Чудомирови празници - 25 март - 1 април в Казанлък

/КРОСС/Традиционните Чудомирови празници в Казанлък ще се проведат от 25 март до 1 април. Това е първото голяма събитие от Културния календар на общината за годината, провеждано повече от 20 години.

В дните на Чудомирови празници казанлъчани и гостите на града ще имат възможност да видят едни от най-добрите театрални постановки, играни на българска сцена, конкурси, включително и за деца, премиери на книги, национална конференция за литературното и художествено богатство на Чудомир, с участието на учени от БАН.

Част от Чудомирови празници '2015 е конкурсът „Чудонемирчета", който събира талантливи малки артисти и рецитатори на 28 март от 10 часа в НЧ „Искра 1860". В него могат да участва деца на възраст от 4 до 14 години, разпределени в 4 възрастови групи. В рамките на пет минути всяко от тях ще изпълни хумористична литературна творба - проза, поезия или драма.

Носителят на най-старият приз за хумористичен разказ "Чудомир" за миналата година бе Алекс Попов за хумористичния му разказ, публикуван във в. „Стършел", „При термитите на революцията".

„Обичай ближния си, но остави жена му на мира..."

Чудомир (псевд. на Димитър Христов Чорбаджийски) е роден на 25.03.1890 г. в с. Турия, Старозагорска област. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1913). Участва във войните, работи като гимназиален учител в Казанлък (1920-1933), специализира рисуване в Париж (1929-1930). До смъртта си (26.12.1967) е председател на читалище "Искра" и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член на Върховния читалищен съвет (от 1938). Първите му изяви в печата (1907) са карикатури и римувани злободневки, следват фейлетони, разкази, епиграми. Кратките хумористични разкази на Чудомир го правят изключително популярен, те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания: "Не съм от тях" (1935), "Нашенци" (1936), "Аламинут" (1938), "Кой както я нареди" (1940), "Консул на Голо бърдо" (1947) и др. Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното дело.