Спорът "Европейски съюз или Евразийски съюз" е нонсенс, отклоняване на вниманието и отново противопоставяне

/КРОСС/ Интервю на Катина Стойчева с д-р Иван Начев, политолог и преподавател в СУ „Св. „Климент Охридски" и в Нов български университет, специалист по политически проблеми на интеграцията на България в Европейския съюз

От предизборната кампания - клипове, срещи с граждани, плакати и пр. не успяваме да разберем за какво всъщност гласуваме. Кампанията действително е вяла и не обяснява защо трябва да гласуваме за ЕП, а е насочена повече към вътрешни проблеми, ориентирана е на национално ниво.

Това мнение изразяват редица анализатори. То бе подкрепено и от д-р Иван Начев.

В известен смисъл, признава той, парите за кампанията са хвърлени на вятъра. Политологът обаче не се съгласи с констатацията на PR специалиста Нидал Алгафари, че все още никой не е „напипал" народопсихологията на българина, за да може да направи предизборен клип, който да въздейства на много граждани.

Аз малко трудно мога да се съглася с това, което е казал той - от гледна точка на напипването на народопсихологията, защото, ако един човек или някой участва, наблюдава политическото поведение на хората, много лесно може да направи един предизборен клип, защото знае кои са онези ключови думи, които биха дали отговор на въпросите или биха предизвикали, да кажем някакъв интерес, съответно у нас като избиратели. Не е чак толкова сложно, още повече за един PR специалист, да кажем. Все пак аз съм само политолог и пак мога веднага да ви кажа поне десет думи, които работят върху съзнанието на нас като избиратели и изобщо като граждани, каза в интервю за ИА КРОСС политологът Иван Начев.

Но другото, което ми прави впечатление - има целенасочено използване на финансов ресурс от няколко политически формации, очевидно нови, казва политологът и допълва:

Очевидно е те да разсеят гласове, защото всеки от нас като гражданин много добре знае, или ако не знае, може много лесно да се информира, колко струва една предизборна кампания, и когато вие видите една новосформирала се партия, която влага изключително голям финансов ресурс в тази кампания - в билбордове или в клипове, или в платени послания, то няма как да не остане един горчив привкус в нас, че ето, очевидно всъщност никой не говори за ЕС и за гражданина, за неговото място и роля в ЕС, а всеки гледа да може „да се уреди" в ЕП. Тоест частният интерес някак си предшества обществения интерес, което би трябвало да бъде обратното. В крайна сметка политиката е, знаете, превръщане на частния интерес в обществен. Тези хора са избрани или ще бъдат избрани з ада защитават нас и нашите интереси, доколкото могат.

До колко предизборната кампания е ключова за вота?

Въпросът е, че, първо, действително кампанията върви много вяло като цяло. Второ, целта на кампанията би трябвало да бъде именно какво представлява тази институция. Защото ние сме вече осма година в ЕС и много български граждани не си дават сметка и не знаят какво представлява тази институция, какво място, каква роля може да играе, с какво може да бъде полезна тя за тях, те как могат да я използват. За мен това би било една много смислена кампания, защото, първо - всички ще разберат за какво става въпрос, и второ - всички ще видят как се вземат решенията. Тогава ще стане ясно, че голяма част от политическите елити - българските и на останалата част, националните на другите държави-членки, участват в процеса на вземане на решения, включително кметове, представители на профсъюзи и т.н. И тогава това би било много по-полезно, защото действително всеки един от нас би видял предимствата на интеграционния процес и, разбира се, обратното нещо - евентуално какви заплахи има пред процеса на интеграция.

Това, че не се води качествена кампания какво означава - че политиците и техните екипи не са достатъчно компетентни, не са дорасли, за да направят добра кампания или по-скоро нямат интерес от нея?

Според мен второто - нямат интерес. Аз все пак не се съмнявам в качествата на хората. Можем да допуснем, че нямат достатъчно познания, но ако гледаме положително от гледна точка на знанието - нямат достатъчно интерес. Според мен по две причини.

