Авторите на мораториумите предпочитат беден и неук народ

/КРОСС/ Страхът българските земеделски земи да не бъдат изкупени от чужденци, напомня за една друга многовековна човешка драма. Отнема стотици години на човечеството да разбере, че свободната търговия носи полза и на бедните и на богатите. Първоначално има редица ограничения и бариери. Постепено става ясно, че от свободната търговия всички печелят, защото производителите от различните страни имат различни предимства и всеки се специализира в това, в което е най-добър. От днешна гледна точка, това изглежда очевидно, но ако проследите дебатите през годините е било много мъчително да се стигне до правилното решение.
Това пише в социалната мрежа Фейсбук Мартин Димитров. По думите му "много силен положителен пример в това отношение е Естония, която началото на 90-те едностранно премахва митата, за да се отвори за приток на капитали".

Страхът радикализирани мюсюлмани да купят земи в България и да ни отнемат от суверенитета, не може да се пребори със забрани за покупка на земя от чужденци. Решението на този въпрос минава през работещи служби за сигурност, като ДАНС например. Елементарно е да се прецени, че всеки чужденец, който сега в България регистрира фирма, може де си купи каквото си иска. Тоест рискът в България да дойдат опасни елементи, може да се управлява само от работещи служби за сигурност. Резултатът от забраните е бедност и нищо друго.

Друг е въпросът, че авторите на забраните и мораториумите предпочитат беден и неук народ, който лесно се манипулира. Човек, който сам си изкарва прехраната трудно ще се увлече по леви и/или популистки обещания, коментира Димитров.