Румен Овчаров: Ако сме умни, ще започнем преговири за „Набуко"

/КРОСС/Бившят енергиен министър Румен Овчаров, пред "Преса"

- Г-н Овчаров, новият шеф на КЕВР обяви, че от догодина идва краят на регулираните цени на тока. Какви рискове крие това за крайните потребители?
- Това не е откритие на г-н Иванов. Длъжни сме да го направим, за да либерализираме напълно енергетиката. През последните петнайсетина години „либерализацията" се превърна в заклинание, с което си мислим, че ще решим всички въпроси, без дори да си правим труда да видим какви са резултатите от въпросната либерализация до момента. А в сектора на енергетиката те са очевидни. Когато през 1995 и 1996 година правехме първите стъпки в преструктурирането на енергийния сектор, имаше една Национална електрическа компания, в която бяха всички електропроизводствени дружества. Постепенно, за да либерализираме пазара, ние минахме към т.нар. модел на единствения купувач, после към модела на свободния достъп на трета страна и сега правим последните стъпки към пълната либерализация. Добре би било обаче не само в България, но и в европейски мащаб да се направи оценка до какви резултати доведе тази либерализация.

- Кажете до какви.
- Сещам се за един резултат - през 1996 година се борехме цената на електроенергията да бъде 2 американски цента. Борихме се, защото тя непрекъснато беше по-ниска. Тогава аз като председател на първата регулаторна комисия, която уж трябваше да регулира енергетиката (в тази комисия тогава влизаха още двама-трима министри и експерти), обявявах всеки месец повишението на цената, тъй като инфлацията по това време бе много висока. Сега цената вече е 6 пъти по-висока. Кажете заедно с това повиши ли се качеството на услугата? Намали ли се административният баласт върху енергетиката? Напротив, нароихме дружества, създадохме междинни звена. Какво допринесоха примерно топлинните счетоводители за повишаване на качеството на услугата?

- Повиши се цената на услугата.
- Либерализацията е полезна, когато създава конкуренция сред производителите и дава реален избор на потребителите. Какъв избор ще имат потребителите, ако вместо от ЧЕЗ могат да купят от ЕВН или от новите търговци на дребно? Много добре разбираме, че нито вие, нито аз ще тръгнем да се пазарим за електроенергия. Ще създадем едно допълнително звено - търговци на електроенергия на дребно, които също няма да работят на добра воля. Те ще печелят.

- Удовлетворителни ли са за българската страна споразуменията за намаляване на изкупните цени на тока от американските централи в „Марица-изток"?
- Премиерът се пообърка с неговите сто милиона годишни намаления, а и министърката малко сбърка аритметиката с усреднения процент на намалението. Годишно намалението няма да бъде повече от 60-65 милиона. Все пак е постигнат реален резултат и това не бива да се отрича. Друг е въпросът, че ние май пак ще платим повече, отколкото ще получим, защото 700 милиона задължения към американските централи ще трябва да бъдат платени сега, а ние ще получим сравнима придобивка, но за 10 години.

- Кажете в сегашната ситуация на международен арбитраж има ли правителството печеливш ход по проекта АЕЦ „Белене" и какво трябва да се направи?
- Печелившият ход е единствен - да се възобнови изграждането. Предполагам, че на всички стана ясно от информациите за цените на бъдещи АЕЦ в Турция, Унгария, Великобритания, че няма такава, чиито параметри да се доближават до икономическите параметри на „Белене". При добре проведени преговори с руската страна и при вече подписаните договори за произвеждане на голяма част от най-скъпото оборудване бихме могли да постигнем цена, близка до първоначалната.

- Считате ли, че е добра идея проектът да бъде обявен на международен търг заедно с подготвената площадка за него?
- Това е палиативно временно решение - ще позакърпим дупките в НЕК, ще създадем условия за икономическо оживление, но дългосрочните печалби от работата на АЕЦ остават за инвеститорите. За България остават отговорностите и рисковете от експлоатацията на ядрено съоръжение. Не съм сигурен, че някой без категоричен ангажимент от страна на държавата ще си вкара парите в подобен проект. Славата ни на държава, проваляща геостратегически проекти, вече е световно известна.

- Какво трябва да направят българските власти, за да се случи газовият хъб? Тема, по която Бойко Борисов много често обича да говори, дори от франция обяви, че Оланд е обещал да ни съдейства.
- Става дума не за газовия хъб, а за газовия пъб на Бойко Борисов, в който може да си поговорим на тема газови доставки, а той ще ни рисува трасета, докато ние си пием бирата. Няма да стане никакъв хъб по този начин. Има гръцка поговорка: „Ако искаш някой да не свърши нещо, накарай го да говори за него!" Така че пъбът за разговори е готов. Що се отнася до новия талант на Борисов - рисуването, то е главно в рисуването на двете кръстосани черти, зачертаващи значими проекти.

