Илияна Йотова: Смазващата бедност и опазването на сигурността са основните заплахи за България

/КРОСС/ Кандидатът за вицепрезидент Илияна Йотова пред „Труд"

- Г-жо Йотова, предизборната кампания за президент вече набра скорост и е в разгара си, как оценявате темпото, с което се движи досега?

- Трудно се правеше кампания, докато нямахме срещу себе си основния си политически опонент, но сега вече е ясно. За мен е необяснимо защо няма повече дебати между основните опоненти. Защо няма сблъсък на идеи, защо няма дискусии? Вместо това, кампанията се прави по герберски - с декларации на прессцентъра, с безпрецедентен натиск, заплахи, създаване на страхове. Хората трябва да знаят за кого ще гласуват и да познават кандидатите - това са най-мажоритарните избори в България, а не организиран и контролиран вот, както си мислят от ГЕРБ.

-Това не се ли дължи до голяма степен и на отчуждаването на електората, на избирателите от политическите процеси в България? Не към конкретния тип вот, а въобще.

- Бих спорила много с вас по този въпрос, защото това са първите избори, в които определено има друг тип енергия у хората, има нагласа нещо да се случи на тези избори. Хората не живеят с усещането, че тези избори са предначертани или предрешени, ако това имате предвид. Напротив, има очакване у хората, че нещо ще се промени.

- „Сблъсъкът" между Трайчо Трайков и Ивайло Калфин се съсредоточи основно върху външната политика, все едно президентът няма никаква роля върху вътрешната, върху законодателството. Този между генерал Румен Радев и Цецка Цачева също остави много отворени въпроси...

- Не коментирам дебата Калфин - Трайков, защото вместо важните проблеми на страната, се изроди в лични нападки. Не е сериозно. Дебатът, който хората очакваха, беше между основните претенденти генерал Румен Радев и Цецка Цачева. Резултатът от него е известен - безспорният победител е Румен Радев. И не защото това е моят избор за президент, а защото генерал Радев показа професионализъм, отлично познаване на рисковете и възможностите пред България, както във вътрешен, така и в международен план. Той предложи решения и ясни позиции. Какво стоеше срещу него? На толерантния тон се отговори с безпрецедентна обида към социалистите. Това предизвика дори острата реакция на председателя на групата на социалистите и демокаратите господин Джани Питела.

-В този контекст да ви попитам от какъв президент смятате че има нужда в наши дни България, Не само като лице на нацията, а като истински обединяващ национален фактор?

- Мечтаем за силен лидер, силна личност, човек неподвластен и независим. Казвам го, защото последните години имахме президент, който не направи нищо за страната си, но за сметка на това ни вкара в конфликти, които не са наши. България и светът се намират пред опасни геополитически предизвикателства, имаме и тежки вътрешни проблеми. Национална сигурност днес не са само сигурността на границите, миграцията и бежанците, национална сигурност е и битовата престъпност, и най-вече смазващата бедност, които задушават хората в цялата страна. Наскоро една жена в монтанско село ми разказа, че след като няколко пъти й обирали къщата, наскоро й откраднали и синджира, с който си връзва телето. Сигурността на всеки българин и в най-отдалеченото селце на България трябва да е приоритет на националната сигурност. Особено при задълбочаващите се процеси на обезлюдяване и демографска криза в страната. И, в крайна сметка, не е ли елемент на националната сигурност изчезването на нацията?

-От тази гледна точка какви са приоритетите, които искате избирателите да видят като основни във вашата кампания с генерал Румен Радев - и във вътрешен и във външен план, разбира се?

- Два са най-големите проблема, които искат незабавно разрешаване - смазващата бедност и сигурността на българските граждани. Една от най-големите заплахи пред България е демографската катастрофа.

-И това вече не е просто въпрос на песимизъм или черногледство.

- Разбира се. За мен много отдавна не е достатъчно, че констатираме „колко е зле" и че от Световната банка ни казват, „ако не вземете мерки до 2050 г. ще сте 5 милиона с огромни етнически и демографски дисбаланси". За мен е важно какво правим. И тук имам своето конкретно виждане. Работата в Европейския парламент ми помогна да видя как се справиха с тези проблеми други европейски държави. Като българи, като общество, имаме десет пъти повече възможности да се справим по-бързо от тях, и не мога да си обясня това бездействие, което ни е обзело.Откъде да започнем?! На първо място е грижата е за младите хора, за възрастните хора. Но за това държавата трябва да си влезе в задълженията, сега я няма, и е оставила всеки да се оправя, както може.

