Нестабилност и непредвидимост на българския правен ред

/КРОСС/ Нестабилност и непредвидимост на българския правен ред поради многобройни, чести и нерядко хаотични промени в нормативните актове е основният извод от 16 брой на изследването Юридически барометър, което беше представено днес от проф. Даниел Вълчев, бивш вицепремиер и министър на образованието. Заключенията в голяма степен обобщават законодателната дейност на всички предходни народни събрания, откакто Юридически барометър започна да извършва своето наблюдение, и тази закономерност се отнася напълно и за началото на мандата на 44-то Народно събрание, каза още Вълчев. Близо 70% от изследваните закони са променени повече от веднъж за 6 месеца. Лидери в това отношение са Данъчно-осигурителният процесуален кодекс - с 6 изменения и допълнения (т.е. средно веднъж месечно) и Законът за съдебната власт, Законът за местните данъци и такси и Законът за Комисията по финансов надзор - с по 5 изменения и допълнения. През периода юли-декември 2017 г. са обнародвани 64 закона или средно между 10 и 11 закона месечно. От тях: 5 нови, 46 закона за изменение и допълнение (ЗИД) и 13 ратификации, допълни още Вълчев.

Откроява се тенденция със заключителните разпоредби на ЗИД-вете да се правят изменения и допълнения в други закони, които нямат нищо общо с предмета на основната промяна. Например: Законът за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, с който е изменен и Законът за държавния служител, и Законът за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, с чиито преходни и заключителни разпоредби се въвеждат съществени, при това несвързани с основния закон за изменение и допълнение промени в Закона за енергетиката, очерта той.

Според екипа на Юридически барометър отново са налице примери за закони, изменени още преди да влязат в сила. Пример: новият Закон за концесиите - 1 допълнение, преди да влезе в сила, и е променен още 2 пъти за първите 2 месеца от действието си. Средният престой на законопроектите в НС е около 2 месеца. Най-бързо приетият законопроект през настоящия период е Законът за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. (ДВ, бр. 103/2017 г.) - само за 1 ден след постъпването му в Народното събрание, се казва още в изследването.

Темата на това издание на изследването е "Защита на личните данни". "Действително въпросът за личните данни е актуален, но от друга страна ние - екипът на Юридически барометър, се опитахме да дадем такъв прочит, който не се синхронизира напълно с тази, как да я нарека -  известна истерия, която през последните месеци има в нашето общество. Истината е, че това е важна тема, която и досега е имала уредба както в международни актове, европейски актове, така и в България. И това, което сега се случва е свързано с един пакет, който обхваща регламента, който споменахме  - Общият регламент за защита на данните и две директиви - съответно регламентът ще влезе в сила на 24-ти и ще се прилага от 25-ти май, а директивите ще трябва в началото на май да бъдат транспонирани) -  тоест задава се нещо ново, каза Вълчев.

Даниел Вълчев обясни и новите неща: Първо, разширява се понятието "лични данни" извън това, което всички знаем  - наред с ЕГН-то, което споменахме, към личните данни вече ще спадат такива данни от типа на местонахождението - нещо, което със съвременните телефони мобилни устройства не е трудно да бъде установено, различните онлайн идентификатори, например IP адресите на тези устройства, биометричните данни ( знаете, че една голяма част от тези устройства работят с пръстови отпечатъци, сканиране на ретината и така нататък). На второ място, разширява се понятието "специални категории лични данни". Действително това е много важен въпрос, защото тук вече има специална защита на биометричните данни, но става въпрос и за генетични лични данни, с каквито администратори на лични данни вече разполагат - за нашите гени, най-общо казано.  Нещо, което е много важно също е, че се разширява териториалният обхват на действие на европейската уредба, което ще рече че различни администратори на лични данни - да вземем пример Google, Фейсбук и така нататък, които не са установени в ЕС, но предоставят срещу заплащане или безвъзмездни услуги на територията на Съюза, ще попаднат под регулацията на тези нови актове". Даниел Вълчев допълни, че санкциите, които са предвидени при нарушение на изискванията за защита на личните данни, могат вече да достигнат огромен размер. Според него най-вероятно ще има закъснение при транспониране на новите европейски наредби, засягащи защитата на личните данни в българското законодателството. 