Първата причина е свързана с това, че действително националните проблеми са по-близко до гражданите. И, образно казано, ако искате да предизвикате реакция в нас като избиратели, по-добре би било да докоснете най-нежните или най-чувствителните струни в нашия живот, в нашето всекидневие. И те са ясни - те са проблеми, които не са само български, те са на целя ЕС, но тук в България,понеже ние сме една от най-бедните икономики в Европа, съответно тези струни са много по-чувствителни, отколкото във всички останали държави. Поради което се стига и до това да се обещават невъзможни и абсолютно неизпълними неща, които биха направили кандидатите за евродепутати, ако бъдат избрани в ЕП.

И другата причина, която според мен също не бива да пренебрегваме, е, че като цяло в ЕС някак си не се състоя, при тези европейски избори, европейски дебат. Но има все пак една голяма разлика. Когато става въпрос за една голяма държава-членка, в която наистина поколения, даже младите поколения, които се сблъскват с основен проблем - безработицата - излизайки на пазара на труда те не могат да си намерят работа, когато поколения наред са живели и израснали в ЕС, това в известен смисъл не е фатално, нито е проблемно, защото в крайна сметка вие ставате непрекъснато свидетели на това, което се случва, знаете какво се случва, имате интерес. Разбира се, след финансовата криза имаше някои въпроса, които бяха зададени, образно казан от европейските граждани към комисията,към различните видове институции, ако щете, към основните парламентарни сили в парламента,които въпроси поне към момента не могат да намерят някакъв нормален отговор. И зарад това, ако забелязвате, в последните три избирателни кампании има една тенденция за засилване на националистическите партии.

Всъщност именно това наблюдаваме у нас в България - че много по-важни стават националните проблеми, отколкото европейските проблеми. Но когато вие сте нова държава-членка, то тези национални проблеми трябва да вървят ръка за ръка с европейското, защото именно ние като граждани можем точно в този процес на тази кампания да разберем, че могат да се решат националните проблеми само и единствено с европейски инструменти. Няма други инструменти, с които да ги решим. Нито има самостоятелен финансов ресурс, нито имаме суровинен ресурс. Нямаме, примерно, нефт и газ, не сме богати. Нямаме определени полезни изкопаеми, които да ни позиционират някъде в света. Нямаме, ако щете, човешки ресурс достатъчен. Ние години наред, имам предвид колеги, които се занимават с европейска интеграция, обясняват,че този проблем ще доведе до структурна безработица в България и той доведе до структурна безработица - цели сектори се оголиха и вие и да искате да развивате тези сектори, няма с какво да ги развивате, защото няма потенциал, няма хора, които да са подготвени да работят в тези сектори. Както виждате, ЕК и самият ЕП го забелязва това нещо и вече го отчете - че в България има много сериозен проблем.

И в този смисъл всяка една държава и всяка една партия би трябвало да търси именно разрешаване на националните си проблеми в общоевропейски контекст, както правят не само стари държави-членки бих казал, а както правят и нови държави-членки - такива държави-членки, които бяха приети заедно с нас - не само Румъния, а и някои бивши съветски републики, които бяха приети една-две години преди нас. И разбира се - Хърватия. Ако погледнете, в момента тя същото се опитва да направи. Защото действително в този голям свят, в който има множество предизвикателства, ние много трудно можем да оцелеем самостоятелно, ако нямаме тези споменати ресурси.

В дискусията за изборите ваши колеги акцентират върху въпроса: За какво ще гласуваме на 25 май - за Европейски или за Евразийски съюз. Доколко уместно е това?

Аз мисля, че това се преекспонира, тъй като е несъвместимо членството в Европейския съюз с членството в Евразийски съюз. Тук ние не гласуваме за това, а гласуваме за бъдеще.

