КЗК и полицаи нахлуха в офиса на петролната асоциация

/КРОСС/ „Полицаи и служители на Комисията за защита на конкуренцията са на внезапна проверка на място в Българската петролна и газова асоциация в София", обяви на сайта си комисията вчера сутринта. Акцията е част от разследването за картел на пазара на горива, а при обиска проверяващите имат право да изземат документи, флашки, дискове, данни от компютри и други веществени доказателства, които биха могли да помогнат за разкриването на непозволени ценови договорки между петролните фирми, се разбра от съобщението на КЗК. Разследването започна преди месец, когато регулаторът приключи т. нар. секторен анализ и се усъмни, че „ЛУКойл Нефтохим" и седем големи търговци на бензин и дизел нарушават Закона за конкуренцията. 

„Конкретни резултати ще има още в рамките на деня, но не смятаме да ги оповестяваме пред широката общественост. Нека да приключим работата си по казуса", обясни вчера по повод на обиска говорителят на комисията Марио Гаврилов.

Всъщност вчерашната акция с претърсването на седалището на петролното сдружение е ефектен, но доста безсмислен и бутафорен ход на държавата, а проверката няма как да е „внезапна", както я нарече регулаторът.
Наскоро от самата КЗК обясниха, че по принцип събирането на доказателства за картели е трудно навсякъде по света, а в България е още по-трудно, защото законът изисква комисията да поиска разрешение от съда да нахлува в офиси на фирми и да прави обиски, а пък съдът е длъжен да уведоми за това обектите на проверките. При това положение няма как „внезапната" проверка да е изненадваща.

Не е ясно защо акцията на КЗК вчера е била само в офиса на петролната асоциация, но не и във фирмите, обект на разследването. А както компаниите, така и браншовото им сдружение са наясно още от края на февруари, че срещу тях започва разследване, и дори да допуснем, че са писали и подписвали някакви картелни договорки (за което вероятността клони към нула), едва ли са оставили такива доказателства в папки и файлове.

Говорителят на КЗК Марио Гаврилов обясни, че „сдружения от подобен тип създават благоприятна среда за възникване на контакти между членовете им и често в практиката си попадаме на случаи, при които те се превръщат в платформа за изграждане на картелни практики". Той обаче призна, че много рядко в такива случаи има писмено подписано споразумение, а най-често уговорките стават на четири очи и след тях не остават писмени следи.

Разследването на КЗК, започнало на 25 февруари, е насочено срещу „Шел България", „Ромпетрол България", „Еко България", „OMW България", „Петрол", „НИС Петрол" и „ЛУКойл България", както и срещу производителя „ЛУКойл Нефтохим". Предишните два опита на регулатора да разкрие недопустими договорки на пазара на автогорива завършиха с фиаско. Сегашното старание на комисията вероятно се дължи на „спешаване" от премиера Бойко Борисов, който държи да показва, че при неговото управление институциите работят.