131 години от Съединението на България

/КРОСС/ България чества 131 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. 

След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет, който трябва да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се учредяват и комитетите "Съединение".

През февруари 1885 г. начело на комитета застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.

Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.По традиция Пловдив е център на честванията на 131-та годишнина от Съединението на България.
Тържествата ще започнат с Международния мемориален маратон "Съединение". Стартът е в 09.30 часа в град Съединение, а финалът и награждаването е в 12.00 часа на едноименния площад в Пловдив. 41-ят международен маратон, които е с дължина 24 километра, ще се проведе под патронажа на кметовете на Пловдив и Съединение.
Отбелязването на Деня на Съединението продължава в 10.00 часа в катедралния храм "Света Богородица", където ще бъде отслужен тържествен молебен от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. Непосредствено след това ще бъдат поднесени цветя на признателност пред паметника на Захари Стоянов в града и на паметната плоча на загиналия на 6-ти септември 1885 година - майор Райчо Николов.
За пловдивчани и гостите на града в са предвидени и много забавления. От 12.30 часа на площад "Стефан Стамболов" ще се състои концерт на духовия оркестър на Пловдив, а от 17.00 часа ще започне и следващия празничен концерт. От 19.00 часа пред Военния клуб в Пловдив, комитет "Родолюбие" ще представи традиционната възстановка на събитията от 1885 година. Половин час по-късно в Регионалния исторически музей, ще бъде открита изложбата "Пловдив по пътя към модерния свят". Кулминацията на честванията ще започне в 20.30 часа на площад "Съединение", където ще има тържествена заря - проверка.

В София церемонията по случай празника ще се състои от 11.30 ч., пред Мавзолея-костница на княз Александър І Батенбер. В програмата за празничното честване ще вземат участие Националната гвардейска част, актрисата Василка Сугарева и формация „Българи", които ще изпълнят популярни маршови песни.

По повод отбелязването на Съединението на България общинските музеи ще работят безплатно.
Ще бъде осигурен вход свободен в Музея за история на София, музея под базиликата „Света София", Галерия „Васка Емануилова", парк-музей „Врана" и Зоологическата градина. Целта е на празника гражданите и гости на града имат възможност да се запознаят с културно-историческото наследство на София.