Как пък България стана пример за борба с корупцията?

/КРОСС/ Вярно е, че премиерът Бойко Борисов не говори чужди езици и не общува без преводач в Европейския съвет. Но сега за първи път разбираме, че ходи в Брюксел да разговаря със себе си. „България е пример за борба с корупцията", заяви той миналия петък пред журналисти в коридора, без да му трепне окото, сякаш току-що бе получил похвала на срещата на високо равнище на ЕС. Няма никакви доказателства, че някой някога е изричал подобно нещо, нито че си го е помислял, защото дори Румъния се измъкна от компанията на България, чиято ендемична корупция стана нарицателна в ЕС. Но нищо не пречи на Борисов да слуша собствения си глас и да повтаря каквото му идва отвътре. 

Ако България дава пример за нещо, това е политическото дебелокожие. Твърде предизвикателно е да се хвалиш с въображаеми успехи точно в Брюксел, където вече осем години се пишат критични доклади как страната не се справя с европейските стандарти за правова държава, защото е блокирана от корупция на високо равнище, организирана престъпност и съдебна парализа. Европейската комисия току-що прие „Национален доклад за България за 2015 г., включващ задълбочен преглед на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси", който за улеснение на Борисов е на чист български език. По въпроса за корупцията в България там е написано кратко и ясно: „Няма напредък в борбата с корупцията"
Какво повече да се каже? Брюкселските чиновници и те са хора. Дотегнало им е да повтарят едно и също. Доколкото обаче са длъжни да наблюдават България, както впрочем отразяват положението и в другите държави от ЕС на т. нар. Информационно табло за състоянието на правосъдието, те се стремят да регистрират и най-малките промени.

Не е удобно да си признаем, но и тази година България е бодната на таблото само колкото да се срамува. В доклада за дисбалансите, към който препраща информационното табло, се напомня какви задължения е поела държавата за 2014 г. и какви специфични препоръки са й отправени от Еврокомисията, след което са дадени сдържани оценки за изпълнението. Те варират от „никакъв напредък" до „ограничен напредък". Ето за какво става дума:

Първа препоръка: „Подобряване на събираемостта на данъците, борба със сенчестата икономика". Извод: „България не е постигнала никакъв напредък".

Втора препоръка: „Дългосрочна стратегия за пенсионната система". Извод: „Никакъв напредък".

Трета препоръка: „Ефективност на политиките за пазара на труда". Извод: „Ограничен напредък". Тук се отделя специално внимание на т. нар. Младежка гаранция, за която лидерът на ПЕС Сергей Станишев проглуши Европа пред изборите за Европейски парламент миналата година. Тя беше шлагер и за правителството на Пламен Орешарски. След това бе прегърната от правителството на Бойко Борисов. Накрая Брюксел констатира: „Механизмите за мониторинг и оценка на Гаранцията за младежта остават слаби".

Четвърта препоръка: „Да приеме Закона за училищното образование". Резултат: „Не е постигнат напредък по отношение на Закона за училищното образование, чието приемане отново бе отложено".

Пета препоръка: „Да продължи подобряването на бизнес средата". Тук оценката започва с „ограничен напредък", що се отнася до намаляването на административната тежест и електронното управление, и стига до: „Няма напредък по отношение на реформата на производствата по обявяване в несъстоятелност". През цялата втора половина на 2014 г. Европа гледаше българския сеир около обявяването на фалита на КТБ и терзанията на вложителите й. Така че какво друго можеше да каже за бизнес средата.

Шестата препоръка се отнасяше до реформата в енергийния сектор. Изводът е: „ограничен напредък", но темата има интересно продължение в анализа на националните цели и напредъка по Стратегия „Европа 2020". Там е посочен смайващ успех на целта да се увеличи до 16% през 2020 г. делът на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Десетгодишната Стратегия 2020 бе приета през 2010 г., а две години по-късно България рапортува, че е изпълнена в сектора ВЕИ. В тазгодишния национален доклад за дисбалансите се казва: „Тъй като делът на енергията от ВЕИ през 2012 г. е бил 16,3%, България вече е постигнала целта си по отношение на ВЕИ до 2020 г." Другите европейски държави могат да й дишат праха като лидер по модерна и безвредна за околната среда енергетика.

Само че дори този „успех" не дава основание на премиера Борисов да се хвали, че България служи за пример някому, защото тъкмо далаверата за изсмукване през държавата на пари от потребителите чрез гарантирани надути цени доведе до внезапно разрастване на ВЕИ сектора като скоротечно раково образувание. Не е нужно да се изброяват имена на свързани лица с властта, за да се открие поредна илюстрация за корупция на високо равнище уж под знамето на Европа.

Иначе този скок в модерната енергетика не допринася много за постигане на целите на енергийната ефективност през 2020 г. Анализаторите на ЕК още отсега заявяват, че „България няма да спази националната си цел по отношение на първичното потребление на енергия". За какво им е да чакат още шест години, като виждат, че държавата е пъргава в далаверите, но не и в стратегическото мислене?

Да си хитър и да си умен са две различни неща, забелязват в Брюксел. Например националната цел по отношение на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) е да се отделят по 1,5% годишно от брутния вътрешен продукт през 2020 г. Би трябвало всяка година да се притурят по няколко десети от процента, за да се постигне целта. През 2012 г. делът на НИРД в БВП е бил 0,62%. През 2013 г. като че ли държавата е поела в правилна посока - 0,65%. Но "интензитетът на публичните инвестиции в НИРД (най-ниският в ЕС) е спаднал рязко от 0,35% през 2009 г. на 0,24% през 2012 г. и само слабо е нараснал през 2013 г. на 0.25%", се казва в доклада. В държава, където премиерът заявява на народа си: „И аз съм прост, и вие сте прости", за какви инвестиции в науката може да се говори?

Има и нещо по-лошо. България не само не създава добри условия за научна дейност, но поддържа тенденция за изпростяване на населението си, защото занемарява базовото образование. Целта по отношение на преждевременно напусналите училище е да се намали броят им до 11% през 2020 г. Какъв е резултатът? „Не е постигнат никакъв напредък по отношение на целта", констатира докладът и дава числа: „Процентът на преждевременно напусналите училище е бил 13,9% през 2010 г., 11,8% през 2011 г. и 12,5% през 2012 и 2013 г.". Когато образът на държавата, нарисуван с числа, показва мизерия на духа, не може да се очаква просперитет в други области. България се класира най-високо в ЕС по корупция на елита си, но най-ниско по материално благоденствие на народа си. „Целта по отношение на намаляване на броя на населението, изложено на риск от бедност", предвижда спад от 260 хиляди през 2020 г. спрямо базовото равнище от 2008 г. от 1,632 милиона. Брюксел стига до извода, че „беше постигнат известен напредък към постигане на целта", защото през 2012 г. са отчетени 1,559 милиона лица, изложени на риск от бедност. Но не се дава обяснение на какво се дължи това намаление. Все пак се знае, че най-многобройната група бедняци в България са пенсионерите, и можем да предположим, че решаваща е била ролята на биологията.

Що се отнася до държавата, трябва да вярваме на нейните топли грижи, с които Борисов гордо се похвали в Брюксел: „Няма как да кажат, че не е хубаво, че за Коледа дадохме 50 млн. лв. за българските пенсионери, и за Великден ще дадем още толкова". Да стискат зъби, че да се опаричат и за други празници.

Светослав Терзиев
„Сега"