инерком" в ЧЕЗ. Съответно паричните потоци към двете групи - "Инерком България" и "Инерком" ще обслужват този дълг. Според сметките, които сме направили няма никакъв проблем да се обслужва този дълг.

Тези изчисления са представени на ЧЕЗ като продавач и на банките, които биха ни финансирали и те смятат, че това е изключително разумно и съвсем спокойно може да се случи. Това е класическа сделка и обслужването на това финансиране се случва по този обичаен начин.

- Няма ли да вдигнете цената на тока, за да си плащате кредитите?

В.З.: Ние не можем да вдигаме цената на електрическата енергия по следните причини:

Цената на ел. енергията се определя от КЕВР, който е независим държавен орган.

Този дълг не е на ниво разпределително или електроснабдително дружество, т.е. разходите за придобиването на компаниите не влияят върху и не са разходоопределящите елементи, на базата, на които се определя цената на ел. енергията и мрежовите услуги.

М.С.: Ние не вдигаме цената. Тя се определя от енергийния регуратор, който по закон е независим орган.

В.З.: От 20 г. насам единственият начин КЕВР да одобри повишаването на цената е по-един много прост механизъм: дружествата ЧЕЗ, Еерго про и ЕВН правят постоянни инвестиции в подобряването на инфраструктурата, в мрежите, в качеството на тока, монтиране на нови електромери и т.н. Всички тези инвестиции се преглеждат внимателно от регулатора и той казва: "Вие тази година сте направили 50 или 100 милиона инвестиции и съответно това може да повлияе върху потенциално вдигане на цената".

М.С.: Цената е разходоопределяща. Прогнозният размер на инвестициите, които се правят за подобряване на услугата и инфраструктурата за следващият регулаторен или ценови период, които предвиждаш да направиш, са включени в цената, която КЕВР ще определи за мрежовите услуги, които предоставя разпределителното предприятие. Разбира се, във формулата има и други ценообразуващи елементи, но това е принципът.

В.З.: Това е публичен договор по учебник. Примерно по Адам Смит. Едната страна казва: "Ние инвестираме пари, за да могат всички българи да имат качествена доставка", съответно регулаторът, който следи да няма злоупотреби, казва: "Да, вие наистина сте направили тези инвестиции и това би могло да бъде индексирано в цената всяка една година". Това е моделът от 20 г. и така ще бъде и за в бъдеще. Ако погледнем с колко са се вдигали цените в последните 20 г., можем да видим с колко ще се вдигат в следващите двадесет. Трендът е подобен. Тъй като цената на тока е една от най-чувствителните теми в България, тя не се е вдигала много. Цената е такава, каквото е състоянието на нашата икономика.

- Друг основен страх, свързан с вашето дружество е, че нямате капацитет и компетентност да управлявате толкова голям бизнес и в един момент ще ни спрат тока.

В.З: Нормално опасение, но отговорът е прозаичен. В дружествата на "ЧЕЗ България" работят около 3 600 човека доказани професионалисти, които са българи и които ще останат и след приключването на сделката. И сега мениджърският екип, който управлява всяко едно дружествата, е съставен в голямата си част от български специалисти. Нашето желание е всички те да останат да работят в дружествата. Представителите на "Инерком" ще изпълняват само надзорни функции, но като цяло процесът по управление на тези дружества ден след ден, година след година, начинът, по който се правят инвестиции, по който се управлява, ще остане по същество същият. Ще заложим на приемственост и експертност.

Електроразпределението и електроснабдяването са едни от най-регулираните бизнеси в България и подлежат на контрол, по отношение на сигурността на доставките от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

В такава среда компаниите работят в строго определена рамка и при спазване на строги изисквания, които гарантират на първо място интересите на потребителите.

Самата промяна на собствеността няма да бъде усетена по никакъв начин от клиентите.

Оттам нататък усилията ни ще бъдат насочени към устойчиво развитие на мрежата и повишаване на качеството на услугите. Ангажирани сме да работим прозрачно, изцяло в интерес на българските потребители, при спазване на законодателството и регулаторните изисквания.

