Психолог: На децата не бива да се гледа като на възрастни, особено за психичните проблеми

/КРОСС/Децата също страдат от тревожност и депресия като възрастните, но диагностицирането им е много по-сложно, защото зависи първо от наблюдателността на родителите и след това - от адекватната намеса на специалист. Според представително проучване за София от 2011 г., всяко второ дете на възраст между 6 и 12 години е в риск от психичен проблем по една или друга причина.

По темата за психичните разстройства при децата "Дневник" разговаря с един от авторите на проучването - Анет Маринова. Тя е психолог и психотерапевт с практика в общообразователно училище и в частен кабинет.

Г-жо Маринова, какво е значението на психичното здраве за развитието на децата, как се разпознават отклоненията?  

- Когато говорим за "здраво" дете, сме свикнали да мислим само за физическия аспект на думата, но психичното здраве е част от общото здраве и влияе на цялостното функциониране на детето. Бих казала, че то дори е по-важно от обучението на децата, защото несполуките в емоционалното развитие са сериозна бариера пред успешното учене.

Родителите трябва да са чувствителни не само към промените в детето, в неговото обичайно поведение и ежедневни занимания, но и към тези моменти, в които то изразява несъгласие, гневно е или плаче, страхува се или отказва да се храни.

В нашата култура не обръщаме внимание на начините, по които детето се справя с една тревога, която сварва в себе си и която не е в състояние да контролира, нито може да обясни. Необходима е информираност за децата, на които не бива да се гледа като на малки възрастни. Децата се различават от възрастните по това, че те са зависими от тях, развиват се и растат, мислят различно, уязвими са от влиянието на семейството, образованието, медиите, културата и реагират при стрес със симптом.

Как могат родителите да реагират, когато виждат тревожни симптоми у децата си? 

- Много е важно да се изработи у възрастните нагласа да не избързват с реакциите си спрямо детското поведение, да не се стремят да пречупят детето, да го плашат, залъгват или да му внушават своите разбирания за това, как то се чувства. В същото време те трябва да могат да говорят с детето като уважават неговото мнение и желания. Една майка беше казала на своето дете, което не искаше да си ляга в уречения от нея час, че ще му "избяга сънното". Оттогава тези думи се впиват в тялото на детето и дълго време то има проблеми със заспиването и разстройва съня си, защото се страхува от това, което е чуло от майка си.

Родителите трябва да се замислят за начина, по който разговарят с детето и думите, които му казват.  Разпознаването на психичните разстройства при децата и поставянето на диагноза се прави от детски психиатър, но много преди това възрастните, които се грижат за детето са тези, чието присъствие има най-голямо значение и могат да доловят неговите притеснения.

Какво може да предизвика проблеми при децата?

- В моята работа се срещам с деца, които имат увреждания, например вследствие на генетични аномалии или хронична болест. Но много по-чести са случаите на деца с психично страдание, което има връзка с взаимодействието им със средата, в която те живеят. Конфликти между родителите, насилие вкъщи, раздяла или смърт на близък, или ако семейството живее в бедност или има родител с психична болест - всичко това оказва пряко въздействие върху развитието на децата. Дори по-ширкото обкръжение като достъпа до медицински услуги, качеството на образование, квартала, в който живее детето или това, което то гледа и чува от медиите могат да бъдат рискови фактори, който да го смущават.

В изследване, в което участвах и което се интересуваше от способността на децата да устояват на несгодите и да могат да се възстановяват от травматичните си преживявания без да развият психично разстройство ни показа, че в живота на тези деца е имало поне един възрастен, който е бил достъпен и отзивчив към тях, давал им е закрила и помощ, както и място, в което те могат да говорят, да се успокоят и да намерят убежище.

Кога са най-уязвими децата? 

- Между втората и третата година е особено деликатна възраст. За нея може да се каже, че е първата психологична революция в живота, защото тогава детето започва да се отделя от най-близкото си обкръжение - то иска да опознава света, любопитно е и задава въпроси, опитва се да бъде самостоятелно, ръцете стават важни, езикът също. Тогава и родителите започват да поставят граници в поведението му. Детето настойчиво може да проявява своето "Не" или да реагира остро на родителските ограничения, но същото трябва да се разбира като сигнал за нововъзникнала потребност и за личността на детето. Много важни в тези моменти са отговорите на възрастните с думи и с отношение. Много често към мен се обръщат родители в критични за семейството ситуации като раздяла или смърт на близък, притеснени, че детето им не реагират на случващото се и  се държи сякаш не го забелязва. Те са прочели, че детето трябва да говори за чувствата си, опитват се да го накарат да споделя, но то се затваря още повече. Бих казала на тези родители, че не е необходимо да се притиска детето непременно да обяснява или да се разплаче, защото, както те смятат, така ще му олекне. В такива моменти аз бих разговаряла с родителя от къде идва тревогата му и защо смята, че детето непременно трябва да реагира по един или друг начин. Много често от моментите на такава позиция на родителя започва да се формира симптом у детето, защото то бива пропито с мислите и чувствата на възрастния, които често пъти са несъзнавани. 

Всяка ситуация ли се отразява на психиката? 

- Детето е изключително сензитивно и долавя случващото се в заобикалящата го среда. Независимо дали родителите разговарят с него, или не, то намира отговорите си от опита, който има и чрез сигналите от самите възрастни.

