ЕК: България не е помръднала в проблемните области за година

/КРОСС/ България не отбелязва особен напредък спрямо миналата година в нито една от областите, наблюдавани от Европейската комисия. Това става ясно от годишните препоръки на Брюксел към София, които бяха представени днес. Те са в 6 области и покриват широк спектър сектори нуждаещи се от реформи - от фискална политика, през пенсионна система, до енергиен сектор и бизнес среда.
Въпреки, че езикът в документите на комисията е доста по-мек от този в експертните доклади, защото минава през политическо ниво, е видно че ситуацията в България не е впечатлила особено с развитието си. Единствено в "Устойчивост на публичните финанси", страната отбелязва някакъв напредък, в другите области се говори само за отделни позитивни стъпки, а в две от тях - "Пенсионна реформа" и "Образование и здравеопазване", няма отбелязан никакъв прогрес и има връщане назад.
Като цяло, почти всичко в документа е подобно на този от 2013 г., с по-силен език на места. България, с други думи, не е мръднала особено от мястото си за една година.
Събирането на данъци остава основно предизвикателство пред българската държава, смята комисията. Според ЕК, бюджетният дефицит ще порасне от 0,8% на 1,9% от БВП и ще остане на горе-долу това ниво през 2014 и 2015 г. Структурния дефицит пък ще е 1,4% през 2014 г. и 1,2 % през 2015 г.
Отбелязва се създаването на независима институция, която да надзирава фискалната политика, както бе поискано от Брюксел, но тя все още не е задействана. В експертните препоръки, които "Капитал" видя, се иска от Комисията да "промени тона по отношение на независимата надзорна институция, в светлината на скорошните събития". Предвид плановете на правителството, което предстои да се финансира с нов заем, както и все още належащите проблеми с европрограмите, които заплашват да отворят дупка в бюджета, това се очертава като доста проблемна област.
Експертите на Комисията посочват де факто отказът на новото правителство от реформа в пенсионната система. Отлагането на увеличението на пенсионната възраст е съчетано с по-ранно пенсиониране за някои групи. Здравеопазването, където проблемите отново избухнаха тези дни с протестите в "Спешна помощ", вече се разглежда отделно от ЕК.
Другото, което прави впечатление, е "разочароващият" напредък в електронното управление или по-скоро липсата на такъв. Енергийният сектор остава непрозрачен и тежко регулиран, а изграждането на интерконектори върви бавно. В системите за обществени поръчки има "широко разпространени нередности", заради нисък административен капацитет, усложнения и занижен контрол.
Сред позитивните развития е отмяната на практиката да може да се обявява фалит със задна дата, планът за борба с младежката безработица и напредъкът в усвояването на евросредства. Към последните обаче вече се прилага нов подход: вместо коментари за нивото на усвояване, ЕК вече посочва нуждата от реформа на администрацията и качество там, което да донесе по-добро използване на средствата.
Препоръките са част от стремежа на ЕК да засили икономическия ръст в съюза, както и да помогне на държавите да преодолеят пречките пред икономическото си развитие. Препоръките са предоставени на Европейския съвет. Окончателното приемане се извършва на най-високо равнище от националните лидери в рамките на съвета, пише "Капитал".