Български евродепутат обвини ЕК в пристрастност заради бежанците

/КРОСС/Български евродепутат обвини Европейската комисия в пристрастност заради мерките, които планира да наложи на страната ни във връзка с условията в бежанските центрове.

По време на дебати Европарламента за сирийските бежанци комисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом заяви, че в България може да е първият случай на активиране на кризисния механизъм от регламента „Дъблин-2". Той регулира какви права имат търсещите убежище чужденци на територията на първата страна от Евросъюза, в която са пристигнали. По време на дебатите наши евродепутати определиха кризисния механизъм към него като нов мониторинг.

Малмстрьом заяви, че нещата в България сега изглеждат под контрол и че отчита мерките, предприети от правителството, но ситуацията остава много сериозна заради условията в бежанските центрове и бавната регистрация. Тя подчерта, че механизмът за ранно предупреждения няма за цел да вини страната и че активирането му ще е признание, че тя, както и намиращите се в нея бежанци, са изложени на огромен натиск:

„Това ще е сигнал, че България не е оставена сама, трябва да има механизъм за солидарност, комисията и България трябва да имат и план за действие.

По думите й този план ще включва и мерки за следене на постигнатото от българските власти.

Евродепутатът от групата на социалистите Ивайло Калфин определи това намерение като необосновано, грешно и пристрастно. По думите му страната ни има нужда не от подобни мерки, а от спогодба за реадмисия с Турция, поемане на част от бежанците и помощ за справяне с останалите.

Дебатите бяха инициирани от Европейската народна партия, а нейни представители като Манфред Вебер, Мария Габриел и Светослав Малинов обвиниха сегашното правителство, че не е било и продължава да не е в състояние да се справи със ситуацията.

Евгени Кирилов от левицата репликира с въпрос за какво правителството на ГЕРБ е похарчило отпуснатите 200 хиляди лева, за които тече прокурорска проверка. От ЕНП упрекнаха България и заради оградите по границата и случаите на върнати бежанци, и настояха Еврокомисията да държи правителството под контрол. Филиз Хюсменова, Метин Казак и Маруся Любчева подчертаха, че ситуацията у нас вече е овладяна  и страната ни няма нужда от мерки от Брюксел. Че България се нуждае най-вече от солидарност заявиха и много от изказалите се евродепутати от други страни.   

По време на дебата Метин Казак заяви, че в България кризата по отношение възможностите на страната да приема и настанява чужденци е започнала през август 2013 г. Българският евродепутат подчерта, че е одобрен План за овладяване на кризисната ситуация в страната и са разписани 33 мерки, които се реализират чрез 129 дейности от всички компетентни органи. Той изтъкна, че до този момент са изпълнени 110 дейности или 85%, а в процес на изпълнение са 4 от предвидените дейности като неизпълнени са 15 от тях, чиито хоризонт за изпълнение е 31 март 2014 г.

Казак отбеляза, че на четвъртия месец от началото на кризата - месец ноември 2013 г., се наблюдава за първи път намаляване на броя на нелегално преминалите българо-турската граница чужденци на месечна база близо два пъти (от 3626 през октомври на 1662 нелегални имигранти през ноември) и към 31 януари 2014 г. притокът на незаконни имигранти в България на практика е спрян.

Метин Казак заяви, че навременните действия на правителството не са допуснали съществуването на палаткови лагери в условията на настъплащата зима, както и възникване и развитие на заразни заболявания. „Въпреки опасенията на обществото за повишаване на престъпността в и около местата за настаняване на бежанците не беше допуснато развитие на криминогенни процеси", каза още Казак.

Метин Казак отбеляза, че Европейската комисия е редовно информирана (от 22 октомври 2013 г. и 22 януари 2014 г.) за всички по-важни инициативи на българската страна като намеренията на България за изграждане на временно инженерно-техническо съоръжение по българо-турската граница, за въвеждането в националното законодателство на Директива 2013/33 относно възможността за настаняване в центрове от закрит тип на някои категории лица търсещи закрила, както и за мерките на българската държава за справяне с кризата и аргументите срещу активирането на чл. 33 от Регламента Дъблин.

Снимка: Булфото; всички права запазени