Ген. Румен Радев: Ние осезаемо губим суверенитет

/КРОСС/ Интервю на Антоанета Киселинчева с ген. Румен Радев, кандидат за президент на Република България

a-specto

Ген. Радев, защо хората трябва да гласуват за Вас? Избирателите са уморени от политикани и очакват най-после в България да се появи истински държавник. Кажете реалистично и без клишета какво е Вашето абсолютно предимство?

Вие сама го казахте, хората наистина са изморени от нашите политици. Едно от моите предимства е онова, което опонентите ми посочват като моя слабост - това, че нямам политически опит. Но затова пък говоря на един език с хората. Родителите ми живеят в село Славяново, където аз често ходя и знам какви са проблемите на хората, които се намират далеч от лукса. Това е нещо, което българските политици бързо забравят. Смятам, че почтеността е моето основно оръжие. В очите на политиците може би подобна почтеност изглежда като дилетантщина, но хората имат нужда от прости думи и открито честно отношение.

Според Вас прекрачена ли е границата на минимума суверенитет, който е необходим на България, за да преследва националните си интереси? В този смисъл, до каква степен членството ни в ЕС и НАТО трябва да ни задължава да следваме решения, които понякога се оказват категорично срещу нашите национални интереси?

Според мен ние осезаемо губим суверенитет и тази тенденция датира от години. Причината е, че не следваме нашите национални интереси и често не гледаме по-далеч от носа си. И така, когато вземем решение, след време установяваме, че то не е било добро, но вече е късно. Разбира се, членството ни в ЕС и НАТО е наш стратегически избор. Но в никакъв случай не бива да се превръща в алиби за национално безотговорно отношение. България трябва да заявява отчетливата си позиция по всички въпроси, а тази позиция следва да е функция от нашия национален интерес. Но сякаш нашите политици се срамуват или се страхуват да изразят националната ни позиция на такива високи форуми. Договорите ни за членство ни позволяват това, но ние не се възползваме. Например в сферата на енергетиката България прие да играе ролята на „блокиращата пешка" на Балканите за руския проект „Южен поток". Днес сме свидетели на това как „Турски поток" е на път да ни заобиколи с всички произтичащи от това пропуснати ползи. За нас остават високите цени на газа, а за Турция - и ниските цени, и транзитните такси. Това е пряко следствие от неспособността ни да се заявим като съвременна държава и да отстояваме интересите си.

Като държавен глава Вие бихте ли си позволили да използвате един по-твърд и смел тон пред нашите партньори от НАТО и ЕС?

Не само, че бих си позволил, но аз ще използвам такъв тон. Когато каузата е нашият национален интерес, няма нищо лошо България да има един ясен и по-смел тон. Погледнете например Унгария, Полша, Чехия. Това са държави, които ни дават пример как се отстоява национален интерес. Да не би заради това, че те смело отстояват своите позиции някой да ги е изгонил от съюзите, в които членуваме заедно? Но погледнете - те вървят напред, а ние тъпчем на едно място и в много отношения ми се струва, че дори вървим назад.

В условията на засилваща се терористична заплаха за Европа, на непрестанен бежански поток, както и на очевидно обтягане на отношенията между Изтока и Запада, ако бъдете избран за президент, какви ефективни ходове бихте предприели, за да посрещнете заплахите пред националната ни сигурност?

Бих свикал незабавно Консултативния съвет, за да обсъдим рисковете пред България и необходимите действия. Особено по въпроса с мигрантската криза. В момента България функционира без вътрешен министър. И това се усеща. Каналджийството процъфтява и захранва корупцията на всички нива, а това е опасно за държавата. Нека си спомним как югоембаргото и развихрилата се контрабанда корумпираха нашия преход. Необходимо е спешно да завършим оградата по границата, да подготвим армията да поеме охраната на тази граница в случай на криза. Особено важно е да постигнем консенсус на ниво Консултативен съвет за национална сигурност, относно необходимостта България да иска отмяна на Дъблинското споразумение. То отрежда на периферните държави в ЕС ролята на мигрантски гета. Гърция, Италия и Испания са в същото положение като България, затова трябва да обединяваме нашите усилия. Сегашните правила на Европейския съюз създават напрежение между периферните държави и останалите членки на Съюза. С това се руши вътрешното единство на ЕС, което и без това е крехко към момента.

Ако бъдете избран за президент как виждате своята роля? Вие какъв президент ще бъдете - партньор на правителството или негов коректив, например по спорни теми като енергетиката, бежанския поток...

Президентът задължително трябва да бъде партньор не само на правителството, но и на парламента, и на съдебната власт. Разбира се, че ще бъда партньор, но в това партниране ще имам своите условия - всички да работим за интересите на България. Ще правя максимално възможното да търсим консенсус, да има по-голямо взаимно доверие, да има по-голяма ефективност в съвместната работа, заедно да идентифицираме и решаваме проблемите. Но ако видя, че позицията, която заема правителството, не допринася за реализирането на нашите национални интереси, разбира се ще играя ролята на коректив.