В известен смисъл тази неяснота, която идва, пак казвам, от една страна от това, че не се води кампания, от която гражданите да разберат какво се случва, тази неяснота, която е резултат от политическите управления на кабинетите, на местните власти, ако щете, в последните седем години, откакто сме държава, членка в ЕС, тоест неясна перспектива за развитието на всеки един от нас като български граждани, включително с кризата, неясните послания, безотговорността... Аз веднага ще ви дам един пример. Основен принцип на демокрацията е принципът на отчетност. Аз досега не съм чул, може би с изключение на един-двама кандидати за евродепутати, които са били в предишния парламент, не съм чул те какво са направили за нас като граждани, какви каузи са защитавали, какво са успели да направят, какво са искали да направят. А да не говорим за така наречените независими депутати. Всеки един от нас може да си даде сметка какво може да направи един независим депутат като види какво направиха в предишния парламент нашите независими депутати, имам предвид в предишния ЕП.

Тоест това е, как да кажа, нонсенс този спор, по-скоро отклоняване на вниманието и отново противопоставяне на българското общество. Защото тук не става въпрос за избор между Европейския съюз и Евразийския съюз, тук става въпрос точно за бъдещето развитие на България в рамките на ЕС. За това, че хората все по-трудно разбират какви перспективи предлага ЕС. И, разбира се, за това, че тези хора някак си се настройват, започват да се настройват срещу самия ЕС или, от друга страна, се виждат в лицето на това, което се случва в Русия и което прави Путин. Но това отново е някакво противопоставяне, то не е естествено вътре в рамките на България.

И веднага ще ви дам още един пример - България е единствената държава в ЕС, която използва кирилицата. Тоест тя би могла да бъде не „троянски кон", както непрекъснато се налага в нашето съзнание, тя би могла да бъде един мост между ЕС и всички останали държави, включително и Русия, които използват кирилицата. Тоест тя действително да играе много по-съществена роля в, образно казано, сътрудничеството на ЕС С тези държави и територии, които ползват кирилицата, защото принадлежим към едно културно пространство.

Ето, вижте - нито един от българските политически елити не се опитва да прави именно това - да засили ролята на България при решаването на този проблем или в целия този процес. Защото ясно е, че ние не можем да живеем като съседи с този съюз, ако евентуално се направи, в някакво противоборство. Ние можем да живеем само в сътрудничество с този съюз. И затова е много важно всяка една държава действително да намери своето място и да играе своята роля, нещо, което не виждам България да е направила.

И накрая ще ви дам пример с последните събития в Украйна. Ако погледнете кризисните ситуации, в които се е намирал Европейският съюз, вие ще видите нещо много интересно - че всяка кризисна ситуация се е използвала от държавите-членки, за да предоговорят някои от условията, при които са били приети или някои от условията, под които функционира тяхната интеграция. Например повече пари да поискат или нещо друго. Но задайте си въпроса какво поиска България (когато казвам България, нямам предвид само правителството сега, а всички политици, които участват малко или повече в този процес, които стоят в парламента също), какво поиска като компенсация. Гърция например, която председателства в момента ЕС, обяви като един от основните си приоритети на председателството си България да влезе в Шенген. Това беше най-малкото, което можеше да поиска и българското правителство, и българската опозиция чрез нейните представители в ЕП - да поиска България да бъде приета, да каже - ето, ситуацията с Украйна е кризисна, за нас е много важно да с опазим границите и т.н., дайте да влезем, да ни приемете в този съюз, шенгенското пространство. И друго нещо, което веднага би поискала, и това е най-правилното политическо решение, е да се намали този мониторингов контрол или изобщо този мониторинг, който се извършва над България, не да се намали, а по-скоро да се отслаби. Ей такива съвсем практически неща. Защото това би позволило да се раздвижи много по-бързо българската икономика, отколкото в сегашната ситуация. Защото - какво е ясно - никой инвеститор не инвестира пари в политически нестабилна държава и никой инвеститор не влага в нестабилна икономика. Така че колкото са виновни едни управляващи, без значение кои са, аз затова казах последните три правителства, толкова са и виновни опозициите на тези правителства за това да няма инвестиции в България. И ние разчитаме именно на този финансов ресурс, само и единствено, който идва от европейски фондове. 