- Знак ли бе срещата в Будапеща, на която България не беше поканена?
- Проектът „Южен поток" беше спрян, за да бъде извадена България от него. Путин обясни как на него години наред са му обещавали, че този проект е най-важният за България, най-изгодният за България и че другите може да не се случат, но този 100% ще се случи. И когато този, който му обещаваше всички тия неща, дойде на власт, изведнъж се сети, че има европейски изисквания. България щеше да бъде хъб, ако през нея преминаваше „Южен поток", ако през нея преминаваше „Набуко", ако през нея преминаваше „Бургас-Александруполис" и ако бяхме изградили „Белене". Тогава България щеше да бъде енергиен център на Балканите от всякаква гледна точка - и газова, и електроенергийна, и петролопреносна. Сега от енергиен център се превърнахме в център на кръгово движение, през който никой не минава.

- И БСП има известен принос в тая посока.
- И предишното правителство, и последното правителство на БСП имат принос в тази посока, но основната роля е на правителството на ГЕРБ и на всички, слугуващи на новия Голям брат реформатори. На тях трябва да благодарим за превръщането на хъба в пъб. Ако говорим сериозно трябва да престанем да хленчим за „Южен поток", за „Турски поток", а да помислим какво се случва с „Набуко" при нормализация на взаимоотношенията с Иран. Ако сме достатъчно умни, трябва да започнем веднага разговорите и с Турция, и с Австрия за възстановяване на „Набуко". Турция беше страната, която унищожи „Набуко", отказвайки транзит на природен газ, превръщайки се в енергиен хъб на входа на Европа. България не иска руска АЕЦ - такава започва да се изгражда в Турция; България не иска „Южен поток" - започва да се изгражда „Турски поток"; България не иска Бургас-Александруполис - руският петрол продължава да минава през Босфора. За кого работят българските власти? Турция нали също е член на НАТО? Защо не слуша САЩ? Защото си защитава националните интереси. Иначе Турция не добива природен газ, но в момента се превръща в големия разпределител и на руски, и на ирански, и на азербайджански, а може би и на туркменски газ. Ето това се нарича хъб. Защото имат власти, които мислят за националния интерес. А ние пак ще си приказваме в пъба за хъба.

- Сега малко политически въпроси. Защо смятате, че активността на Станишев е вредна за БСП, след като той би трябвало да е по-скоро полезен в качеството си на лидер на ПЕС?
- Нищо лично. На Станишев съм му помагал и в тежки за него моменти, защото съм мислел, че неговата позиция като президент на ПЕС гарантира определено европейско поведение на Българската социалистическа партия - и като опозиция, и във властта. За съжаление се случи точно обратното - Сергей Станишев превърна БСП в поредния властови проект на определени икономически групировки.
Нещо, което БСП до момента не беше ставала никога. Партията ни винаги е имала идеология, кауза, идеал, морал. Той превърна партията ни не само в заложник, но и в директен изпълнител на властовите и икономическите апетити на зинали да погълнат България олигарси. Той направи БСП за втори път маша за реализация на финансовите проекти на друга политическа партия и нейния лидер. Ако е осъзнал какво причини на партията, пак може да помага за възраждането й, но скромно, без да търси места по трибуните и да размахва назидателно пръст.

- Може ли да има такова възраждане?
- Сега покрай Великден може да си говорим за възраждане и за възкресение. БСП е единствената партия, която управлява четири пъти България след промените. Вярно, за малко в някои от тия години, но четири пъти. И ние всеки път се опитваме да се възродим или да възкресим, без да си казваме защо се е случило, защо сме се провалили, кой е отговорен, без да преживеем, така да се каже, голготата. Ей така, мънкайки, снишавайки се, пропълзявайки. Сега пак се опитваме да го направим така.

- Ама вие го правите.
- Да, но избирателите ни от 2,7 млн. станаха 400 хиляди. БСП трябва да каже на българите: Никога повече няма да допуснем страната да бъде управлявана от интересите на която и да било икономическа групировка. Гаранциите за това са: първо, второ, трето. БСП трябва да намери облика си на съвременна лява партия, която дава визия, перспектива и прагматични решения. Изпитът с власт в момента е основният изпит, който държат в Гърция, ако СИРИЗА е новото ляво. Те най-вероятно ще бъдат провалени от статуквото, защото не са готови точно с тези прагматични отговори на проблемите.

- Има ли опасност БСП да се превърне в една малка лява партия.
- Няма как БСП да стане по-слаба, чисто хронологически нещата в България се развиваха през последните 25 години така, че БСП не е заплашена от синдрома ПАСОК. България е в перманентна криза и властовите проекти, за които говорих, се явяваха под формата на все нови и нови спасители. Вече няма ентусиазъм за това. Поредните спасители ще се движат в рамките на 3-4-5 процента. БСП няма да стане ПАСОК с 4% на следващите избори. Но ако иска да има визия, да има възраждане, да има бъдеще, вече няма време. Трябва да се действа.