47% от учениците не достигат минимално ниво на грамотност

/КРОСС/ 47% от учениците не са достигнали минималното ниво на грамотност по четене. 53% постигат второ равнище и нагоре.

По математика успеваемостта е 56%, по природни науки - 53%.

Това показват резултатите на българските ученици от проведеното през 2018 г. международно изследване на образователните резултати PISА, представени в Министерството на образованието.

Изследването се провежда за седми пореден път. То е сред 15-годишните ученици, включили са се 6000 ученици от 197 училища в страната. Най-много са тези от 9 клас.

Оценяват се три области - четене, природни науки и математика. Всяка година областите са едни и същи. Изследването е изцяло компютърно базирано. 79 са държавите, които участват в изследването на PISA.

Между 50 и 60 място сме по четене сред другите държави, участващи в изследването PISA, посочи министър Вълчев.

Основната изследвана област през 2018 г. е за четивна грамотност - умението за четене и писане. 273 въпроса са задавани в проучването за оценяване на грамотността. Всеки ученик се явява на две сесии от 60 минути. Включва се нова област - гладко четене. Тя влиза в общото оценяване.

В България момичетата са с повече точки от момчетата. В София се отбелязва срив на резултатите, като спадът е 30 точки.

На първо място в изследването по четене е Китай с 555 точки. С най-нисък резултат са Филипините. Резултатът на България по четене е 420. Изненада тази година е Естония, която е изпреварила Финландия.

За нас резултатите не са изненадващи. Те отговарят на националните ни външни оценявания, които се оказват надеждни, заяви образователният министър. По данните му обаче тези резултати са и разочароващи. Трябва повече усилия. Закъсняхме с промените в закона за предучилищното образование, обясни той. Проблемът е в трансформирането на знания в умения. Това ни показват и резултатите в PISA, обобщи министърът.

Красимир Вълчев подчерта, че факторите, които трябва да се подобрят са учебните програми, учителите трябва да променят методите си на преподаване, трябват да има повече мотивирани учители, както и повече учебни часове.

Като влияние на външни фактори за ниските резултати Вълчев посочи самата промяна в профила на учениците. Учениците, при които в семействата липсва отношение към образованието, се увеличават. По думите му преподаването трябва да по-малко енциклопедично и да е по-практично насочено, с обучение за придобиване на повече умения.

Не очакваме следващите резултати да са по-добри. Това, че са малко по-лоши, не означава, че имаме напредък, коментира още Вълчев. Според него проблемът е в запазване на високите негативни резултати.

Трябва да се мотивират учениците за повече учене. Необходимо е префокусиране на образователната система, изтъкна още образователният министър. Министерството ще насърчава с програми по иновации в училищата и обмяна на добри практики.

Все още не можем да говори за положителен ефект от увеличението на заплатите за по-мотивирани учители все още, допълни той. В заключение министърът заяви, че промяната трябва да се случва с по-бързи темпове.