Руско огледало

/КРОСС/ В битовата лексика отдавна са се настанили разговорни понятия като „Руска салата", „Руска тройка", „Руска рулетка", но май е време към този списък да прибавим и „Руско огледало". Налага се, тъй като върху този екран се проектира не само миналото, но и настоящето. Отношението към фундаменталната национална тема на България отваря фокуса към целия ни морален и интелектуален хоризонт, далеч отвъд свещената дата 3 март 1878 г. ...

Шампиони по глупост

Даваме ли си сметка докъде стигнахме за четвърт век колективна лудост по директивите на „Ран-Ьт", „Отворено общество" и „Америка за България"? Разбирам Преход, р(еволюция), демокрация, цивилизация, модернизация..., ама чак пък да загубим генетичния си код и да поставим под съмнение в учебните програми и обществения дневен ред азбуката на родовата ни идентичност? Как по друг начин може да се нарече ревизията на руската освободителна мисия във войната от 1877-1978 г., начената от службогонци и шизофреници от Филип Димитров насам и стигнала своя апогей при Росен Плевнелиев?

Вече три поколения пишман „демократи" на ясла при Сорос и всевъзможните фондации, програми и институти във ведомостта на ЦРУ се опитват да пренаписват Историята според кефа на спонсорите. За да стигнем до позорния момент, когато бившият обитател на „Дондуков" № 2 обяви в официалната си реч по повод 3 март, че българите са освободени от... Присъствието с кръвта на... украинци, молдовци, финландци?! Извинявам се на „политкоректния" слух, но в някогашната Руска империя няма „мулти-култи", а централизирана власт, която решава къде и защо да пожертва 200 000 свои войници и офицери...

В стремежа си да изтрият руската връзка от националната ни памет напоследък изпълзяха и едни специфични, псевдоакадемични влечуги, налазили тв екрана за сметка на данъкоплатците. Според техните отровни езици основният мотив на Царя Освободител не била българската свобода, а руските великодържавни интереси, насочени към Цариград, проливите и топлите морета. Тези шампиони по глупост бързо бяха нокаутирани само с едно изречение от авторитет от ранга на академик Георги Марков, който кратко и ясно отбеляза, че всяка империя, не само господарите на „демокрацията", има своите геополитически цели, но важни са последствията. А в нашия случай България получава национална независимост на 3 март 1878 г. след пет века османско робство. Какво повече?! Това е резултатът от десетата Руско-турска война, вписана в националната ни митология като Освободителна.

Адвокати на Катастрофата

Апологетите на русофобията имат непосилната мисия да преобърнат генетичната информация на 15 поколения българи. Единственият шанс на новите еничари е сред едноклетъчното стадо на чалга-айфон лумпените от Студентския град и подобните бардаци. За съжаление на „цивилизаторите" обаче въпросната туземна популация не гледа публицистични тв предавания и не чете вестници, спонсорирани от Сорос. За разлика от нормалната България, която няма как да бъде зомбирана от сектата на Иво Инджев, Антон Тодоров, Методи Андреев, Илиян Василев, Огнян Минчев, Евгений Дайнов, Тони м Николов, Александър Йорданов, Михаил Неделчев и т.н. Интелигентни люде, но неспасяемо зависими...

Не знам дали е съзнателно или по индукция, но евро-атлантическите болшевики сами се вкарват в неуютната роля на адвокати на Катастрофата. Защо ли? Ами, защото тяхната генерална мантра за вредите от руското присъствие в нашата история не издържа при челен сблъсък с фактите. Няма спор, че Дворецът в Санкт Петербург допуска трагични извращения около Съединението и в периода на Първата световна война, но какво в същото време предлага Западът, идеализиран от нашенските грантови комисари на каишка?

За тези папагали с един-единствен припев в репертоара граф Николай Игнатиев е „виновник за Берлинския конгрес и разкъсването на Сансте-фанска България", а генерал Йосиф Гурко е „палач на полския народ"?! Хубаво, ама според най-лежерната съпоставка по метода на алтернативата ще стигнем до една теза, твърде неприятна за новите „активни борци". Защото откъсването от Русия и залепването за Германия ни ощастливява словом и цифром с две национални катастрофи след двете световни войни през XX век...

Велика армия, слаба дипломация...