При нарушение качеството на услугите и доставките Регулаторът може да реагира светкавично и да вземе мерки, за да се гарантира услугата.

М.С.: Много ясно искам да кажа, че няма как сумите, които са предназначени за инвестиции в разпределителното предприятие да бъдат използвани от "Инерком", за да обслужва кредита си. Това не може да се случи заради регулациите, разписани в Закона за енергетиката - няма как собственика на Лицензианта да се разпорежда с пари, които са предвидени за инвестиции в разпределителна мрежа, например. Разпределителното предприятие е акционерно дружество с двустепенна система, предвиден е специфичен контрол и субординация между Управителният и Надзорният съвет, създаден по силата на Закона за енергетиката.

За да се гарантира независимостта на разпределителното дружество от собственика има изрични тесктове в закона, които задължават членовете на УС да са независими от дружествата във вертикално-интегрираното предприятие. Т.е. независими от собственика. Надзорният съвет има функции, които са свързани само със стратегията за развитието на дружествата, но собственика НЯМА право да дава нареждания по отношение на текущата дейност на разпределителното дружество и да взема решения относно дейностите по изграждане, разширяване и реконструкция на мрежата когато тези дейности са в рамките на одобрения бизнес план.

Собственикът може, чрез участието си в надзорния съвет, единствено да прилага подходящи механизми, които да гарантират защитата на неговите икономически интереси по отношение на възвращаемостта върху активите, както и да одобрява бизнесплана и да поставя ограничения върху равнището на неговата задлъжнялост.

Но собственика няма право да ползва средства за текущата си дейност, които са предвидени в рамките на одобрения бизнес-план.

Строго регулираната дейност на КЕВР позволява постоянен контрол. Това беше ясно казано и от Председателя на КЕВР доц. Иван Иванов. И на пресконференцията, която даде и на публичното изслушване, което имахме в Парламента. Има достатъчно много рамки и рестрикции, както за извършването на дейността, така и за неизвършването й. Всяко неизпълнение на регулирана дейност e нарушаване на лицензията и би довело до мигновени действия от страна на КЕВР.

В.З.: Да се върна на въпроса Ви дали ще вдигнем цените. Вижте в каква ситуация се намираме. Има две неща, които се регулират - едното е цената, другото са инвестициите, които се правят. В момента всички електроразпределителни дружества в България водят разговори с КЕВР за новия тригодишен регулаторен период, който ще започне от първи юли.

Когато ние затворим сделката, ние ще наследим тези цени за следващите три години. Ние не можем да ги предоговаряме.

През следващите три години ние ще влезем на цени, които са предложени от ЧЕЗ, който е все още собственик на Дружествата и които са одобрени от регулатора. Ние все още не сме собственик и нямаме отношение към сегашните преговори.

М.С.: Ценовото заявление, което се подава до 30 март всяка година, по реда на наредбата за регулиране на цените, поставя началото на една подробно описана административна процедура, която се води от КЕВР за определяне на цените на мрежови услуги и енергия, които се одобряват считано от първи юли, когато започва всеки нов ценови период. Тази година започва и нов регулаторен период, който е тригодишен. За него ЧЕЗ вече са дали своите предвиждания за необходимите разходи за инвестиционната програма, одобрения бизнес-план и необходимите суми, които ще им трябват, за да могат да направят тези разходи.

В.З.: Ние ще влезем в разпределителното предприятие при вече одобрени цени, които не сме договаряли и то за три години напред. Въпреки това сме спокойни, защото знаем, че ЧЕЗ управлява бизнеса си по нормален начин и те напълно професионално подхождат при изготвянето на ценовите заявления, по отношение на цени и инвестиции.

- Друг важен въпрос. Води се арбитражно дело между ЧЕЗ и българската държава. Подозренията са, че държавата ни ще загуби това дело, а със спечелените пари вие на практика ще финансирате сделката си.

М.С.: Арбитражното дело не е предмет на нашия договор с ЧЕЗ.