ИЗСЛЕДВАНЕТО СЪДЪРЖА ОЩЕ:

Анализ на конституционния контрол през периода

• В периода юли - декември 2017 г. Конституционният съд (КС) е постановил само 2 решения. С едното решение КС отхвърли искането за обявяване на противоконституционност на разпоредбите от КСО, уреждащи правото на избор на осигурените лица да преминат от допълнително задължително осигуряване в универсален пенсионен фонд към осигуряване с увеличена осигурителна вноска във фонд „Пенсии" на държавното обществено осигуряване, както и правото им да се върнат към осигуряване в универсален пенсионен фонд. С второто решение КС отмени като противоконституционна разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Закона за КФН, според която нарушенията при избора на членове на Комисията не опорочават нейните решения.
• Образувани са обаче 8 нови конституционни дела, от които 3 са за задължително тълкуване на Конституцията.

Вето на Президента:

• През разглеждания период Президентът е значително по-активен и 4 пъти е упражнил правомощието си да налага вето върху законите. За сравнение през 2015 и през 2016 г. Президентът е наложил вето само по веднъж.
• Върнатите за ново обсъждане от Народното събрание закони са: 1) Законът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда във връзка с въведеното с него обжалване само на една инстанция на решенията на министъра на околната среда и водите по инвестиционни предложения, които са определени като обекти с национално значение; 2) Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с промяната на критериите за заемане на длъжността постоянен секретар на отбраната и предвиденото представяне от министъра на отбраната или от негов заместник на удостоените с висше военно звание офицери в Комисията по отбрана на НС; 3) Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. във връзка с т.нар. мораториум върху новите лекарства; 4) Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество - в цялост.

Анализ на някои по-важни закони

Специално внимание в броя е отделено на влезлите в сила през анализирания период и шумно дискутирани промени в:

• Търговския закон, свързани с ограниченията при прехвърлянето на търговско предприятие и дружествени дялове при наличие на задължения за възнаграждения и осигуровки на работниците и служителите;
• ЗИД на Гражданския процесуален кодекс, свързани с изпълнителното производство, призоваването, заповедното производство и основанията за касационно обжалване;
• ЗИД на Наказателно-процесуалния кодекс, свързани най-вече с въведеното разпоредително заседание променената подсъдност на корупционните престъпления, извършени от лица, заемащи висши публични длъжности (преминаха към специализирания наказателен съд).

Законопроект на фокус

Законопроект на фокус в настоящия брой е Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от МС, уеднаквяващ уредбата на корупционните престъпления в публичния и в частния сектор.

Специален гост на броя беше г-жа Невин Фети, доктор по право, преподавател по Правен режим на класифицираната информация в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски", преподавател в Националния институт на правосъдието и в Института по публична администрация по въпроси, свързани със защитата на класифицираната информация, защитата на личните данни и достъпа до обществена информация, съветник по правни въпроси на Президента на Република България.

 Цялата информация от изследването може да намерите на сайтът на Юридически барометър на www.legalbarometer.bg. Както и всяка седмица ще се представят становища по важни за правната общност и за обществото въпроси, интервюта с наши авторитетни и по-млади колеги юристи, анализи на нормативни актове, отзиви за юридически книги, информация за предстоящи събития, свързани с правото  и други.

В сайта Юридически барометър може да се открие и рубриката Златен пирон - ежегодното връчване на награди в няколко категории за най-лоши примери в законодателството. В рубриката Sancta Simplicitas ще бъдат помествани примери, някои от които предизвикват смях, а други - отчаяние, но които са обединени от факта, че представляват безобразия с юридически последици.