БСК: Приоритетите в бюджета нямат финансова проекция

/КРОСС/ Днес Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда проектите на закони за държавния бюджет за 2014 г. и на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. Социалните партньори обсъждат и проекта на постановление на МС за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

Българската стопанска камара излезе със становище по Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2014 г.

Като отчитаме сложната политико-икономическа ситуация в страната и ключовото значение за българската икономика на Бюджета за 2014 г. и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2014-2016 г., тежкото финансово наследство за 2014 г., в това число намалението на приходите от данъчни и осигурителни плащания, одържавяването на управлението и средствата на НЗОК и наличието на хронични дефицити, разходването на голяма част от държавния резерв през последните кризисни години и невъзможността с един бюджет да се санира това наследство, считаме, че:

1. Обявените седем приоритета в Проекта на Бюджет за 2014 г. нямат своята финансова проекция и не са структурирани политиките за осъществяване на тези приоритети. Засега реални реформи наблюдаваме само в системата на МВР и са налице опити на МТСП да постави на обективна основа настоящите реформи в социалната и осигурителната сфера;
2. В Проекта за бюджет прозират силно предизборните политически ангажименти;
3. Два са основните инструмента за излизане от кризата и осигуряване на растеж - разкриването на нови устойчиви работни места и увеличение на износа, но не виждаме финансова бюджетна политика в подкрепа на тези направления.
4. Политиката трябва да бъде насочена към това все повече хора да получават заплати, а не все по-малко хора да имат все по-високи заплати.

Като цяло:

1. БСК подкрепя декларираните намерения и мерки за: запазване на финансовата стабилност и осигуряване на предвидима бизнес среда, вкл. задържане на бюджетния дефицит по КФП до 1,8% от БВП спрямо от 2% за т.г., запазване на преразпределителната функция на бюджета под 40% от БВП (39,7% общи разходи, трансфери и вноски за ЕС); засилване на програмното бюджетиране с ясни очаквани резултати от упражняваните политики и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити (ПРБК), по-висока прозрачност на разходите; навременно изплащане на задълженията на държавата към бизнеса, намаляване на административната тежест и подобряване на бизнес средата; повишаване събираемостта на ДДС, акцизите и осигурителните вноски; въвеждане на Е-правителство, подобряване на публичните услуги, намаляване на бюрокрацията, корупцията и ускоряване на административната реформа, вкл. преструктуриране на неефективни бюджетни звена, елиминиране на дублиращи се функции, децентрализация и аутсорсинг и редуциране на бюджетите на ПРБК; ограничаване на административния произвол върху бизнеса, привеждане на таксите съобразно функциите и разходите за администриране; реализация на основната бюджетна цел и приоритети за подкрепа на растежа, стабилна макроикономическа среда и данъчна политика, развитие на образованието и здравеопазването, насърчаване на социалното включване и намаляване на бедността, реализиране на публична инвестиционна програма и оптимизация на администрацията, за част от които не е осигурено необходимото финансиране и подкрепа от бюджета.

2. Прогнозни макроикономически параметри:
- Заложеният растеж на БВП от 1,8% може да бъде възприет като оптимистичен при очакван растеж за 2013 г. от 0,6% и непреодоляни трайни негативни тенденции.
За полугодието реалният ръст на БВП е едва около 0.3%, налице е спад в индустриалното производство от март до август 2013 г. на годишна база от над 3.8% и на строителството от над от над 5.8%. Липсват устойчиви признаци за излизане от кризата в основните ни търговски партньори от ЕС, в т.ч. Германия, Италия, Гърция. Политическият климат и състояние на институциите също представляват сериозен източник за риск пред по-висок растеж на инвестициите и БВП. Едни по-реалистични очаквания за ръста на БВП варират в диапазона +0.8 - 1.2%. Намалението с около 1% на прогнозата за растежа предполага и и по-малко приходи за разпределение, които се компенсират чрез увеличаване на тавана за общия държавен дълг от 22.1% от БВП (18.3% от БВП за 2013 г.). За подобна опасност от оптимистични очаквания и необходимост на тази основа на корекции в бюджета, БСК предупреди и при разглеждането на първоначалната макрорамката на бюджета - 2013 г.;
- Предвиденият ръст от 9.9% на ПЧИ се оценява като реалистичен, но недостатъчен за осезаемо икономическо възстановяване, като се отчита продължаващото намаление от 2008 г. и негативните тенденции през т.г. В съответсвие с представеното по-рано становище, подкрепяме съхраняването на ниско равнище на прякото данъчно облагане, прилагането на общовалидни изисквания, решения на Съда на ЕС за подобряване на бизнес средата спрямо водещите страни-членки на ЕС. Приетият механизъм на функциониране на единното платежно нареждане (т.нар. „единна сметка") следва да се усъвършенства за възстановяване правото на данъчно задълженото лице да определя по безспорен начин конкретните задължения, които покрива с внесените суми;
- Прогнозната инфлация от 1.8% е изведена при допускане за по-висок растеж. Към момента е налице сериозна дефлация за периода януари-септември 2013 г. от 2.1%, а на годишна база през септември 2013 г. тя достига 1.6%. При намаляване на прогнозния растеж може да се очаква значително по-ниска инфлация и по-ниски данъчни и неданъчни приходи;
- Планираното задържане на дефицита до 1.8% в рамките на допустимите 2% не е съпроводено с радикални мерки за преструктуриране на функциите и разходите в административната сфера.

