НАП едва ли ще плати глобата за теча на личните данни

/КРОСС/ Грета Ганева е адвокат. Водила е дела по правата на човека пред съда в Страсбург.

Националната агенция за приходите (НАП) ще бъде глобена с 5,1 млн лева за теча на лични данни, обяви лично председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венцислав Караджов.

Какво знаем досега относно действията на комисията?

Още на 21 август на електронната страница на институцията се появи информация, че на свое заседание от 20 август КЗЛД разгледала резултатите от проверката, направена в НАП по повод на нарушението на сигурността на личните данни, засегнало над 5 милиона български граждани. Съобщава се, че с оглед констатациите, които е направил проверяващият екип на КЗЛД, комисията взела решение за налагане на корективна мярка спрямо администратора на лични данни. Сочи се, че в определен срок ще бъде съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение, извършено от НАП, както и че очакванията им били конкретното административно- наказателно производство да приключи до 29 август 2019 г. Лично председателят на Комисията обяви тогава пред медиите, че производството ще завърши с наказателно постановление, като даже посочи и мотивите за него.

Към днешна дата знаем, че действително срещу НАП е бил изготвен и съставен акт за установяване на административно нарушение, който е връчен и в законоустановения тридневен срок са постъпили възражения.
Знаем също, че в ранните часове на 29 август председателят на КЗЛД даде интервю пред Би Ти Ви, в което буквално казва:

"Пет милиона и сто хиляди е предвидената и наложена от мен санкция."

Какво означава всичко това?

Краткият отговор е, че ако НАП обжалва пред съд наказателното постановление, което тепърва ще бъде изготвено и връчено, има всички шансове да успее. И това няма да е поради нова версия на "ние ги хващаме, вие ги пускате", а поради допуснат от комисията тежък порок във воденото от нея административно-наказателно производство, който порок се разви пред очите на цялото общество.

Не се изискват специални юридически знания, за да съобразиш, че няма как наказващият орган да се произнесе обективно и справедливо какъв ще е изходът от производството, преди още то да е започнало, какъвто е настоящият случай. Самата комисия е посочила в съобщението на сайта си от 21 август, че "производството се образува със съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение", и доколкото ни информира, че такъв ще бъде съставен и връчен до края на седмицата, то към онзи момент производството все още не е било образувано.

Същевременно комисията очевидно е взела решение да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение и то в определен от нея срок. Няма съмнение, че част от комисията е и нейният председател, който съгласно Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) издава наказателното постановление, с което пък завършва административно-наказателното производство.

С други думи, председателят, който ръководи комисията, е участвал:

1. в работата по разглеждане на констатациите от проверката,

2. във вземане на решение за образуване на административно-наказателно производство чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение;

3. в постановяване на наказателното постановление.

Законът обаче не допуска длъжностно лице, което е участвало в първите две действия, да участва в последното.

И това не е случайно. Изисква го справедливостта, тъй като наказващият орган трябва да е нещо като независим арбитър. Той трябва да вземе крайното решение въз основа на всички събрани доказателства по случая, с които се изясняват фактите относно обективната истина; трябва да е дал възможност на защита на нарушителя и да съобрази възраженията му, и едва след това да постанови мотивирано наказателното постановление, с което да наложи санкцията.

В случая председателят на КЗЛД не крие, но дори някак пресилено ни информира периодично как участва активно в производството, във всичките му фази. И дори още преди то да е започнало, дава изявления как ще завърши.
Това поведение на председателя дава всички основания да се счита, че при постановяване на наказателното постановление ще се касае за предубеденост, която съдебният състав в случай на оспорване лесно ще констатира служебно и без да е направено изрично възражение от НАП в тази насока, тъй като публичното пространство беше достатъчно наситено.

Впрочем, има и още един въпрос, свързан с предубеденост, а именно

дали председателят на КЗЛД е сред лицата, пострадали от нарушението, което ще санкционира

и ако е така, той не може да участва в производството по разглеждане на случая, тъй като законът го забранява.

Предубедеността на наказващият орган винаги е основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда по същество дали е извършено нарушението или не.

Дали обаче ще има съд, който да може да разгледа случая,

ако НАП предприеме действия по обжалване? Защото съдебният състав също не може да бъде лице, пострадало от нарушението. Сиреч дали ще се намери български съдия, който да не е сред онези над пет милиона данъкоплатци, чиито лични данни изтекоха от НАП. Защото ако съдията се окаже сред тях, ще е в същата хипотеза на предубеденост, поради заинтересованост от изхода на делото, и не може да участва в разглеждането на делото, ще трябва сам да се отведе.

Прогнозата ми е, че е много вероятно да имаме прецедент, при който за първи път в историята на българското правосъдие ще се окаже, че няма или ще е много трудно да се намери съдия, който да гледа делото и за когото да не са налице основания за отвод.

Нека видим!

източник: https://www.dnevnik.bg