Затова кампанията е важна от тази гледна точка - да се обясни какво се случва на избирателя и съответно избирателят действително да разбере, че той трябва да отиде да гласува, защото да не гласуваш е нещо абсолютно безотговорно, и второ - да разбере за кого да отиде да гласува,тоест да направи един правилен, рационален избор, а не емоционален избор. А рационалният избор може да го направи само тогава, когато той знае какви са механизмите на властта и какви са механизмите на европейското управление, какъвто е ЕК като част от тези механизми.

Но според проучване на Европейската комисия, една трета от младите хора в Европа заявяват, че едва ли ще гласуват. И у нас много хора казват, че няма да отидат до урните на 25 май.

От друга страна голяма част от хората обезсмислят предизборната кампания с всички тези обяснения като заявяват, че имат предварително избрани фаворити. В наша анкета зададохме въпроса: „Разчитате ли на предизборната кампания или вече имате свои фаворити за ЕП?" и засега повече от половината от отговорилите заявяват, че имат предварително избран кандидат или партия.

Защо не искат да гласуват? Този въпрос има много отговори. Част от тях ние казахме. Първо, защото не разбират за какво отиват да гласуват. Второ, не разбират каква е ролята на тази институция. Трето, не разбират защо изобщо се случва всичко това в ЕС, тоест какво представлява европейската интеграция, кои са проблемите, които са посоките на развитие, кои са възможните решения, ако щете. Всички знаем част от проблемите, но възможните решения какви са? Следващото, най-важно може би нещо, е, че всички решения в ЕС и в тези институции се вземат на основата на консенсус и компромис, който, забележете, ние го виждаме в тези институции, пък не го виждаме вътре в България. И аз например винаги се чудя как може българските евродепутати да са единни в ЕП, без значение към коя политическа партия принадлежат (всъщност то е ясно защо - защото за да се вземе едно решение, те трябва да са единни), а в същото време тука в България те не могат да бъдат единни, за да вземат едно решение, да решат основни проблеми на тези млади хора. Това е една общоевропейска тенденция. Но, пак казвам, това, че е общоевропейска тенденция не бива да ни успокоява, а точно обратното. Защото това, че я има в ЕС, в стари държави-членки е в резултатна едни неща, а това, че го има в България е в резултат на други неща. И тук ще се получи един ефект на снежната топка защото последователно със следващите избори ще намалява избирателната активност, ако политическите елити в крайна сметка не се вразумят и не разберат, че е изключително важно гражданите да гласуват, не да ги карат със задължително гласуване, а да ги предизвикат с кампания и чрез послания, тоест чрез предложения как да се вземат решенията, но, пак казвам - рационални предложения.

И ако се върнем към вашия въпрос - логично е това, което се случва, защото не само младите хора не разбират и не харесват политиката и политиците, защото не виждат с какво могат да им помогнат. Но кампаниите ще продължат да играя роля независимо от всичко, защото малко или повече тези кампании повдигат въпроси, които в други ситуации ние не бихме повдигнали.

И веднага ще ви дам пример. Много колеги например казват - опасна е надигащата се националистическа вълна в Европа. от една страна д, те са прави. Да, тя наистина е опасна, защото може да доведе до дезинтеграция, до центробежни процеси, тоест до напускане на едни държави или територии от ЕС. Обаче от друга страна би могла да бъде много полезна, защото големите партии и съответно политическите елити от националните държави трябва да си дадат сметка какво трябва да направят, как да засилят процеса на интеграция. Като казвам засилване на процеса на интеграция, имам предвид как да се решават по-бърз,по-лесно и по-ефективно проблемите на гражданите на ЕС, в това число, разбира се, и на българските граждани. Защото, ето вижте, парадоксално е хората да не могат да си намерят работа в България и да ходят да работят в други държави-членки. Значи излиза, че такива държави-членки, включително и такива, които ние смятаме за сравнително бедни или не добре работещи и корумпирани, те са много по-добре, отколкото България.