-Много се говори за демографските проблеми в страната, дойдат ли избори.

Не можеш да си закачиш демографската криза като брошка на ревера и да я слагаш за всяка предизборна кампания. Много се флиртува с тази тема от страна на политици и институции, без да се направи и крачка напред. А може да се направи. Работила съм върху тези въпроси и смятам, че трябва да заложим два принципа - териториален и икономически приоритети. Младите хора във Видинско нямат същите потребности като тези в Малко Търново. Задължително е въвеждането на диференцииран подход - да правим различни политики. Но най-важното, България да бъде наясно в следващите 20 години къде иска да стигне, да се развива. Не можем да правим тежка индустрия, не можем да правим тежко машиностроене. Но можем да развиваме софтуеърния сектор, можем да се занимаваме с високи технологии. Разполагаме с достатъчно природни дадености, за да разработваме зелена енергия. Всичко това може да се преориентира към малкия и средния бизнес, който е икономическия гръбнак на една нормална държава. Всичко това, събрано с националния и европейския бюджет - може да се направят чудеса, стига да има политик, който да предложи стратегия, концепция. Задължително трябва да има национална политика по този въпрос. Всяка следващо правителство, когато идва на власт и полага клетва пред Народното събрание, трябва да се ангажира да продължава да спазва избраната политика. Не всеки път да започваме отначало в различни посоки и да стигаме до едно и също място.

-С основание казвате, че политическата реторика в България е базирана върху констатации и никакви конкретни решения. Какви са първите три решения, които предлагате?

- Светкавично приемане на национална позиция за справяне с мигрантската криза. Отдавна у нас мнозинството са нелегални имигранти, нарушители на държавната граница, а не бежанци по смисъла на международните конвенции и договори. Казвам го съвсем категорично като евродепутат и като автор на част от мерките, залегнали в европейското законодателство за справяне с кризата. На първо място, задължително укрепване на двете ни рискови граници - с Турция и Гърция. Напоследък чувам разни внушения, че новата европейска гранична охрана ще помогне на България. Който ги говори тези неща, не е прочел внимателно за какво става въпрос. Намесата на тази агенция е за изключително крайни случаи. Говорим за контингент от 1500 души, който ще стои на повикване и ще се намесва само в случаи, когато потокът прииждащи хора не може да бъде овладян - няколко хиляди души, изведнъж се появяват на границата ни. Но това е „Бърза помощ" и не решава по никакъв начин нещата. Имаме гранична полиция, можем и армията да включим. Нашата граница трябва да бъде затворена за нелегалната имиграция. От тук нататък държавата ще трябва да инвестира повече в службите за сигурност, за да се разбият каналджийските и трафикантските мрежи. По този въпрос няма кой да ме убеди, че няма политически чадър над тези канали, защото няма как да не се справиш с такава мрежа. Познават се и хората, и методите им.

-Една не малка част от съвременните „политици" са натрупали съмнителни слава или богатство по време на ембаргото над Югославия през 1990-те. Сегашната ситуация сигурно е голямо изкушение.

- Никой няма да погледне сериозно на държава, която е в челната тройка на страните с най-добре развити мрежи за трафик. Аз следя много информации, включително докладите на службите, и категорично мога да заявя, че старите мрежи за проституция, трафик на наркотици, много бързо се преориентираха към по-доходоносния „бизнес" с каналджийството.

-Нищо чудно, по данни на ООН годишният оборот от трафик на хора, на престъпните организации надхвърля 30 млрд. долара. А посоките на трафик са ясно фиксирани „на Запад".

- Точно така. Наскоро излезе доклад, според който България е на първо място в Европа по трафик на хора, и не само бежанци и мигранти, а и на наши сънародници. Затова казвам, че трябва национална позиция. В момента външната политика на България се прави от четири места. Това рефлектира и върху сигурността - имаме външен министър, министър на отбраната, премиер и президент. Често пъти тези 4 направления са като успоредните прави, които се пресичат само според теориите на Лобачевски.

-Не съм подозирал че се интересувате от не-евклидова геометрия.

