Калфин оспорва доклад за забавяне извеждането от експлоатация на реактори в „Козлодуй”

/КРОСС/ Забавянето извеждането от експлоатация на първите четири реактори на АЕЦ „Козлодуй" се дължи на пълната липса на готовност от страна на България и на проблеми с организацията на процеса. Това е едно от заключенията на доклад, изготвен от „Еко институт" в Германия по поръчка на Комисията за бюджетен контрол.
Изследването сравнява извеждането от експлоатация в България, Литва и Словакия, които трябваше да затворят реактори, като условие за влизане в ЕС, с примери в Германия и Франция. Правят се изводи за подобряване на организацията и управлението на риска. Според германския институт намаляването на европейското съфинансиране по някои дейности и увеличаването на съфинансирането от националните бюджети на трите страни, би направило държавите по-отговорни към ангажиментите си за демонтажа на реакторите.
„Изследването се базира на редица неверни и остарели данни", репликира Ивайло Калфин, който е член на Комисията по бюджетен контрол, при представянето на доклада днес на заседание на комисията в Брюксел.
Той отхвърли препоръките за отделянето на звеното за контрол, тъй като България е направила това още преди две години. Калфин оспори и заключението, че проектът за топене на плазма е пример за лошо разходване на европейските средства. Той подчерта, че това е нова технология и че тя се обсъжда със всички заинтересовани страни. Българският евродепутат заяви, че хората, които работят у нас по извеждането от експлоатация са специалисти и разбират от работата си. Според него закъсненията на демонтажните работи в трите страни се дължат на факта, че това е нова процедура за тях. В България има забавяне по 4 от близо 100 проекта, като в повечето случаи то е компенсирано и не води до допълнителни разходи на ЕС.
„Твърденията, че то се прави, за да получат страните допълнителни компенсации на ЕС, не се базират на достатъчни факти", смята Калфин. Той обърна внимание на авторите на доклада, че не са актуализирали информацията за приключване на процеса, която България намали с 5 г. и планира да завърши през 2030 г.