Наскоро по инициатива на Франция и Германия бе възродена идеята за общи Европейски въоръжени сили и обща отбранителна политика. Какво е отношението Ви към тази идея? Смятате ли, че България трябва да разчита изцяло на защитата, която евентуално може да получи от НАТО? Защото изглежда днес държавата проявява пълно безхаберие в сферата на отбраната.

Точно така и това е голяма грешка, която се насажда от нашата политическа върхушка. Ние имахме една заветна цел - да станем членове на НАТО и на Европейския съюз. Е, станахме. Но на обществото се втълпи, че едва ли не НАТО ще ни пази. Трябва да бъдем много по-отговорни в позициите и действията си. Член 3 на Северноатлантическия договор е безкомпромисен по отношение на това, че всяка държава трябва да развива сама своя отбранителен капацитет, така че не само да може сама да защитава своята сигурност, но и да допринася за сигурността на другите държави от пакта, в случай че върху тях има военно въздействие. Крайно време е да спрем да бъдем членове на НАТО само с клакьорство и заклинания, а с реални военни способности на нашата армия.

Що се отнася до т.нар. Европейски въоръжени сили, за тях се заговори още в Лисабон през 2007 г., а постепенно тази идея отпадна. Сега обаче тя отново е на дневен ред. Смятам, че България трябва да подкрепи тази идея. Макар че все още не са ясни функциите, задачите, начинът на структуриране на тези сили и тяхното управление. В неформалната среща на лидерите на ЕС в Братислава се взе решение тази тема да бъде по-подробно обсъждана през март месец догодина. България трябва да я подкрепи, защото ако няма европейска армия, не може да има и ефективна европейска външна политика. Но да не забравяме, че тук най-важни са отношенията между бъдещите Европейски въоръжени сили и НАТО.

Очевидно НАТО се отнася ревниво към тази идея. Смятате ли, че малка държава като България може да покаже достатъчно характер в нейна подкрепа?

Разбира се, че тук трябва да бъдем внимателни и заедно с нашите партньори от ЕС да преценим много детайлно какви ще бъдат функциите, целите и задачите на тези Европейски въоръжени сили и как те ще се вписват в контекста на НАТО. Защото, ако приемем, че това ще бъдат основните сили на Европа, тогава какво се случва с НАТО? Трябва да получим много внимателен отговор на този въпрос. Защото, ако подложим на риск съществуването на алианса, трябва да вземем предвид, че там са двете големи сили - САЩ и Турция, която има втората по големина армия в НАТО. Трябва да обърнем внимание на въпроса, че ако НАТО престане да съществува, България ще стане не само политическа, но и военна граница на ЕС. Мисля, че България трябва да подкрепи тази идея, защото тя е рационална. Но в същото време да бъдем много внимателни и първо да искаме яснота за същността на тези Европейски въоръжени сили. За нас е много важно как те ще взаимодействат с НАТО.

Всъщност, какво мислите за агресивната реторика на НАТО спрямо Русия, особено като имаме предвид тонът, който беше зададен на срещата на върха във Варшава? Как се отнасяте към концентрирането на силите на алианса по източния фланг?

Мисля, че всяко дрънкане на оръжия само повишава рисковете. Затова не съм склонен да приема остра реторика и от двете страни - и от НАТО, и от Русия. Защото историята е показала, че когато има такова противопоставяне най-много страдат онези, които са по средата. Тоест, в случая това са източноевропейските държави. Украйна е един добър пример в тази посока. Затова не съм привърженик на острата реторика и дрънкането на оръжия. Напротив, трябва да работим за възстановяването на диалога и доверието с Русия. Този месец дори премиерът на Италия Матео Ренци направи неформално изявление, в което отбеляза, че е време НАТО да спре дрънкането на оръжия около Русия.

Какво е отношението Ви към Трансатлантическото партньорство между САЩ и ЕС (ТПТИ) и аналогът на този договор - споразумението СЕТА с Канада?

Отношението ми е отрицателно. Първо, тези договори се подготвяха на тъмно. Второ, двата договора са неприемливи, защото крият рискове за икономиката и демокрацията. Те въвеждат международни трибунали, които грозят България да изплаща огромни обезщетения. Да вземем пример от случая с „Белене", който илюстрира опасността от арбитражните съдилища. А освен това договорите крият риск за потребителите със занижаването на екологичните и потребителските стандарти. И последно, когато нямаме някакви защитни граници и се срещнат по-слабият и по-силният, кой печели? А ние в случая сме в позицията на много по-слабия.

Вие като президент бихте ли заел категорична позиция против подобен тип договори, които извиват ръцете на Европа?

Разбира се, че да. Това ще бъде мое задължение.