Сашо Дончев: Аз съм почтен човек

София /КРОСС/ Аз съм почтен човек. Казвам го най-отговорно. Няма човек, който да е казал, че съм му обещал нещо и не съм го изпълнил". Това каза пред Нова телевизия предприемачът Сашо Дончев.
Всяко правителство е било на нож с мен, но не заради мен, аз съм пацифист. Аз съм почтен човек, никога не съм изневерявал на себе си, защото съм свободен по дух, разкри предприемачът.
Дончев смята, че посоката, по която вървим, е грешна. Необходимо беше в първите години след 10 ноември 1989 година да има повече социални антрополози, които да анализират обществата, към които ни насочват, и тогава да избираме пътя. Той не скри носталгията си от своето детство, когато обичта е била „навсякъде" и сегашната повсеместна омраза не е била позната.
Онова, което действително, трябваше да се случи, беше осъществяването на един културен преход, каза той. Когато аз се раждах, в България имаше други хора, те бяха солидарни, съпричастни, навсякъде беше любов, топло чувство, никога не съм се чувствал сам и без подкрепа, добави Дончев. Културата на българския народ, начинът по който живеем, бяха променени силом, от хората, готови за партньорство почти не остана следа, констатира той.
Главната грешка от прехода беше, че ВНС не изпълни своята мисия и не посочи в новото общество за какво ще отговаря личността, за да се стигне и до ролята на държавата. Дончев посочи, че той е бил успешен и в онова време, при това без някога да е бил партиен член. Онова, което спира промените, е , че не успяхме да се превърнем в граждани и да отхвърлим тоталитарната държава. Това е абсурдно. В свободното общество държавата е инструмент за постигане на общи цели, каза той.
Пътят е тотално сбъркан, по този път ние нямаме аргументи и трябва да се върнем назад. Ще дойде момент, когато не 20, не 200, а 20 000 ще излязат на улицата и тогава ще има принуда за промяна. Трябва да се помни, че преди да се раздадат парите, те трябва да бъдат заработени, каза Дончев. Трудът на свободния човек е съзидание, а трудът на несвободния е труден, посочи той. Гражданинът има право на политически искания, а не политиците.