Разкопки може да променят представите ни за втората българска столица

/КРОСС/ Велики Преслав е първата християнска столица на България. Тази година там бяха отбелязани 1125 години от обявяването му за столица и от възкачването на Цар Симеон Велики на престола, а Патриарх Неофит отслужи литургия в старините.

Все още продължават археологическите разкопки, като този сезон са открити артефакти, които хвърлят нова светлина върху плана на селището.

Екипите работят в северната част на владетелската базилика, където има напластявания на селища, на некропол и структури от 9 до 14 век. Трябва да се достигне до "стерилен пласт", за да се разбере устройството на вътрешния град по отношение на архитектурата, посочи д-р Александър Горчев. Резултатите са много обнадеждаващи, защото изчиствайки пластовете от 15 век до 11 век, се показаха основите на монументална сграда, която вероятно ще се открие на север и може да доведе до промяна на представата за града, допълни той. Преди години е локализирана и основната улица, която свързва Царския дворец със Северната порта на външния град, известна като Желязната порта. По тази улица вероятно има големи ансамбли, които се забелязват с око, допълни д-р Горчев.

В северната част на старините работят и екипът на доц. Маргарита Ваклинова и Снежана Горанова. Оттам също се надявам да излязат нови данни за града, заяви той.Разкопките на доц. Стойчо Бонев му в югозападната част в близост до южната порта и южната крепостна стена показаха, че в този район е имало богат квартал, който вероятно е част от царските жилища, част от жилищата на висшите свещеници. Възможно е, проучвайки терените нагоре на хълма да се появят следи от книжовни школи и манастирски комплекси, посочи д-р Александър Горчев и добави, че за съжаление тази година тези проучвания няма да продължат, въпреки, че община Велики Преслав е предложихме съфинасиране част от тези дейности чрез музей. Археолозите обаче ще работят в "предградията" на Велики Преслав - в занаятчийския център в село Златар. Археологически данни и предмети, намерени на место бележат концентрация големи занаятчийски комплекси с работилници за метал в района на Златар, Новосел и в посока Имренчево.

Последните разкопки потвърждават тезите, че след като Преслав престава да бъде столица, запазва ролята си на важен център.