България и още 4 страни в ЕС с прекомерни икономически дисбаланси

/КРОСС/България е сред петте страни в ЕС, в които са установени прекомерни икономически дисбаланси, обяви Еврокомисията.

Това заключение е на фона на констатацията, че държавите членки бележат напредък в отстраняването на дисбалансите в своите икономики.

Комисията направи по-ясно и по-прозрачно прилагането на процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), като намали от шест на четири броя на категориите дисбаланси, а именно: липса на дисбаланси, дисбаланси, прекомерни дисбаланси и прекомерни дисбаланси, за които са необходими коригиращи действия (процедура при прекомерен дисбаланс).

От сега нататък всички държави членки, за които се установи, че са засегнати от дисбаланси или прекомерни дисбаланси, ще бъдат подложени на специфичен мониторинг, адаптиран към степента и естеството на тези дисбаланси. По този начин ще се засили надзорът на ответните мерки на политиката на държавите членки чрез по-активен диалог с националните органи, чрез мисии и доклади за напредъка, се казва в информацията от Брюксел.

„Икономиката на ЕС продължава да се възстановява и голям брой държави членки бележат напредък в разрешаването на структурните проблеми в своите икономики. По-малко държави членки са засегнати от икономически дисбаланси в сравнение с миналата година. Въпреки това в няколко държави все още продължават да съществуват проблеми, които са източник на уязвимост. Структурните реформи трябва да се засилят, за да се повиши конкурентоспособността на нашите икономики. Държавите членки трябва да продължат да полагат усилия, наред с другото, с цел да намалят високото равнище на публичния и частния дълг, да се справят с неефективността на пазара на труда, да гарантират устойчивостта на социалните системи и да подобрят бизнес средата", коментира Заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис.

Комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси от своя страна заявява, че държавите, предприели най-всеобхватни и най-своевременни реформи в своите икономики, вече усещат тяхното положително въздействие. Останалите държави трябва да положат повече усилия, ако искат да създадат повече работни места и растеж за своите граждани.

Прекомерни дисбаланси са установени в България, Хърватия, Франция, Италия и Португалия.

Дисбаланси са налице във Финландия, Германия, Ирландия, Нидерландия, Испания, Швеция и Словения.

По отношение на Австрия и Естония, за които тази година за първи път бяха изготвени задълбочени прегледи, беше установено, че не са засегнати от дисбаланси. В Белгия, Унгария, Румъния и Обединеното кралство не са установени дисбаланси.

От съобщението на ЕК става ясно, че през март и април Комисията ще проведе допълнителни двустранни срещи с държавите членки. Тези срещи ще дадат възможност за обсъждане на докладите по държави с националните органи.

През април държавите членки трябва да представят своите национални програми за реформи и своите програми за стабилност (за страните от еврозоната) или конвергенция (за страните извън еврозоната).

Въз основа на всички тези източници, през пролетта Комисията ще представи своите предложения за нов набор от специфични за всяка държава препоръки, насочени към основните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. Препоръките ще съдържат и фискални насоки и ще се основават на прогнозата на Комисията от пролетта, която ще включва окончателни бюджетни данни за 2015 г., потвърдени от Евростат.

В доклада за България Комисията отчита значително влошаване на бюджетния дефицит през 2014 година, но през 2015 година е започнало подобряване. Рязко увеличение на дефицита през 2014 година до 5,8% от БВП от 0,8% през 2013, което е продиктувано предимно от оказаната подкрепа за финансовия сектор, свързана конкретно с изплащане на гарантираните депозити в КТБ. През 2015 година се очаква дефицит 2,5% от БВП, а през 2016 година 2,3% от БВП заради по-високата събираемост на приходите, породено от спазване на данъчното законодателство.

Временният спад на усвояването на европейски фондове и неблагоприятното въздействие върху инвестициите е запланувано да бъде частично контрабалансирано чрез публични инвестиции с еднократни приходи, свързани с даване Летище „София" на концесия, отбелязват от Комисията.

Брюксел очаква общият правителствен дълг да се увеличи от 18% от БВП през 2013 година до над 30% през 2017 година. Част от увеличението е свързано с подкрепа стабилизирането на финансовия сектор чрез схема за ликвидност и изплащане на гарантираните депозити през 2014 година.

Като цяло Европейската комисия отчита представянето на България във финансовия сектор като стабилизирано, но все още има рискове.

Пенсионната система е на устойчив път, отбелязват от Комисията, но голяма част от възрастните са близо до прага на бедност и са социално изключени.

Здравната система е изправена пред много предизвикателства, включително ограничен достъп, ниско финансиране и лоши последствия за общественото здраве.

Като голямо икономическо и социално предизвикателство за страната се посочва високият дял на хората, които живеят под прага на бедност или социално изключване.