Историята можеше да бъде друга, ако Чърчил е бил по-решителен относно атомните бомби

/КРОСС/ Историята е могла да се развие по-различен начин, ако Чърчил е бил по-решителен относно атомните бомби. Това става ясно от биография на един от най-значимите политически лидери на ХХ век, Уинстън Чърчил, която вече е на англоезичния книжен пазар. Автор на „Churchill's Bomb: a Hidden History of Science, War and Politics" е Греъм Фармело.

Фармело описва как през 20-те и 30-те години на миналия век британските учени са сред най-напредналите в разработването на ядрено оръжие, по-напред дори от своите американски колеги.

Въпреки че Уинстън Чърчил в качеството си на премиер няколкократно казва, че очаква скоро да започнат да се произвеждат атомни бомби, той е бавен в осъзнаването на стратегическото значение на тези оръжия за масово унищожение. Той поставя като ръководител на тези дейности във Великобритания своя приятел Фредерик Линдеман - физик, преподавател в „Оксфорд", който обаче далеч не е най-компетентен в тази сфера и е с капризно и непостоянно мнение. По този начин са били пренебрегнати по-подготвените специалисти.

Впоследствие Чърчил отказва предложението на Франклин Рузвелт Обединеното кралство и САЩ да разработват заедно атомни бомби. Американците продължават напред и това им дава ключово предимство в началото на епохата на ядрени оръжия. След Втората световна война американският президент Хари Труман отказва да признае устните договорки между Чърчил и Рузвелт и оставя Великобритания без достъп до последните нововъведения в ядрените технологии. Чърчил осъзнава пагубния ефект на тези оръжия и е един от първите, който призовава те да бъдат унищожени и да не се използват дори при война.