Народна социология

/КРОСС/ Защо „България без цензура" качва, а РБ губи доверие?

В лудница като българската неуморно се спекулира с понятието „народ". Накъдето и да се обърнеш - всички са „народни"! На първо място това се отнася за политиците. Така неизбежно се обезценява висшата мярка за почтеност и достоверност. Добре, че от време на време суверенът удря по масата и поставя всеки на мястото му. Понякога чрез социологически анкети, друг път на площада, а най-често - пред урните...

Слава богу, все пак мъждука и нещо като обществено мнение, материализирано в сондажи, дебати и неписани нагласи в „Ганковото кафене". А според всички сигнали от „народната социология" напоследък излиза, че „България без цензура" печели два пъти по-голямо обществено доверие в сравнение с Реформаторския блок. И то от несравними стартови позиции.

Бракът по сметка между Костовите комсомолци и снахата на Политбюро тръгна през лятото на 2013-та с всички възможни бонуси като зестра. Истерията „Пеевски", уличното брожение срещу Орешарски, носталгията по ранната младост на СДС плюс вече утвърдени публични физиономии като Кунева-Пръмова, Мартин Димитров, Петър Москов, Радан Кънев, Даниел Вълчев, Найден Зеленогорски и т.н. И не на последно място - нежен медиен уют. Откъдето и да го погледнеш - нарисувани електорални дивиденти за близкото бъдеще.

От другата страна на везните - един абсолютен политически дебютант като „България без цензура". Партията бе официално обявена преди месец като единственият й капитал бе медийната и обществена популярност на лидера. Не е малко, особено след приноса на Николай Бареков за разкриването на аферата „Костинброд", но дори този актив нямаше как да конкурира галените деца на прехода от РБ. Освен при форсмажорни обстоятелства...

Случи се неочакваното за мнозина, макар и без особена „форсмажорност" на сюжета. Два-три месеца след заявката за място на политическата сцена, „България без цензура" е трета политическа сила според актуалните сондажи, докато на деветия си месец недоносчето РБ загуби кондиция и се върна в политическия „кувьоз" за изкуствено дишане. Нищо чудно така и да остарее във фризера...

Обяснението е много просто, но за умни хора. Партията на Бареков гълта рубежите в рекордно темпо, защото говори с прости и ясни думи за „кървавите" проблеми на България - мафия, олигархия, монополи, корупция, демографска и социална катастрофа, офшорен президент и т.н. И може би най-важното за малките хора - посочва виновните сред кастата на политическите шмекери, брокери, магураджии и мутри...

В същото време мамините синчета от РБ трудно изговарят критични думи срещу Бойко Борисов и неговата мутро-милиционерска групировка „ГЕРБ". „Реформаторите" с обратна идейна резба като съотборници с Гоце и Боце се облизват за парченце власт, заработена от прислужващия персонал в коалиция „Мишо Бирата". По този начин „дясната" легенда в България окончателно отива в канавката.

Само този паралелен слалом е достатъчен, за да се разбере защо все повече от „непредставените" или просто разочарованите от статуквото намират своята кауза в „България без цензура", докато в същото време Реформаторският блок се превръща в поредното СДС с тире. Българите усещат с кожата си кой кой е и за какво се бори и затова „народната социология" не лъже...

Автор: Георги Атанасов, barekov.com