В.З.: Делото се води между две страни българската държава и чешкото дружество. Ние нямаме нищо общо с това дело.

М.С.: Предмет на сделката е придобиването на седем български дружества. Няма как българско дружество да води инвестиционен спор по правилата на международният арбитраж срещу държавата, в която е регистрирано. Нашата сделка е с предмет придобиването на акции в седем български дружества, регистрирани в България.

В.З.: Две неща са важни: едното е, че българско дружество не може да съди собствената си държава в международен арбитраж въобще, и другото е, че делото се води между чешката компания и българската държава.

М.С.: Ние не можем да коментираме по никакъв повод къде ще влезе цената и кой би спечелил.

- Това няма отношение към вас? Толкова много коментари имаше в обратната посока.

М.С.: Няма отношение, ние купуваме седем български дружества, които няма как по закон да водят спор по правилата на международния търговски абритраж срещу държавата, в която са регистрирани.

- Има гласове, че с тази сделка се застрашава националната сигурност. Как ще отговорите на това?

В.З.: Не виждам защо се застрашава националната сигурност, при положение, че единствените ни намерения са да продължим да управляваме по максимално добър начин тези дружества.

М.С.: Обществено известно е вече от представителите на службите, които бяха изслушани в парламента, че разпределителното дружество не е част от обектите, които са с гриф "Национална сигурност", не са обекти, които са под контрола на службите.

Ние разбираме важността на дружеството, както за потребителите, така и за електроенергийната система на България. Наясно сме с обема на електроразпределителното дружество, което придобиваме, то е най-голямото в България с площ около 40 хил. кв. км, с общ брой потребители около 3 милиона. Наясно сме с важността на дружеството за електроенергийната система, за сигурността на доставките и подхождаме абсолютно професионално и отговорно към този бизнес.

- Какво казаха представителите на ДАНС на това изслушване в парламента? Вие бяхте там.

М.С.: В публичното изслушване те казаха, че дружеството не е част от обектите, посочени в наредбата, която регулира дейността им. Представителите на службите казаха, че това не е поднадзорно дружество, но въпреки това, те са го наблюдавали. Казаха, че няма проблем с нас, цитираха откога са наблюдавали дейността ни.

В.З.: Второто нещо е, че така, както ние четем събитията - 2004 г. са приватизирани 67 процента, 2011 г. са продадени останалите дялове на държавата - явно държавата сама е решила, че тези дружества не следва да бъдат контролирани от нея.

- Колко души работихте по тази сделка?

М.С.: Сериозен екип. Още в самото начало оценихме сложността на преговорите и колко е важно да подходиш сериозно, с подготвен екип пред продавача. Такива сделки в България не се случват всеки ден. Тъй като документите, с които работихме, бяха основно по английското право - договорът, по който ние трябваше да преговаряме, беше по английското право, ние направихме проучване и избрахме най-добрата кантора за водене на преговори по английското законодателство и за сключване на договор за придобиване по английското право.

- Коя е тя?

М.С.: Това е международна адвокатска кантора - "Алън и Овъри", тя е най-голямата в света по данни на "Томсън Ройтерс" за 2016 г., с около 1600 транзакции на обща стойност около 1,3 трилиона долара.

Имахме прекрасен екип, който беше постоянно с нас на всички преговори. Те бяха много продължителни, понякога продължаваха по пет-шест дни без прекъсване, от рано сутрин до късно вечер. Те защитаваха всяко едно изречение, всяка една дума да бъде написана по начин, който защитава интересите ни. Понякога един текст беше дискутиран в продължение на седмица, за да се постигнат най-добрите условия с този договор, да бъдат защитени по най-добрия начин интересите ни, по най-високите стандарти, които една такава кантора би могла да предостави.

От българска страна, трябваше да направим много внимателен дю дилиджънс, който продължи на няколко етапа, като продължава и сега. В момента правим допълнителен дю дилиджънс за банковото финансиране.

