Изборният кодекс не е панацея

Черешката на тортата на 42-рия парламент - проектът за нов Изборен кодекс, вчера видя бял свят. Епохалният труд, който червената депутатка Мая Манолова положи три месеца без сън, без покой и без почивка на морето, вече е в ръцете на управляващите, опозицията и критиците.
На пръв поглед има няколко нововъведения, които галят окото. Ще се въведат постепенно електронен регистър и активна регистрация на избирателите, които могат да се окажат успешно решение срещу шашмите с двойното гласуване на ромски тумби, обикалящи с рейсове избирателните райони като на турне. От друга страна, ще помогнат и за отстраняването на т.нар. мъртви души, които винаги се превръщат в ябълка на раздора и се привеждат като категорично доказателство, че вотът е опорочен.
Определено има здрав разум и в намерението за "създаване на професионална изборна администрация и превръщането на Централната избирателна комисия в независим държавен орган". На ниво лозунги това звучи прекрасно, но на практика е твърде съмнително. В сегашния ЦИК, както и в районните и секционните избирателни комисии участват представители на всички парламентарни партии. Именно обстоятелството, че около урните

политическите врагове се гледат в ръцете

даваше известни гаранции за честността на изборния процес. Предвидено е занапред независимостта на ЦИК да се осигури, като нейните членове се избират от Народното събрание, където обаче важи правилото на партийните квоти. В тази поправка прозира най-вече стремеж да се орежат правомощията на президента, който досега назначаваше членовете на ЦИК след консултации с парламентарните групи.
Проектът предвижда членовете на районните, общинските и секционните комисии пък да се назначават отново след преговори между големите партии, което запазва сегашното статукво, а не търси независимост.
Правилно е облекчаването на достъпа за малки партии и независими кандидати. Финансовите депозити вече ще са по-скромни - 2500 лв. за партия и 5000 лв. за коалиция. Изискваните подписки също са намалени - от 7000 на 2500 подписа за партия и 5000 за коалиция.

Надеждите за въвеждане на мажоритарно начало

обаче са попарени. Със сигурност ще недоволстват мечтателите за въвеждане на изцяло мажоритарна система като в Англия, или на смесена пропорционално-мажоритарна система като Германия. Единствената стъпка в тази посока е въвеждането на преференции от 5% в пропорционалните листи, и то по желание на гласоподавателя.
Разумно е и пускането на машинния вот в градове с над 20 000 жители паралелно с ръчния, вместо да се въвежда на юруш. Трябва обаче внимателно да се обмисли гласуването с автомати - то ще глътне маса пари наред с продължителното обучение на членовете на комисиите и наблюдателите, докато рисковете са неоправдано високи. Преди години в Холандия заради невинен технически гаф хиляди граждани не успяха да упражнят правото си на глас.
Като цяло изборната технология в България била добре защитена през последните 24 години и не бива да се правят революционни промени без нужда. Дори и най-съвършеният Изборен кодекс обаче не е панацея и няма да реши най-болния проблем - купуването на гласове. Каквито и хитроумни механизми и защити да измислят депутатите, няма кой да спре Негово величество гласоподавателя, когато той е решил срещу 50 лева да продаде гласа си. Сделката между продавача и купувача е тайна и свещена, за която никоя от двете страни няма интерес да сезира полицията и прокуратурата.
Най-неприятното е, че мнозина от тези депутати, които съчиняват членовете и алинеите срещу алъш-вериша на гласове, когато му дойде времето пазаруват на воля избиратели.
Народните представители няма да сбъркат и ако отменят деня за размисъл. След огромния скандал с печатницата в Костинброд на 11 май т.г. няма никакъв смисъл от фалшивата скромност на партийните централи в деня преди вота. Най-добре е депутатите седем пъти да мерят, преди да режат, и да не внасят самоцелни поправки, които могат да доведат до хаос в изборния процес, както се случи на местния вот през 2011 г.

Коментар на Руслан Йорданов, "Стандарт"