Софийската опера открива сезона на 27 октомври с "Янините девет братя"

/КРОСС/ На 27 октомври от 19,00 ч. и 28 октомври от 16,00 ч., веднага след турнето си в Япония, Софийската опера ще открие новия сезон 2018/2019 г. с най-българската опера, наречена така от наши и чужди музикални критици. Любомир Пипков създава операта „Янините девет братя" съвсем млад - едва 26-годишен, още като студент в Париж. Вдъхновява го не само едноименният разказ на Никола Веселинов, но също така кървавите събития в обществено-политическия живот у нас през 1923-25 г. Деветоюнският преврат, септемврийските погроми и последвалия терор.

"В операта исках да видя миналото на своя народ от съвременни позиции, да разкрия правото на един живот, пълен с мъдрост, опит и вяра в бъдещето... Противопоставих светлия образ на резбаря Ангел срещу образа на Георги Грозника. Помъчих се да отправя укор към тогавашните тъмни сили, които сечаха ръцете на напредничавия човек у нас. С историческия сюжет разрешавах съвременни задачи", обяснява Любомир Пипков за "Янините девет братя".

Първата премиера е през 1937 г., но тогава песимистичната история за разпада на едно многолюдно семейство в навечерието на турското нашествие от средата на XIV в. предизвиква противоречиви реакции най-вече заради потискащия сюжет. Някои критици например са на мнение, че подобна ужасяваща драма не е в традициите на оперния жанр. Пипков, който е син на композитора Панайот Пипков, е съавтор на либретото, заедно с автора на разказа, заимствал сюжетните линии от народни песни като "Песен за Георги Грозника" и "Яна жали девет братя жетвари". Акад. Пламен Карталов е поставял "Янините девет братя" през 1984 г. в Русе, сега, в новата постановка надгражда режисьорските си идеи с помощта на сценографа Свен Йонке и художничката по костюмите Станка Вауда. В основата на сценичния му замисъл е идеята за космическата роля на дървото като символ на живота, медиатор на светове, хранител и пазител на ценности, родова памет и традиции. Подът на сцената пък носи идеята за земята - "земьо ле, черна неверна" с визия за "черната пръст", която заравя грешника, а на праведника помага.

Всички събития и конфликти между героите водят към изсъхване на дървото и разруха на общността, обяснява маестро Карталов в режисьорските си бележки и допълва:

"На финала на спектакъла главният герой Георги Грозника вижда къщата си почерняла и снишена, изсъхналото насред двора дърво. Така и неговият род, издигнал се като мощно плодно дърво, е разяден от неговата братова завист, злонамерени действия и морално безсилие и ще падне саморазрушен в неравната борба между Доброто и Злото."