От българска страна, наехме адвокатската кантора "Спасов и Братанов". Те имат репутация на една от водещите правни кантори на пазара с богат опит в сферата на корпоративното право, сливанията и придобиванията. Клиентите на съдружието са водещи международни и български компании, банки, небанкови компании, многостранни компании, фондове за частни капиталови инвестиции и партньорства. Те са предпочитан партньор от банките, които финансират проекти в България за изготвяне на правни анализи и консултации.

В.З.: "Делойт България" ни направиха финансов и данъчен дю дилиджънс, за да можем да се запознаем внимателно с дружеството ЧЕЗ по отношение на финансовото им представяне и дали има някакви данъчни импликации по отношение на сделката. Тъй като, погледнете го от гледна точка на купувача, на "Инерком" - за да влезеш в една такава огромна сделка, ти трябва да си премерил всичко до последния детайл. Ние мерихме три пъти преди да срежем, защото този ангажимент - да извадиш тези пари и да ги сложиш на масата, за да направиш тази сделка и след това да управляваш този бизнес е ангажимент с огромна отговорност. Трябва да знаеш какво точно купуваш. И затова имахме най-добрите консултанти.

М.С.: За финансов консултант наехме "Мейн Кепитъл" - Веселин Захариев е партньор в "Мейн Кепитъл", той може да каже повече.

В.З.: "Мейн Кепитъл" е инвестиционен бутик, който консултира компании по отношение на сливания и придобивания, капиталови пазари, сравнително големи сделки. Повечето ни клиенти са международни корпорации или големи глобални фондове и банки. Такъв тип сделки са точно нещата, които ние правим: воденето на преговори за такива сделки с участието на много конкуренти, след това по отношение на разговорите с банките, което си е втори рунд преговори, за да може да се затвори това голямо финансиране и тази сделка.

- Казахте много конкуренти. Когато обявиха новината, че вие купувате ЧЕЗ, първото ми дълбоко убеждение беше, че Бойко Борисов стои зад вас, че няма как да спечелите такава сделка без най-височайша протекция - от страна на премиера на България. Знам тук как са разположени играчите - видях интервюто на г-жа Върбакова и си казах "значи е Бойко Борисов". Какъв е вашият отговор?

М.С.: Единственото което можем да кажем: ако проследите развитието от 22 февруари до момента, това развитие изцяло говори, че зад нас няма политически гръб и не сме свързани политически с никой.

В.З.: Това, което мога да кажа, е, че ако ние имахме някакъв политически гръб, най-вероятно щеше да ни се постели червен килим и ние просто да минем и да срежем лентата.

- Тоест сделката щеше да мине и никой нямаше да разбере?

В.З.: Така си мислим. Тъй като става дума за една чисто търговска сделка, ние гоним ден по ден затварянето й, финансирането и т.н., което никак не е лесно и е много тежък и изтощителен процес. Това, което мога да кажа, е, че тактически по време на тези дълги преговори - една година, когато имахме конкуренти, които в някои отношения бяха доста сериозни, ние умишлено се възползвахме от това, че "Инерком" не е много популярно дружество и компания, за да можем постоянно да бъдем подценявани от нашите конкуренти. Защото, повярвайте ми, тази игра може да бъде понякога много мръсна и ние не искахме да привличаме погледите на конкурентите. Така че, ако сте наблюдавали процеса, "Инерком" винаги оставаше на втори план, което за нас беше добре и накрая излязохме напред, на последната права. Така че чисто тактически се получи доста добре.

М.С.: Освен това, поне по наше усещане, имаше някаква реклама за някои кандидати, имаше статии, които така изглеждаха, като написани по поръчка за някои от конкурентите ни, но ние се придържахме към правилото да бъдем лоялни към партньора, с който преговаряме, и да спазим всички изисквания на договорите, които сме подписали за конфиденциалност. Според тях нямахме право в процедурата да обявяваме участието си и по никакъв начин да коментираме части от процедурата и преговорния процес.

