Кобрата: Не бих живял в САЩ, аз съм дете на България

/КРОСС/ „Едва ли бих заживял в САЩ". Това призна в ефира на Нова ТВ Кубрат Пулев, който разкри подробност, за миналото си и плановете за своето бъдеще на боксовия ринг и в личен план."В тежката категория са друг тип хора. Те са много тежки. Малко станах като Божинов - тежките са много тежки", пошегува се Пулев. И продължи: При мен не е просто славата. Още преди да се родя е бил такъв проектът на баща ми. Само докато ми покажеха нещо и го правех. Още от тогава съм свикнал да бъда по-различен, да имам по-специално внимание. Баща ми казваше, че ще станем големи шампиони. Няма невъзможни неща. Това не е просто клише. Славата е също и голям проблем. Един нормален човек не може да разбере какво има. Аз съм като в затвор, не съм свободен човек. Един нормален човек не може да осъзнае какво има, каква сила - цялата свобода на света.". Кобрата разказа и за подписания договор с промоутъра Топ Ранк, който е ръководен от легендата Боб Аръм. "Договорът ми в САЩ е голям успех. Не става въпрос за пари, а за възможности. Аз съм дете на България. Трябва да работя много. Имахме контакти от преди 2-3 години. Представиха ме и личеше уважението. Имаше голяма боксова гала, имаше пресконференция. Ще отида в Америка, ще тренирам там. Дали ще заживея там - едва ли, защото България ми липсва. В САЩ хората са луди по бокса, те са ненормални по бокса, коментира Пулев. Относно големите имена в тежка категория и кой от тях предпочита, той каза: "Ако мога да избирам може би Тайсън Фюри, Уайлдър също, може би Джошуа също. Аз съм такъв човек. Това ме държи истински жив. Обичам да влизам в битки. Готов съм за мач с Джошуа. Нямам колебания, а тогава ще бъда още по-готов. Тези контузии, които се случиха - много хора не вярваха, дори мои близки не вярваха. Хванах от къде идват тези контузии. Това съмнение идва от нашата психология като народ. Че ние като цяло не вярваме на нищо. Има хора с невероятна злоба, която таят в себе си. Когато човек започне да разбира хората и се фокусира, тогава го разбираш колко е жалък, мъничък и нищожен. Исках хора от България да тръгнат по моите стъпки. Не мисля по въпроса дали аз съм най-влиятелният спортист. Дори не искам нищо. Когато трябва нещо, аз ще кажа. Но почти никога не казвам, дори и да трябва. Не се мисля за най-влиятелния. Смятам, че мога, че вече узрях. Вече назря моментът, в който съм готов". Работя върху себе си, надграждам постоянно.". Пулев разказа също за силната връзка с баща си. Най-яркият ми спомен е от баща ми. Спомням си, когато се разхождахме и той търсеше книги. Казваше, че му е кеф неговите великани да са с него. Той е в мен, в душата ми. Неговият дух и силата му са в мен. След мачове съм си казвал, че знам, че ми дава сила и е с мен. Той не просто ни възпитаваше, а ни рисуваше картината. Казваше, че трябва да си прощаваме и че не трябва никой да застава между нас с брат ми. Любовта стои преди всичко. И уважението. Когато уважението се загуби, всичко заминава. Баща ми сега щеше да ми каже да тренирам още по-усърдно, а в личен план щеше да ми е обиден, защото така сме възпитавани, че трябва да имаме много деца в семейството. Да имам деца, мисля, че това ще бъде наистина голям успех за мен", каза професионалният ни боксьор.