Моят бизнес и пазарните тенденции

Стартирате бизнес? Планирате как да го развиете и как да печелите от него? Правите бизнес план, планирате маркетинг активности и онлайн присъствие? Дотук картината изглежда ясна, но в процеса на планиране не бива да забравяте една много важна стъпка, а именно - да сверите часовниците си с тенденциите на развитие на пазара и да погледнете общата картина „отгоре".

В тази връзка направихме един сравнителен анализ на развитието на пазара у нас спрямо Европейските страни и в световен мащаб. Как изглежда пазарната картина, къде сме ние и какво предстои да постигнем?

  Повишаването на конкурентоспособността на България през последните години е от основните двигатели, които биха извели страната ни в челните позиции на развиващите се страни не само в Европа, но и в световен мащаб. През изминалото десетилетие износът на България нараства с умерени темпове докато достигне 60% от БВП на страната през 2008 година. Делът на високотехнологичния износ представлява едва 3% от общия експорт на страната, за сравнение средната стойност в Европейския съюз е 16%. Все още преобладаващи в износа са традиционните и напълно развитите индустрии. България има сравнително предимство при високотехнологичните продукти и ИТ, при които иновациите биха дали огромен тласък за развитието им и увеличаване на износа в сектора. От публикуваните данни на „Иновационния съюз" България заема 32-ро място от 34 държави, за сравнение Румъния заема 28-мо място, Финландия 4-то място, Турция 33-то.  
  А сега накъде и какво предстои?

Предстои повишаване на интензивността на използване на НИРД в икономиката. 

За да се осъществи повишаване на интензивността на използване на НИРД, ще е необходимо увеличаване на инвестициите. Така е възможно да бъде изпълнен планът за   разходи за НИРД, които трябва да бъдат 1.5% от БВП до 2020 година. Към настоящия момент разходите, които се отделят за научноизследователски дейности са едва 0.48% от БВП, далеч от оптимистично поставената цел до 2020 година. За сравнение същите представляват 1.85% в  ЕС-27 и 0.7% за региона на Европа и Централна Азия. Трябва да се подчертаят и сравнително малко отделените разходи от частния сектор за НИРД в сравнение с ЕС като цяло.   В това отношение фирмите, свързани с ИТ сектора са водещи в България. Там се отчита огромен ръст през последното десетилетие със значителни ПЧИ от международните фирми в областта на ИТ, но все още е необходима по-голяма подкрепа, за да стане страната ни глобален център за върхови постижения. Според анализ, изготвен от Световната банка, препятствията за постигане на значими постижения в ИТ са главно недостиг на високо квалифицирани кадри в областта, регулаторна тежест за фирмите от сектора и асиметрия в инфраструктурата на ИТ като цяло.    Подчертаването на слабите страни в сектора на ИТ не са реално решение на проблемите, необходимо е и нещо повече за повишаване на интензитета за използване на НИРД.    Световната банка дава няколко препоръки, някои от които: 

• предлагане на обучения във висши и средни учебни заведения; 
• учредяване на стипендии за задържане на млади български учени; 
• привличане на международни експерти, които могат да ревитализират изследователската програма и да подобрят качеството на обучението;  
• подобряване на бизнес средата;

Прехода през, който премина България след 90-те година, остави своята следа в икономиката. Износът, който представляваше 50% от БВП и 43% от заетостта, бележи значителен спад в средата на 90-те години на двайсети век, до достигане на 18% от БВП и 23% от заетостта през 2001г. - и до днес. Докато износа на България отбелязва стагнация в този период, някои от страните в Централна и Източна Европа бележат значителен ръст в съотношението износ и БВП. Високотехнологичните експортни сектори като производство на компютри, губят своите международни позиции, при което почти изчезват.    