3. Категорично не приемаме увеличението на МРЗ от 310 лв. на 340 лв. за 2014 г., предвидените последващи увеличения до 420 лв. през 2016 г. и ръста на минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, несъпроводени от оценка на въздействието. Това решение е в противоречие и със заявените намерения за разкриване на нови работни места и намаляване на равнището на безработица. Значителните регионални и отраслови различия, различията в размера на предприятията, в заплащането на труда, в перспективите за възстановяване, закриването на предприятия и спад на производството увеличават риска за намаляване на заетостта. Независимо от предвижданията за намаляваща безработица от 12.9% през т.г. на 12.6% през 2014 г., е заложен значителен спад на средногодишния брой на осигурените лица - 16 хил. души.
Нарастването на общия държавен дълг от 18.3% от БВП през т.г. на 22.1% през 2014 г. изцяло се насочва към финансиране на социални разходи и потребление за сметка на инвестициите и експорта. Опасение буди и предвиденото значително номинално нарастване на средния осигурителен доход, респективно - на работните заплати, които значително изпреварват ръста на БВП, производителността и очаквания ръст на цените. Това, от своя страна, предполага намаляваща вътрешна конкурентоспособност на националното производство.

4. Ниска е скоростта на реформите за оптимизиране на:
- образователната система, въпреки заложеното увеличение от около 100 млн.лв. в подкрепа на политиките и набелязаните мерки. Икономическото възстановяване и осъществяването на основни структурни промени изискват и адекватно подготвена работна ръка и възможност за бърза преориентация на пазара на труда;
- здравната система. При одържавено управление на осигурителната система се задълбочава хроничният дефицит на Здравната каса без подобрение на здравните услуги и липса на ясна времева рамка за необходимите промени. В бюджета на НЗОК за 2014 г. е заложен дефицит от 440 млн. лв. за болнична помощ, 4.7 млн.лв. по-малко от необходимото за лекарства и 22.6 млн.лв. по-малко за онкологични лекарства. Не са предвидени около 300 млн.лв. забавени плащания към доставчици. Отново е планиран излишък от 105 млн. лв., с който присвоените от държавата средства на НЗОК достигат 2 млрд.лв. (вкл. тези от предходните години). Без основание от години бюджетираните плащания за здравно осигурените от държавата лица (пенсионери, деца, безработни, учащи се) не съответстват на извършените реални разходи. За 2014 г. предвидената вноска от държавата за едно лице е около 20 лв. при средна от бизнеса 54 лв. Поради неизпълнение на задълженията на НАП, от години се задържа на високо равнище броят от неосигурените лица. Не се променя подходът и не се прилага комплекс от мерки (законодателни, икономически, социални, информационни) към лицата, които не плащат здравни вноски. Липсват решителни мерки за въвеждане на е-здравеопазване, като платформа за подобряване на ефективността на здравната система, не се остойностява основният пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. На тази основа ежегодно следва да се осигурява необходимото финансиране за гарантиране на този пакет, като се предостави достъп до тази информация на осигурените лица;
- пенсионната система. Налице е стопиране на реформата и съхраняване на дефицита в общественото осигуряване на високи нива. Не подкрепяме заложеното административно увеличение от на 340 лв. на МРЗ и МОД (Приложение 1 към Бюджета на ДОО). БСК предлага отново сключване на договор между МФ и БНБ за инвестиране на средствата на международните пазари и инкасиране дохода в т.нар. Сребърен пенсионен фонд, вместо в приход на Държавния бюджет.
- системата на социалното подпомагане остава дълбоко нереформирана при ръст на социалните разходи с 8.4% или с 174.7 млн.лв. до 2253.1 млн.лв. Следва да бъдат предприети структурни и функционални промени за повишаване на ефективността на социалните плащания и предоставяни услуги за подобряване на пригодността за заетост, намаляване на безработицата и равнището на бедност. Под защита трябва да бъдат поставени приоритетни целеви уязвими групи, в т.ч. подрастващи в семействата с ниски доходи, възрастни и хора с увреждания. По отношение на хората в работоспособна възраст системата на социално подпомагане следва да се преструктурира като допълваща спрямо осъществяваните политики на пазара на труда, за активизиране на хората, ползващи социални помощи, за придобиване на квалификация и трудови навици, като при отказ от работа, обучение или допълващо образование да бъдат ограничавани и спирани предоставяните социални помощи.

Проектът на Закон за държавен бюджет на Република България за 2014 г. следва да бъде придружен от пакет предложения за структурни реформи, съответстващи на предвиденото дефицитно финансиране и увеличен таван на държавния дълг, които да разширят т.нар. фискално пространство и осигурят подкрепа на основните фактори за догонващ икономически растеж през следващите години.