Доставките на газ за Европа са застрашени

/КРОСС/ Във времена на глобални предизвикателства в много отношения - от изменението на климата до икономическата и политическата несигурност, Южна Европа е изправена пред друга сериозна заплаха. Застрашена е енергийната сигурност на региона и това може да доведе до сериозно междунационално напрежение с драматични последици за стария континент.

Един от ключовите участници в тази заплаха е политическата и икономическата криза в Украйна. Тази страна, обхваната от ендемичната корупция, политическото разделение и наддигаща се война в бунтарския й регион Донбас, е в процес на формиране на ново правителство след парламентарните избори в средата на юли.

Ролята на Украйна е от решаващо значение, тъй като страната е енергиен коридор за Европа. Неспособността й да се справи с вътрешните проблеми и да гарантира ролята си на надежден транзитен хъб, заедно с несигурно бъдеще пред договорните й задължения с руския доставчик Газпром, представлява реална заплаха за следващите зимни месеци.

Бичът на украинската корупция и частните интереси на олигарсите, които имат предимство пред обществения интерес, изглежда се разпростират в други страни на Европа. България е поредната жертва на такава корупция, пише FreeWestMedia.com.

.
Причината е, че българският участък на газопровода Турски поток трябва да се превърне в един от основните маршрути за доставка на газ за Южна Европа, допринасяйки за диверсификацията на доставките на газ за Сърбия, Унгария , Хърватия и други страни от региона.

480- километровият газопровод ще се движи между Турция и Сърбия през България, предлагайки ефективен маршрут за транзит на газ и намаляване на зависимостта на региона от доставка на газ от Украйна.

Възможно е обаче този конкретен тръбопровод да не бъде завършен до 2021-2022 г. Причината за забавянето е продължаващи и ожесточени правни спорове между Булгартрансгаз и консорциума ARKAD, ръководен от Arkad Engineering от Саудитска Арабия.

Историята зад това дело е доста своебразна. ARKAD печели търга за строителство, като предлага най-ниската цена, което изненадва конкурентите от консорциума Gas Development and Expansion in Bulgaria (GDEB) . ARKAD е предложил да изгради разширението от 474,7 км за 1,1 милиарда евро до края на 2020 г. в сравнение с 1,6 милиарда евро, предлагани от другия кандидат.

Най-вероятната причина за победата на ARKAD е подкрепа от политически свързани български олигарси. Въпреки успеха на търга, Булгартрансгаз и Аркад Инженеринг не успяват да подпишат договор, тъй като саудитската фирма не предоставя всички документи, изисквани по закон, въпреки няколкото отлагания, предоставени от Булгартрансгаз.

Междувременно GDEB заяви пред Булгартрансгаз, че е готов да предложи 31,1% отстъпка от цената, която първоначално е предложила, за да съответства на цената на ARKAD. Вземайки предвид тези фактори и важността на проекта, Булгартрансгаз заяви, че променя първоначалното си решение и възлага договора за строителство на консорциума Bonatti-Max Streicher.

ARKAD действа бързо и подава жалба срещу решението на Булгартрансгаз да го дисквалифицира като победител в българския орган по конкуренция.

Комисията за защита на конкуренция /КЗК/, антимонополният орган, натоварен с решаването на спорове за обществени поръчки, заяви, че решението на Булгартрансгаз е незаконосъобразно, тъй като не отговаря на законовите изисквания за промяна на решението на компанията при възлагане на обществена поръчка.

В началото на юли консорциумът GDEB обжалва решението на КЗК пред Върховния административен съд, като възобновява правния спор. В резултат строителството ще се забави. Забавянето на българския участък означава, че Газпром ще може да използва TurkStream единствено за доставка на газ до България, а от България до Гърция, Македония и Румъния ще трябва да използва съществуващата мрежа.

Засега Сърбия, Унгария, Босна и Херцеговина и Хърватия ще останат изцяло зависими от украинския път. При тези проблеми в тръжния процес мнозина да се чудят какво се случва с този уж ясен и прозрачен проект, който трябва да доставя газ до домовете през зимата.

По-големият стратегически въпрос обаче е дали ЕС наистина е ангажиран да диверсифицира своите пътища за доставка на енергия, за да намали зависимостта от ненадеждни политически фактори. Човек би могъл да очаква, че новото ръководство на ЕС ще приеме много сериозно корупцията в енергийния сектор и ще възприеме позиция на нулева толерантност към вътрешно-сенчести сделки, които се отразяват негативно върху живота на милиони европейци.

FreeWestMedia