Русев: „Южен поток" има икономическа логика и е технологичен мегапроект

/КРОСС/ Интервю с г-н Пламен Русев, енергиен експерт и бивш директор на петролопровода "Бургас-Александруполис".

Г-н Русев, в контекста на украинската криза енергийните проекти стигнаха доста висок политически „градус". Считате ли, че все още има накъде да се политизират или вече е време да се намесят експертите?

- Около енергийните доставки винаги се прави политика - това няма как да се промени. Твърде висок е и икономическият, и общественият залог, защото в Европа достъпът до руски газ е решаващ за европейската икономика. В този смисъл ЕС е поставен пред особено трудно решение, където икономиката и политиката се разминават. В България основно трябва да се интересуваме от това как да не загубим от ситуацията, защото дълго време заради политическа недалновидност не можем да възползваме от ключовото си положение. Ясно е предизвикателството, пред което се изправят българските политици и както се вижда, по-значимите партии и лидери не смеят да вземат крайна позиция. Иска ми се да вярвам, че това донякъде бележи навлизането на българската политика във фаза на зрялост. Естествено, основна е темата за строежа на „Южен поток", за който правителството, президентът и четирите партии в настоящия парламент декларират подкрепа, макар и с нюанси. И според мен това е правилно - този проект е много важен за България. Финият баланс, който трябва да намерят политиците е - как да действат градивно и посреднически, а не като пасивни наблюдатели, които просто внимават да не се конфронтират, за да оцелеят във властта.

Всъщност, политизирането на темата за енергийната сигурност тепърва предстои в контекста на предизборната кампания за европейски парламент. Партиите са абсолютно наясно, че избирателите им очакват работещи решения за възраждане на икономиката и подобряване на благосъстоянието. Това няма как да стане без гаранции, че българската икономика ще има надежден източник на природен газ и то при по-ниски цени. И тъй като залогът всъщност важи и за следващите парламентарни избори - всеки си прави особено внимателно сметката. От друга страна, в българския политически дебат трайно присъства и се повдига темата за затварянето на първите четири блока от АЕЦ „Козлодуй" и общественото мнение е, че преговарящите екипи за членство в ЕС не са направили достатъчно, за да получи България достатъчни и „справедливи" компенсации. Затова и в момента повечето политици се опитват да не повтарят подобна грешка, съгласявайки се с позиция, която би осуетила изграждането на „Южен поток". Българите искат прагматични енергийни решения, които им пестят оскъдните доходи и няма как да бъдат залъгани с някакви отвлечени предимства като свобода по принцип и европейска солидарност.

Политизирането на енергетиката обаче не е изолиран процес само в България. Виждаме, че и в самия Европейски съюз има опити да се запазят политическите интереси относно Украйна чрез икономически мерки, които накърняват интересите на страни-членки. За съжаление в енергийната област отново най-пострадала се очаква да бъде България.

Какво е Вашето мнение за предложените промени в Закона за енергетиката? Вносителите им твърдят, че са в посока на хармонизация в Третия енергиен пакет, а противниците им предупреждават, че заради тях ще станем обект на санкции от Европейската комисия. Къде според Вас е истината?

- Според мен законопроектът на Явор Куюмджиев и Таско Ерменков наистина визира изграждането на морската част на „Южен поток" и го прави както с оглед на националния интерес, така и в съответствие с европейските норми. Техните противници правят доста нагла манипулация, като твърдят, че ще бъдат нарушени Европейската газова директива и Третия енергиен пакет. Ще си позволя да се позова на г-н Еремнков, който тази сутрин по националната телевизия даде примери че в Европа не просто се правят планове за изграждане на газопроводи, които се третират по същия начин както морския газопровод „Южен поток транспорт" в законопроекта, но и съществуват действащи газопроводи, като Трансмед, който свързва алжирското находище Хаси Рмел и през Тунис достига до Италия и „Зелен поток", който доставя либийски газ в Италия и в който акционер е италианската ЕНИ, участваща и в „Южен потоктранспорт". Всички тези газопроводи изключват морските си трасета от Европейската газова директива и Третия енергиен пакет. Но никой в България не ги споменава! Тези неща би трябвало да са известни на всеки, който претендира да разбира от енергетика поне малко. Затова си мисля, че опонентите за които говорите или са некомпетентни или се ръководят от други интереси.

Искате да кажете, че политиците плашат българското общество абсолютно неоснователно, преследвайки собствените си интереси?! Ако е така, май имаме сериозен проблем - на кого всъщност можем да вярваме в подобна ситуация?

- Единственото, на което би следвало да вярваме в подобна ситуация са фактите. А те са ясни - няма по-близък източник на природен газ до България от Русия; няма инвеститор, който да осигури този финансов ресурс и да поеме комплексно и икономическия, и политическия риск освен „Газпром". Няма друг проект освен „Южен поток", който до две години може да ни свърже директно с източника на газови доставки, да ни превърне в стратегически транзитьор на газ за Европа. Руският газ и средствата от транзита ще осигуряват икономиката ни дълго след приключването на украинската криза. Тя може да е дълга и сложна като криза на международните отношения, но за енергетиката и планирането на ресурси и транзитни системи е краткосрочна. Затова е много важно да не се подаваме на излишни емоции, а да преследваме интересите си - така ще си спечелим уважение и в ЕС и в Русия.

След референдума в Крим веднага започнаха спекулации - морската част на „Южен поток" ще бъде проектирана да върви по суша, Европа ще се върне към плановете за реализация на Набуко... какво е Вашето експертно мнение?

- Това наистина са само спекулации. Промяната в Крим няма никаква връзка с посочените проекти. И ще Ви върна в края на предния отговор - един газопровод не се планира от днес за утре. И ако някой го твърди - очевидно е, че лъже. Дори и да бъде направена оценка, която разглежда възможността за избягване на морски газопровод, тя ще се забави с години - така че е несериозно да коментираме подобен вариант. Още повече, че да се строи газопровод в политически нестабилна територия /Украйна/ е чиста лудост, а руските политици са хора със здрав разум. Да, вярно - полагането на тръби по морското дъно е скъпо начинание, но това е начална инвестиция и след това при експлоатацията не се заплащат транзитни такси. Докато газопроводът по суша ще има постоянни или дори нарастващи разходи по транзита и поддръжката. Но при всички случаи - тези решения се планират с години, а не в часовете преди да бъде затворен броя на някой вестник.

А що се отнася до „Набуко" - там нещата са вече минало. Помните, че той първо се съкрати до „Набуко Запад", а после и окончателно бе преустановен. Причината е липсата на природен газ. Единствената реална възможност е да се транспортира ирански газ. Но сами разбирате, че при действащо ембарго и политика на Иран и към Иран това е фантастика и ще остане така вероятно десетки години.

И с „Бургас-Александруполис" ли стоят така нещата?

- Не! За „Бургас-Александруполис" нефт има. Основната част ще е от Казахстан. Вече се работи за увеличаване капацитета на „ТрансКаспийския Тръбопровод" и той ще нарасне от 32 млн. т. годишно до 67 млн. т. годишно. Тези нови 35 млн. т., които достигат до района на Новорусийск ще трябва да се транспортират до Средиземноморието или през Проливите или по ново, по-приемливо трасе. За нас ще е най-изгодно това да е „Бургас-Александруполис" и България да получава транзитни такси и данъци. А строителството на българската част реално ще бъде значителна външна инвестиция - поне 800 млн. долара.

Считате ли, че е възможно възстановяване на работата по този проект?

- Да. През последните години икономическата криза в Италия и Испания започна да отстъпва. Потреблението на нефт в Средиземноморския район се увеличава. След три-четири години ще достигне показателите от 2008 год. /преди кризата/. Това предполага, че през 2015 год. Проекта може да излезне отново на дневн ред.

Нека се върнем още веднъж към „Южен поток" - в България очакванията на обикновените хора за проекта са да създаде нови работни места, да подобри инфраструктурата и да гарантира по-ниски сметки за отопление - реалистични ли са те?

- Реалистични са, ако управниците се откажат да използват проекта за да „доят" пари за своите интереси. „Южен поток" има икономическа логика и е технологичен мегапроект, като тези, които с интерес гледаме по „Дискавъри" или някой друг подобен канал. Докато тече изграждането ще има сериозно търсене на работна ръка. Но същинското нарастване на заетостта би дошло от по-лесния достъп до природен газ за производствата, от намаляването на себестойността на продукцията и повишаването на енергийната и финансова ефективност. Стремежът трябва да е към постоянна заетост на квалифициран персонал, а не към евтина работна ръка. Собствениците на земеделски земи ще получат добри обезщетения и ще могат да ги инвестират в свой бизнес. По закон, ако при строежа бъдат открити археологични артефакти - те ще бъдат проучени и консервирани за сметка на компанията-изпълнител. Затова трябва да гледаме не само върху материалните, но и върху нематериални придобивки, които един подобен проект носи със себе си.

Колкото до сметките - намаляващите цени на енергоносителите често пъти зависят не само от доставните цени на едро, но и от добавките на местните дистрибутори. Има потенциални възможности и те трябва да бъдат използвани.

Вие като енергиен експерт виждате ли ясно очертани политически интереси в атаките срещу този проект?

- Да, определено! И тук не става въпрос за някаква сложна конспиративна теория , а за шистовия газ и за 30% от настоящото потребление в Европа. Компаниите, които разработват технологията за добиването на шистов газ искат да я продават и България е на картата им, но към момента това ще предизвика огромно обществено недоволство и лобистите търсят заобиколни начини да преодолеят мораториума.

Ако не от Русия - откъде всъщност бихме могли да внасяме енергийни ресурси?

Основният въпрос всъщност е: „колко ще струват?" Иначе можем да ги внесем отвсякъде. Останах много изненадан, че президентът Плевнелиев при завръщането си от Катар набързо ни обяви за транзитен терминал за втечнен природен газ, който можел да бъде изнасян дори за балтийските държави... Това е пример за политическо изказване, което вреди на българската енергийна политика. Защо им е на естонците да купуват катарски газ от България - той ще им излезе златен. Един терминал за прием на втечнен газ сам по себе си е милиардна инвестиция и то изпълнима в голямо пристанище - за нашия регион в Гърция. Защото преминаването на натоварени с втечнен газ такери през Проливите е ограничено.

За съжаление, в България сериозно отвикнахме да мислим стратегически, дългосрочно и оптимистично за развитието на енергетиката. А според мен това всъщност е единственият начин на мислене - без нито един реализиран голям проект през последните 40 години само се заблуждаваме, че имаме потенциал и можем да определяме пазара в региона. Поставям един особен акцент с периода, който току-що посочих - всъщност, ако в момента сме някакъв фактор на балканския енергиен пазар, то е, защото значителните инвестиции отпреди почти половин век се изплатиха успешно - ето така трябва да се мисли за „Южен поток", за АЕЦ „Белене", за нови реактори в Козлозуй и за каквото и да било друго. Философията „кеш енд кери" е вредна в енергийния бизнес.