Лекарства и медицина - Химия; Други - Електротехника и електроника; Механика - Компютри и комуникации
Източник: Изчисления на авторите с използване на патентни данни на Националното бюро за икономически изследвания на САЩ (NBER) и базата данни за онлайн търсене на СПТМ на САЩ.
Забележка: Включени са само патенти с водещ изобретател българин.   България притежава сравнително предимство в секторите, свързани със здравеопазване, транспорт и логистика, ИТ и аутсорсинг, химическа промишленост, електроника и електротехника и др. Прогнозите сочат, че инвестициите в тези сектори могат да формират до 33% от произведената продукция през 2020 г. (по стратегия „Визия 2020"), като за постигането на тази цел трябва да се създадат стимули за инвеститорите. Иновативните фирми осъществяват темп на растеж, който надвишава един път и половина този на неиновативните, също така генерират и повече работни места.  Едва 20% от фирмите в страната ни имат достъп до външно финансиране, така необходимо за дългосрочни инвестиции в НИРД. Увеличаването на инвестициите в НИРД от дадена фирма, могат да повишат производителността и на други фирми, чрез разпространение на знания и ноухау, също така това ще образува различни трансгранични странични ефекти. За да бъдат реализирани тези допълнителни ефекти, фирмите получатели следва да разполагат с минимален иновативен капацитет като квалифициран персонал и лаборатории, с които да усвоят и внедрят това знание.

Източник: Изчисления на авторите въз основа на данните от ПБСП за 2008 г.
Забележка: Клетките с небял фон показват статистически значими различия, тъмно лилаво - с ниво на значимост 1% , лилаво - с ниво на значимост 5%, светло лилаво - с ниво на значимост 10%.

Секторът на ИТ заедно с фармацевтичната промишленост са приоритетни за България. След завидния растеж на производството в компютърната индустрия през 80-те години на миналия век, двайсет години по-късно ИТ секторът е отново във възход. По данни на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), фирмите в софтуерната индустрия са около 700, генериращи 2% от БВП на България. Около 15 000 ИТ специалиста работят в сектора като получават месечни доходи 4-5 пъти по-високи над средните от някои други сектори. Високото качество, което предлага българската индустрия на ИТ е световно признато, засилващите се ПЧИ през последните години в този сектор са един добър показател за неговата функционалност. Много от водещите фирми като (IBM, Microsoft, CSC, HP, SAP, VMware, AG и др.) са инвестирали милиони долари на българския пазар и са открили хиляди работни места. Някои от тях управляват инвестиционни проекти с ефективно използване на НИРД включващи технологичен център за поддръжка в София и откриване на лаборатории. Преобладаващата част от сектора на ИТ е заета от по-малки, но сравнително гъвкави фирми, предлагащи широко разнообразие от продукти.    Въпреки голямата заетост в бранша има недостиг на сертифицирани кадри, като те наброяват около 9000, на фона на 30-те университета в България, от които се дипломират 6000 нови специалисти ежегодно. Повишаващата се конкуренция в световен мащаб изисква по-високо квалифицирани и по-добре подготвени специалисти в ИТ индустрията.   Наред с това обаче е важно да отбележим и появата на множество предприемачески организации, които поставиха основата на предприемаческата екосистема у нас и кариерното развитие на много млади таланти, голяма част от които днес управляват успешно свой собствен бизнес и са до голяма степен експерти в своите области.   За съжаление страната ни се представя много слабо в сравнение с държавите от ЕС по отношение на обучението на подрастващата част от населението. Изграждането на индустрията, ще започне с улесняване на предлагането на обучение, свързано с ИТ в широк план, като това ще насърчи и развитието на знанието в областта.  Българският ИТ сектор ползва предимствата по Седма европейска рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие. Основната причина е, че фирмите от областта носят предприемаческа нагласа и техните развойни проекти отговарят на предоставените грантове и съответно извличат максимални ползи от тях. Едно бъдещо сътрудничество на частния сектор с младите български учени и привличане на експерти със световно признание би ускорило развитието на НИРД в България.

Съвет: Анализирайте статистическите данни, свързани с развитието на сектора, в който оперирате периодично. Една осъзната промяна в даден показател може да предначертае посоката на развитие на вашия бизнес и да ви помогне много при разработката на вашия бизнес план.

Източници: Постигане на интелигентен растеж - доклад №66263-BG (2012), Световната банка.

Автор: Пламен Пенев, ФОРЕКТ.БГ