Стефан Данаилов: Не смятам да вдигам бялото знаме. Животът е прекрасен

/КРОСС/ Не ме чакайте да вдигам бялото знаме! Това казва Стефан Данаилов в интервю за "Преса", по повод информациите, че боледува и огорчен от нахлуването в личното му пространство. "Написаха как съм се стопил, отслабнал, вие ми се свят и едва ли не падам, казва Ламбо и допълва: "Аз съм коректен пациент и попитах лекарите: „Мога ли поне малко винце, идват празници?" Казаха ми: „Винце червено е добре, но умерено." Така че, давай бутилката."

Един от най-обичаните български актьори разказва за заболяването си, което са му открили в началото на ноември. Ходих при всякакви доктори. Никой не може да ти каже какво е. Даже на шега бях казал, че ще обявя в пресата, че давам 2000 лева на този, който ми излекува хремата. Тя ужасно ми пречеше в актьорската работа, защото променяше гласа ми... И един ден попитах Емо Райнов (зам.-министър на здравеопазването при Станишев и негов личен лекар - бел. ред.). Той ме пипна по двете жлези, погледна ме и буквално ми нареди: „Утре веднага отивай да ти вземат кръв за кръвна картина". И аз тръгнах усмихнат, макар и пребледнял, да давам кръв. На следващия ден отивам за резултатите. Уж всичко в нормата, обаче ме подложиха на щателен преглед. Върнах се в парламента и казах на колежките: „Ще се живее, бе, момичета!" И отидох на репетиция със студентите си. И към 3 часа следобед ми звънна един лекар.

Звъни ми доктор Вълов, младо момче, много ме уважава, и чувам гласа му: „Професоре, трябва да ви кажа нещо." „Кажи бе, мойто момче", отговарям бодро. - „Трябва да ви направим биопсия." И тук всичко приключи. Главата ми се завъртя. Замръзнах на слушалката. Гръм от ясно небе! „И колкото се може по-бързо!", продължи гласът на д-р Вълов. Рекох си: „Дотук бях, камбаната бие!", разказва още актьорът за случилото се по време на репетиция със студентите му.

Питай ме как съм завършил репетицията и какво се разбрахме за бъдещето. А в понеделник трябваше да бъда и на снимки... И над всичко това стои думичката БИОПСИЯ."

Заведоха ме приятели в Националната хематология и тогава ме запознаха с проф. Михайлов, продължава Стефан Данаилов. Седнах при него и много делово, ясно и точно той ми обясни какво трябва да правим".

Когато стана ясно, че лошото е дошло, обадиха се страшно много приятели лекари. Включително и от чужбина. Знаеше и цялата парламентарна група, знаеха близки и познати. Но аз не исках да се шуми около мен не заради скрупули. Всички запазиха мълчание от деликатност, просто искаха да не ме безпокоят, казва той.

Данаилов обаче е категоричен: "Изобщо не смятам да вдигам бялото знаме! Не ме чакайте за това. Не ме изпращайте толкова бързо! Винаги съм бил оптимист. Животът е прекрасен.