- Заговори се за участие на държавата в това дружество. Вашият коментар - може ли това да стане, как може да стане, по какъв начин държавата може да участва във вашия бизнес и защо хора, които са спечелили такъв добър бизнес, искат да го делят с държавата?

М.С.: В момента не можем да го коментираме.

- А знаете ли какво се случва в Чехия? Или това също не можете да коментирате?

М.С.: Това, което излезе като информация с прессъобщението, това е информацията, която знаем.

- Кажете няколко думи за професионалната си подготовка.

В.С.: Аз съм партньор в "Мейн Кепитъл", ние сме финансов консултант по подобен тип сделки в България и в чужбина. Преди "Мейн Кепитъл" бях един от основателите на "Кей Би Си Секюрити" за България.

"Кей Би Си" е белгийското банково-застрахователно дружество, което притежава в България ДЗИ и в момента ОББ и Си Банк. Те във всяка страна имат модел банка - застраховател - инвестиционна банка. Аз и моят партньор бяхме водещите за България за "Кей Би Си Секюрити". През 2013 г., когато "Кей Би Си" трябваше да изплаща държавна помощ от Белгия, мислеха различни варианти за намаляване на разходи и ние тогава започнахме да водим преговори, изкупихме компанията от тях и направихме "Мейн Кепитъл". Така че аз съм професинален инвестиционен банкер от много години, работил съм по множество сделки във и извън България, някои от които доста по-големи от тази, за която в момента говорим. "Мейн Кепитъл" е една от водещите в България. За "Томсън Ройтерс" за 2013 - 2015 г. ние сме номер едно по сделки на капиталовия пазар в частта акции. И смея да кажа, че сме едни от най-добрите, които имат присъствие в България.

- А с енергиен бизнес откога се занимавате?

М.С.: Цялото ми професионално развитие е в сферата на енергетиката. От 2002 г., веднага, след като завърших право и приключих стажа си, започнах работа като юрисконсулт в "Електроразпределение-Плевен". В началото на 2005 г., след приватизацията, дружеството стана собственост на ЧЕЗ и едно от пакета от три дружества, които ЧЕЗ придоби. След това в кариерното ми развитие последователно съм заемала различни ръководни позиции в различни дружества на ЧЕЗ, но винаги съм била и на ръководна позиция в "ЧЕЗ Разпределение" - началник на правен отдел, главен юрисконсулт, различни наименования, но ръководни позиции, като съм била и член на Управителния съвет, финално бях секретар на Управителния съвет и главен юрисконсулт на изпълнителния директор на "ЧЕЗ Разпределение".

- Т.е. сте наясно с енергийното законодателство, регулации, европейски енергийни пакети и пр.?

М.С.: Да. До Септември 2011 бях в ЧЕЗ, след това се вписах като адвокат и кариерата ми до настоящия момент е свързана със защита на интересите основно на производители на енергия от ВЕИ. От 8 февруари 2018 г. съм председател на Съвета на директорите на "Инерком България".

- След като това дружество е българско би трябвало да плаща данъците си тук.

В.З.: Чисто стратегически за България, това да имаш български собственик, е най-лесно за контрол. Няма офшорни компании, няма изтичане на пари извън България, всички тези пари остават в България, инвестират се в България, плащат се данъци и дивиденти в България. Тоест, от тази гледна точка, това е един много прозрачен купувач за България и за такъв тип дружество.

М.С.: Това по-скоро го оценявам само като полза и предимство, отколкото недостатък. Това е доста похвално - да има българска компания, която да има куража да предприеме такава стъпка.

- Другите подозрения, свързани с вас, освен политическите протекции са, че не сте свързани с познатите енергийни лобита в България, а печелите такава енергийна сделка.

В.З.: Ами не, не сме свързани. И на това си обясняваме доста сериозния политически натиск през последните две седмици, когато стана ясно, че реално придобиваме. От една страна, изглежда направо невероятно, но е факт, става дума за едно младо, амбициозно дружество, което, не забравяйте този факт, не е малко за размерите на България...

М.С.: Дружество, което има над десетгодишен опит в енергетиката. Има приемственост, има развитие.