А бленуваните „културни колонизатори" - Великобритания и Франция, антитеза на „варварска Русия", винаги и навсякъде са лобирали за всеки друг, но не и за България. Този извод следва и от Берлинския конгрес (юни-юли 1878 г.), ревизирал Договора от Сан Стефано от 3 март 1878 г., и от Ньойския диктат (1919), и от Парижката мирна конференция (1947). В края на XIX век така наречените „велики сили" в комбина с Германия и Австро-Унгария жестоко орязват етническите граници на България като потенциален съюзник на Русия, а след двете световни воини дават явен приоритет на Югославия, Гърция и даже на Турция, но никога на нашата страна...

Естествено, картината не е черно-бяла като мозъците на тукашните правоверни по католици от папата, но за всеки среден историк е ясно, че Западът винаги е възприемал България като чужда и враждебна земя, анатемосана заради славянство, православие и русофилство. По тази точка е интересно да си припомним патологичната българофобия на прочутия британски геополитически циник с уискито и пурата Уинстън Чърчил, заповядал жестоките бомбардировки над София през зимата на 1943/1944 г. без особена военна необходимост.

Историческите ни рани не на последно място се дължат и на сбърканата политика на Кобургите, сляпо следващи зова на своята арийска кръв, макар „разредена" с италиански елемент. Що се отнася до дипломацията и външната политика, ние сме на светлинни години от комшиите, които винаги са залагали на печеливша карта, най-вече гърците и сърбите. Особено западните съседи, възнаградени с мултиетническа държава от Шоплука до Алпите, тъй като и в двете световни войни ловко балансират между Русия и Запада, но винаги срещу Германия! Да не говорим за блестящата турска дипломация, съхранила силна държава след разпада на Османската империя. Неслучайно съществува една стара сентенция, гласяща: България губи на зелената маса спечеленото на бойното поле! Тоест - велика армия и слаба дипломация...

Колкото и да се бунтува единствената мозъчна гънка в тиквите на новоизлюпените неолиберални фанатици, фактите казват нещо различно и неудобно според Догмата. Кратко и ясно - независимо от имперските цели на Александър II, Русия осъществява освободителна война и така на 3 март преди 139 години се възстановява българската държавност.

Трагичните поражения в двете световни драми идват като резултат от сляпата сателитна политика на Кобургите, закачили страната към потъващия кораб на Германия и обявили война на Великобритания и САЩ!

Сравнително благоприятният изход за нашата страна от Парижката мирна конференция през 1947 г. се дължи на антифашистката съпротива на комунистите - „шумкари" и „терористи", както и на участието на Българската армия в заключителната фаза на военните действия на Съюзниците от Москва, Лондон и Вашингтон срещу Третия райх. И още нещо-лично Сталин оказва натиск, без който неизбежно щяхме да преживеем второ издание на Ньойския договор като сателити на Хитлер - този път вероятно и без Пиринска Македония...

Фюрера Обединител?

Антируската тенденция има доста разклонения от Шипка и Сан Стефано към съюза с Османската империя през Първата световна война, през Сталинград, Берлин, Украйна и Крим до мечтата на евро-атлантическите талибани за кръстоносен поход на НАТО срещу Путин. От едно ъгълче на кривото историческо огледало обаче наднича и рехавият мустак на... фюрера Обединител?! Няма грешка, имам предвид точно ефрейтор Адолф Шикългрубер, познат и като Хитлер. Защото без помощта на австрийския маниак нашенският цар Борис III нямаше да получи титлата Обединител. Дори за кратко...

За разлика от руския самодържец на Коня пред Народното събрание Кобурга никога не е печелил на бойното поле, а присъединяването на историческите български земи от Вардарска Македония, Западните покрайнини и Беломори-ето става възможно само и единствено заради това, че Югославия и Гърция са прегазени от немския Вермахт. Тези територии са подарени на сателита за временно ползване, охрана и снабдяване на немската армия и тук нямат място никакви „царе" и „князе", нито Богдан филов или Христо Луков. Чисто и просто фюрера се разпорежда със своите завоевания в Източна Европа и използва за тази цел марионетните режими в София, Букурещ, Будапеща, Загреб...

И неслучайно от „новите земи" са депортирани към Холокоста около 12 000 евреи, тъй като Царя Обединител е кукла на конци, без власт и сила да се противопостави на Берлин и да спаси своите „поданици". Ето защо - по-внимателно с Историята, Освобождението и Обединението! Защото все още има хора, за които светът не започва от Иван Костов, Клинтън и Меркел, а Виетнам, Куба и Чили не са само туристическа дестинация...

Автор: Георги Атансов, в. Уикенд