- От личен интерес е. Мисълта ми е, че без национална позиция на държавата България - не на правителството или на един или друг министър - позиция еднакво задължителна за евродепутати и всички международни представители на страната ни, международна политика не се прави. Защо казвам че е важно? Защото от страна на официална България не се прави нищо по отношение на промени в европейските политики. Ние си слушаме „началниците", а това не само не е достатъчно, а вредно. До момента, България не е оспорила по никакъв начин Дъблинското споразумение, което се готви да внесе Европейската комисия. Тези мерки не само че не свалят от тежестта на граничните държави като нас, а напротив, засилват задълженията ни за реадмисия, настаняване, грижи за достигнали Западна Европа нелегални мигранти. Имаме и един огромен пакет мерки, който предстои да бъде приет, свързан с изравняване на стандартите за отдаване на убежище в държавите  членки, системата за обмен на отпечатъци, и кой има право да борави с нея, и много други неща, за които България просто няма позиция и приема свсичко, което й се нарежда от Европа.

-Ситуацията „говори Москва"...

- Нещо подобно. Затова с генерал Радев имаме съвсем ясно очертани позиции за това каква трябва да бъде политиката ни в европейските институции, за да е от интерес на България. Познавам добре тази проблематика, зная как да търся съюзници и европейски партньори, за да защитя интереса на държавати ни. И знаете, това не е невъзможно, имаме право на вето в Европейския съвет и нищо не може да мине без нас. И е работа на Консултативния съвет за национална сигурност да изгради българската позиция, откъдето няма да има мърдане.

-Да ви върна към предизборната кампания. Както си вървеше кротко и объркано, и изведнъж започнаха някакви маневри в последния момент в изборния кодекс. За прецедента от демократична гледна точка няма какво да кажем, но според Вас какво предизвика този напън у управляващите?

- Специално си направих труда да проверя и в Европа няма такъв прецедент, за какъвто говорите. Може би в Латинска Америка или Африка... да се променят изборните правила по време на самата кампания. Очевидно разнородната коалиция, която управлява в момента очаква чрез промените в изборния кодекс да осигури своите гласове. Всеки по малко, всеки, където го боли или сърби. Последно бяха внесени 12 предложения, които трябва да минат първо четене, да се изчакат становища на комисии, второ четене, публикуване в „Държавен вестник"... на 6 ноември освен че ще имаме новина от президентските избори, ще имаме и Изборен кодекс, който живот и здраве да можем да приложим за балотажа. Скандална ситуация. Хората също така масово се заблуждават, че с квадратчето „не подкрепям никого" ще могат да изразят протестния си вот. Нищо подобно, това е един капан, математически изчислен, за да осигури служебна победа на управляващата партия ГЕРБ. Правим всичко възможно, за да отворим очите на хората. Успяваме. Хората не обичат да ги мамят. Но нека все пак да видим как ще изглежда в крайна сметка този текст и какви още прецеденти ще създаде.

-Социолозите дават почти сигурен балотаж между генерал Румен Радев и Вас и кандидатите на ГЕРБ. Очаквате ли подкрепа от другите леви формации на втория тур?

- Очаквам, и не само от левите, а и от центристки формации, от избиратели на други кандидати, включително и с десни политически убеждения. Това, което предлагаме с Румен Радев, е от позиции на леви хора, но не означава, че е непременно партийно оцветено. Кой е против, например, да се борим с обезлюдяването на родината ни?  Пред очите ми в Северозападна България първи затвориха училищата и детските градини, след това целите села. Имаме различия с десните канидати за образованието. Ние смятаме, че трябва да се даде шанс на всички деца, не само на тези, чиито родители имат пари. Искаме здравето да е за всички българи, а не само за богати. Имаме различия по външнополитически въпроси, но смятам, че и най-големите русофоби ще признаят, че България е губещата от икономическите санкции, наложени срещу Русия. Ние сме за незабавното прекратяване на тези санкции и възстановяването на отношенията с Русия. Загубихме „Белене" и „Южен поток", какво повече. Русия е необятен пазар, от който трябва да се възползваме, а и да отдадем дължимото на историята. Няма да сме сами. Дори Франция вече прие декларация, че ембаргото е непродуктивно и трябва да се премине към поетапното му снемане. Страните от „Вишеградската четворка" също подкрепят подобни мерки.