Видеоархив от над 400 часа съхранява „златния фонд на българската наука“

София /КРОСС/ Уникален видеоархив от над 400 часа съхранява „златния фонд на българската наука". Специални видеоинтервюта, проведени от екипа на едноименния проект, представят живота и работата на 125 големи български учени, получили най-високо признание у нас и в чужбина. Вторият том на сборника „Златен фонд на българската наука", който съдържа откъси от 63 интервюта, бе представен днес в Българска академия на науките. Първият том бе издаден през 2011 г. Сред интервюираните във втората част на проекта са известни български учени като акад. Николай Кауфман, акад. Ангел Гълъбов, проф. Анн-Мария Тотоманова, проф. Кирил Топалов, проф. Андрей Пантев, проф. Христо Пимпирев, настоящият председател на БАН акад. Стефан Воденичаров и много други.
Акад. Стефан Воденичаров поздрави екипа на проекта „Златен фонд на българската наука" с ръководител доц. Ерика Лазарова, като подчерта, че съхраняването на информацията за постиженията на науката и културата на една нация е неделима част от нейната ценностна система и особено важна задача в контекста на честването на 145-годишнината на Българска академия на науките. Председателят на БАН допълни, че от интервютата самият той е научил нови и интересни неща за хора, с които е приятел от години и каза, че е убеден, че те ще се четат с удоволствие от всички читатели независимо от тяхната възраст и образователен ценз.
Проектът „Златен фонд на българската наука" се базира на т.нар. его-документи или аз-свидетелства, които представляват иновативна познавателна категория. Във видеоинтервюто всеки учен сам разказва за своя живот, за научните си търсения, за учителите си в науката, идеологическите противоречия и др. Видеоинтервютата представляват не само автооценка на учените за техния житейски и професионален път, а и дават обобщена картина на времето, в което живеем, определена като „биография на епохата". Екипът на проекта включва учени от Института за изследване на обществата и знанието при БАН, Институтът за изследване на изкуствата и Университета по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ).