Потресен баща пита: Докога?!

/КРОСС/ Баща разказа пред репортер на "КРОСС", че около 11:00 ч. на 4 юни т.г. детето му, което е 4 клас и учи в 33 ОУ "Санкт Петербург" в Люлин 3, отива да си върне учебниците в училище с усмивка на лицето. Девойката е пълна отличничка и с нетърпение чака предстоящото лято. По пътя към училището я срещат 3 момичета от ромски произход - едното е на 15 г., а другите две - по на 16 г. Заплашват я и искат парите й.

Детето казва, че няма пари в себе си, а те продължават да го заплашват. Казват му да си даде парите, за да не бръкнат те в раницата и да му вземат всичко. В крайна сметка момиченцето вади всичките си пари и им ги дава, като ги моли да не му взимат учебниците, защото са важни и трябва да ги върне в училище. Взимат му парите, но заплахите продължават. Нападателките му казват, че трябва да внимава на кого се оплаква и какво с кого споделя, защото наложи да се видят отново и тогава щели да го смачкат от бой.

Детето продължава по пътя разплакано, разстроено и треперещо. След около 200 м вижда патрулка. Спира при служителите на реда и им казва какво се е случило. Полицаите качват детето в колата и започват да обикалят района. Детето вижда момичетата и ги посочва на полицаите, които спират и искат личните им карти. Оказва се, че нямат. Нападателките отричат да са взели пари от момиченцето. След няколко минути казват, че детето им и е приятелка и са взели сумата на заем. Не след дълго си признават, че са отнели парите на девойката със сила. Полицаите се обаждат в 9 РПУ, идва втора патрулка и ги отвежда.

Детето се обажда разстроено на баща си и му казва какво се е случило. Казва му, че и той трябва да отиде в посоченото РПУ. Сащисаният баща напуска своевременно работното си място с разрешение на Управителя на фирмата, за която работи, и отива в райното, където заварва детето си разстроено, ревящо. То се хвърля на врата му така, както никога до този момент. Бащата се среща със жена-следовател. Заедно с нея и детето дават показания. Детето разказва абсолютно всичко до най-малката подробност на следователя.

Бащата сподели през сълзи: "Явно държавата ни инвестира в подкупното общество, което определя съдбата на депутатите, а не помага на едно дете с отличен успех. Кажете ми как след време да накарам детето си да остане в България?! Опитвам се да я възпитавам с такива ценности и да я убедя, че има бъдеще за нея тук, а не зад граница. След тази случка как да продължавам с това възпитание?!".

Случката измъчва изплашеното дете вече дни наред. То не може да спи спокойно и подскача изплашено насън. То се притеснява дори да излезе на улицата, защото се страхува да не срещне отново своите нападателки.

Бащата би искал да изкаже своите благодарности на служителите на реда, заели се със случая. Според него обаче всичко ще спре дотук, тъй като законите са създадени, за да пазят определени малцинствени групи, разменящи гласа си за "някой лев". Историята сякаш напомня рефрена: "Докога все така ще чакаме, докога, докога, докога...".