Тишината на насилието в интернатите

/КРОСС/ Трябваше ми известно време да намеря информация за Георги Богданов - изпълнителен директор на Национална мрежа за децата в необятното интернет пространство.

Естествено, че нямаше да е на една от първите страници на търсенето. Защото никой не знае кой е Георги Богданов. И аз не знаех.

Научих името му след като изчетох отвореното писмо, адресирано до министрите, прокурорите, председателите, секретарите и изпълнителните директори на България.

Писмото е за "Тежки нарушения на правата на децата, настанени в социално-педагогическите интернати в България".

Не звучи като нищо ново. Звучи като още един текст, който търси четения и провокация.

Наистина ли звучи така? Надявам се да не съм прав. Защото не мога да си представя какво би било, ако аз бях от другата страна на текста, ако аз бях в един от тия интернати и някой седеше и пишеше за моя живот, без даже да може да си го представи, и някой седеше и четеше за моя живот, без даже да може да си го представи, и някой хулеше първия, който се е осмелил да се опита да напише нещо за тоя моя живот в интерната, който аз сам никога не бих могъл да си го представя. Даже не мога и да го измисля.

Тия работи, които се случват в интернатите, не могат да се измислят

Пустата му реалност винаги е била по-зловеща, по-натуралистична, по-невероятна от силата на перото и размитите в мастило въображаеми светове.

Но да се върнем на господин Георги Богданов. Той говори от името на 122 неправителствени организации от цялата страна, които, на кратко, се борят за правата и благосъстоянието на децата.

Защо ли си мисля, че тия организации няма да бъдат чути? Това са 122 организации. Това не е малко число. Това са изключително много хора, които са се обърнали до министрите, прокурорите, председателите, секретарите и изпълнителните директори на България. И е твърде вероятно господин Георги Богданов и неговите колеги въобще да не бъдат отразени.

Но все пак нека имаме вяра, че проблемът ще бъде решен. И докато вярваме силно в тая невероятна перспектива, продължаваме да четем писмото.

Още през септември, миналата година, са подадени няколко сигнала за насилие в интерната в град Стралджа "и последващата проверка на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) установи, че върху децата в СПИ (социално-педагогическите интернати) в гр. Стралджа е упражнявано системно насилие и то е извършвано от членове на персонала, които са прилагали изключително жестоки форми на физически наказания. В резултат бяха отстранени четирима служители до изясняване на обстоятелствата, а директорът беше сменен. Четири месеца по-късно, въпреки доказателствата за насилие, установени от ДАЗД, научаваме, че директорът и двама от отстранените служители са върнати на работа".

Системно насилие. А ония са върнати на работа.

"Дори и след фрапиращия случаи на сексуално насилие в интерната, установен при повторната проверка на ДАЗД от ноември 2013 г., детето - жертва продължава да живее в същия СПИ, а извършителите са преместени в СПИ - c.Варненци. Практиката показва, че в случаите на насилие между децата, мерките, които се предприемат се изчерпват с местенето на извършителите, или на жертвата в друго заведение от същия тип, което за жертвите представлява допълнително наказание."

Сексуално насилие. Мерките се изчерпват с преместване. В друго заведение от същия тип.

"НПО установяват недопустимо неглижиране на здравословното състояние на децата. Деца с установени психични заболявания нямат назначена терапия, вкл. за шизофрения. Непълнолетни бременни момичета нямат необходимия хранителен режим и посещават учебни занятия до момента непосредствено преди раждане, когато ги настаняват в социалната услуга "Звено майка и бебе". Броени дни след раждането, бебетата биват разделени от майките и настанени в социални институции, а момичетата се връщат към ежедневието в интерната без оглед на здравословното им състояние. Достъпът до специализирана медицинска грижа за родилките в следродилния период е силно ограничен. Прегледите, макар и обективно необходими, се отлагат във времето. Няма вариант за поддържане на връзка между майката и бебето, което поставя майките в по-тежко положение от това на осъдените на лишаване от свобода."

Няма терапия. Включително за шизофрения. Непълнолетни бремемни. Бебета са разделени от майките. Прегледите се отлагат. Лишени от свобода.

"...на практика немалка част са неграмотни, има несъответствие между възраст и клас, между клас и ниво на грамотност. И в тези институции още веднъж се демонстрира, че българското училище не е в състояние да гарантира правото на образование на децата в риск. По този начин те са обречени да бъдат въвлечени в проституция, просия, скитничество, поведение в конфликт със закона."

Неграмотни. Българското училище не е в състояние. Обречени. Проституция. Просия. Скитничество.

Това са само думи.

Думи, които има опасност да не бъдат чути и прочетени

Струва ми се, че не бива да допускаме това.

Струва ми се, че това писмо трябва да бъде изчетено от всички, до които то е адресирано. Надявам се да е прочетено. Аз го прочетох. Още ми се вие свят. Но продължавам да го чета.

Защото ако не го чета, няма да знам какво се случва с тия отритнати деца. Ако не го чета, ще позволя на интернатите да потънат в оная тишина, която ги крие от очите и ушите на останалия свят. Заведенията няма да променят статута си. Те ще продължат да бъдат някакво място, което нито е на небето, нито е на земята, което на книга трябва да се грижи за едни деца, а всъщност не спира да се гаври с тия същите деца.

Струва ми се, че

не бива да позволяваме интернатите да продължават да тънат в тишина

Достатъчно крясъци се чуват там всяка вечер, за да им обърнем и ние гръб.

И мисля, че не бива да позволяваме това писмо да остане непрочетено. В него господин Георги Богданов говори още за невъзможността на голямата книга с правилата да се справи с проблема. Защото голямата книга с правилата е вързала ръцете на всички. И това често ставаше тука, нали?

"Ние от Национална мрежа за децата настояваме за предприемане на спешни мерки за гарантиране на сигурността и здравето и подобряване на условията на живот и заниманията с децата, настанени в момента в интернатите. На първо място е необходимо спешно да се извършат промени в нормативната уредба, които да уредят координацията и да гарантират предприемането на мерки за закрила в случаите на насилие за децата, настанени в СПИ и ВУИ. На второ място настояваме за старт на цялостната реформа в системата на правосъдието за деца, респективно в статута и дейността на интернатите - закриване на СПИ и реформиране на ВУИ. В тази връзка настояваме за приоритизиране на работата по ревизията на Пътната карта в режим на широки консултации с всички заинтересовани страни. На трето място настояваме за гарантиране на нов пакет от специализирани психо-социални, социално здравни и правно-социални услуги за деца във висок риск от злоупотреба и с поведение в конфликт със закона.

Настоящото писмо ще бъде изпратено и до Генерална дирекция "Правосъдие" на Европейската комисия, за да сигнализираме за острите проблеми в системата на правосъдието за деца в страната и с предложение темата да бъде включена в редовните мониторингови доклади за България в областта "правосъдие и вътрешен ред"."

А ние ще го разпространим, където можем. За да нарушим тишината. За да бъдат чути гласовете на тия деца.

Коментар на Марти Левчев, "Дневник"