По-малките деца мислят егоцентрично, което означава, че те не се опитват да възприемат чуждата гледна точка, поставят себе си в центъра, но не могат да обяснят с думи това, което изпитват и ги тревожи. Или, ако успят да намерят някакъв смисъл те го изразяват не по начина, по който е очакван от родителя. Например, много често родителят е обезпокоен или раздразнен от това, че детето си измисля или лъже. Същото обаче може да бъде израз на затруднение в специфичната връзка на детето с неговото тяло или със социалната му среда. Клиницистът може да разбере особеностите като не се ограничи до конкретната диагноза и даде възможност на родителите да говорят за съмненията и страховете си.

По какви начини могат да се проявяват отклоненията? 

- Някои проблеми в психичното развитие и тенденциите към психични разстройства при децата в училищна възраст може да  се прояват с различни по вид и интензивност проблеми в емоциите и поведението. Те могат да бъдат насочени "навън" към средата или "навътре" - към себе си.  Някои деца са склонни да не следват изискванията на възрастните и нарушават правилата, проявяват агресия и имат гневни избухвания или се държат по начин, който води до неприятности. Други са импулсивни, не могат да се задържат на едно място и не приемат реда. Възрастните обичайно говорят за такова дете като "буйно", особено когато става въпрос за момче и се надяват това да премине с порастването. По-рядко търсят професионална помощ, защото се опиват да се справят сами, докато не стане нетърпимо за тях или се обръщат към специалист едва когато проблемите станат видими с тръгването на детето на детска градина или в училище.

Каква трябва да е реакцията на учителите в такива ситуации? 

- Голяма част от децата, за които учителите съобщават, че имат проблеми с дисциплината всъщност могат да са изпълнени са със страхове и фобии, да имат потребност от по-голяма близост с възрастния т.е. те страдат от така наречените интернализирани психични разстройства. Те не могат лесно да се разпознаят в училище, защото често пъти са маскирани като поведение, което нарушава правилата и реда, затруднява възрастния.

Няма как, обаче тези прояви на детето да се третират с методи на педагогиката или с наказания, защото те са форма на психично страдание и има нужда да бъдат адресирани към клиницист, и място където да бъдат посрещнати и разбрани. Други от децата могат да се самоизолират и да приемат трудно общуването с връстниците си, въпреки усилията на учителя да намира начини детето да бъде приобщено в класа.

Правилното в случая е учителите и родителите да се насочат към специалист, например, към училищния психолог. Сега в училище това може да стане по-лесно покрай правото на децата да имат така наречените "специални образователни потребности". Трябва да обърна внимание, че този процес по начина, по който протича у нас, все повече се преживява от децата и родителите като болезнен и унизителен, поради ефекта му на изключване от общото и от "нормалните деца" .  

Може ли да става дума за депресия при децата? 

- Клиничното диагностициране на депресия и разпознаването й може да се случва при по-големите. Това е едно от често срещаните психични разстройства при юношите. Спецификите на тази възраст и промените в юношите ги изправят пред въпроси, свързани с разрушаването на авторитета на родителите, търсенето на идентичност, мисленето за света и отношенията между хората, намирането на своето място в тях. Те идеализират реалността и същевременно преживяват вътрешен конфликт, че тя е невъзможна, което ги прави уязвими от разочарованието. Това може да отвари път към гнева и агресията, която те често насочват към себе си и има последици за психичното здраве като анорексия, злоупотреба с вещества, суицидни мисли и депресия. 

Смятам, че този аспект на юношестката възраст някак убягва на възрастните, които считат, че порасналите деца нямат толкова голяма нужда от тях и могат да се справят сами, докато всъщност те са лесно раними и се нуждаят от присъствието на авторитетната фигура. 

Как реагират самите младежи, когато изпаднат в такова състояние - могат ли да осъзнаят какво им се случва и сами да потърсят помощ?

 - Депресията търси "лечението си" в живота. Човек е тласкан да търси спасение от невъзможността да понася усещния, които го завладяват и са причина за страданието му. Дори и възрастният не винаги може да разпознае и е в контакт с психичното си страдание. Това не го спира да търси облекчение и да намира начини за успокояване.

В условията на хаотичната психологична помощ и подкрепа и недостатъчната информация за тях, случайността да се попадне на подходящия специалист, културата на бариери пред психичното, което се разбира като слабост на характера и личността - всичко това може да доведе до увличане на юношата в рискован и опасен начин на живот, включително до саморазрушаване и самоубийство. Още повече, че светът на улицата и насилието се  по-подреден, с ясна йерархия и правила, достъпен и привлекателен. От друга страна, децата и младежите имат способността много добре да разпознават и да откриват ресурсите в своето обкръжение, които могат да бъдат източник на помощ в труден момент. Понякога е нужно да срещнат само един човек, чиято съпричастност и искрена загриженост да ги накара да се замислят, да имат ефекта на спирачка и да окажат критичен обрат в живота им. Тази способност на децата да устояват на житейските несгоди и да могат да намират помощниците си се нарича "резилианс" (гъвкавост, издръжливост) и точно това е, което е в основата на доброто психично здраве. Когато детето получава подкрепа от най-ранните си години, посрещнато е от сигурни и предсказуеми възрастни, които се интересуват от съдбата му, загрижени са и откликват на това, което то казва или прави, тогава детето придобива един вид психологически имунитет занапред - като ваксина срещу трудностите и неблагоприятните обстоятелства в средата, които може да го споходят. Затова и ролята на родителите е най-съществена, но също и подкрепата за тях.