ВСС представи "устен доклад" срещу писмения на Брюксел

София /КРОСС/ Седмица, след като излезе докладът на Европейската комисия за напредъка на България в областите правосъдие и вътрешен ред, Висшият съдебен съвет (ВСС) посвети цяло заседание на констатациите в документа.
И макар да имаха седем дни да го преведат (ВСС нямаше позиция в деня на публикуването на доклада, тъй като бил на английски език), членовете на съвета не излязоха с конструктивни предложения и идеи, а се оплакаха един на друг как евроекспертите не ги били разбрали (а дали им е било обяснено?), как им прехвърляли отговорностите на други институции, как не са отразени и други положителни практики, как самите автори на доклада си противоречат. Тук-там се чуваха, все пак, гласове, които макар и в кратце, отбелязаха къде и какво трябва да се промени.
Ясен Тодоров, председател на най-критикуваната комисия - Етичната, каза, че е открил противоречие между политическата част на доклада на ЕК и техническата. В първата се отправяли сериозни упреци към ВСС, че не е превърнал етиката в свой приоритет, докато в техническата се казвало, че е създал практика да следи публикациите за съмнения относно морала на магистратите и да се сезира по тях.
Тодоров добави, че критиките на ЕК към Етичната комисия са най-вече за процедури, които не се осъществяват от ВСС - като назначенията за конституционни съдии и за главен съдебен инспектор. Той припомни и какви действия е предприемала комисията по казусите около Венета Марковска, Галя Гугушева и Веселина Тенева.
По първия цитиран случай, Етичната комисия се била сезирала, но Марковска подала оставка и затова проверката не успяла да приключи.
Галя Гугушева пък била подложена на много щателно проучване, но нито една институция, ангажирана в проверката, не открила данни за нарушение.
Веселина Тенева била номинирана на 27 декември, при първото си заседание след Нова година Етичната комисия веднага се била заела със случая. "Това не е наша процедура, опитахме се да подпомогнем правната комисия на парламента", каза Тодоров. Според Етичната комисия не може да бъде упрекната за бавна реакция нито в този, нито в други случаи. "Не може да се изисква определен краен резултат от нас, както не може да се изисква и от съда определено крайно решение", заключи председателят на Етичната комисия.
Правосъдният министър Зинаида Златанова добави, че трябвало да се дебатира какво включва личната етика, а Тодоров й отвърна, че при процедурата за избор на главен прокурор се стигнало дори до крайности - да проверяват съпрузите на двама от кандидатите.
Васил Петров, председател на дисциплинарната комисия на съвета, която също бе критикувана от ЕК, пък каза, че е несъгласен с някои изводи на доклада, защото те противоречали на данните, с които разполагал ВСС.
В документа на ЕК казва, че решенията на съвета по дисциплинарните производства често биват отменяни от Върховния административен съд. Според Васил Петров това не е така и даде няколко цифри. От 3 октомври 2011 г. до 31 януари 2013 г. (по примера на управляващите сочи само времето, през което действа този състав на ВСС, но не се носи отговорност за работата на предишните) са били образувани 48 дисциплинарни производства, като 27 от тях са приключили с решение на съвета. 12 от тези 27 са били обжалвани пред ВАС, съдът отменил само две наложени от ВСС наказания. Уговорката, която направи Васил Петров, е само за влезли в сила съдебни решения. Цифрите сами по себе си противоречали на констатациите в доклада.
Той намери и нещо, за което по думите му ВСС не е бил похвален. Цитира препоръка от доклада на ЕК от юли 2012 г. за по-голяма прозрачност при дисциплинарните производства. Според Петров ВСС много е направил в тази насока, но то не е отбелязано в доклада. Всъщност препоръката гласеше: "Прозрачността, обективността и професионалната етика да се превърнат в главни приоритети при атестирането, повишаването, назначаването и вземането на дисциплинарни решения по отношение на магистратите", нещо, за което и сега търпи критики ВСС.
А в самия доклад се казваше, че липсва последователност в дисциплинарната практика, не прозрачност. И дори по тази констатация сегашният състав на ВСС не може да се похвали с напредък, защото някои магистрати за над десет забавени дела се наказват с порицание, а други - за четири забавени се освобождават от административна длъжност.
Председателят на Комисията по предложения и атестиране Милка Итова на свой ред отбеляза задоволството си от констатациите в доклада, че се полагат усилия за подобряване на атестирането на магистратите, но било уточнено, че този напредък е малък. Итова очерта накратко по какво ще работи комисията през тази година. Най-напред трябва да се намери начин ВСС да мотивира повече кандидати да се явяват на конкурсите за административни ръководители. Не е ясно как и с какво ще стане това.
Ще се подложи на по-широка дискусия идеята на Съюза на съдиите да се създаде орган по атестирането към ВСС. Според Итова в предложенията на ССБ имало разумни варианти, но те можели да се обсъдят заедно с проекта за промени на ЗСВ. Дори цитира идея на магистрат, който предлага, ако не се създаде такъв орган, то да бъдат командировани магистрати, които вместо в помощните атестационни комисии, да извършват атестациите тук.
Представляващият ВСС Соня Найденова добави, че съветът трябва по-добре да обяснява своите решения и становища.
Незабравка Стоева обаче отправи едно предупреждение, за което "Правен свят" отдавна алармира. Тя е забелязала нещо в техническата част на доклада на ЕК, което тепърва можело да се превърне в критики, а именно вносителите на предложения за образуване на дисциплинарни производства да могат да участват и като членове на дисциплинарните състави. Според Стоева трябва да се помисли за промени в съдебния закон по този въпрос, за да не се окаже на по-късен етап, че са нарушени правата на магистратите по ЕСПЧ.
Камен Иванов пък се опита да даде насока на работата на ВСС след доклада, но изказването му беше толкова витиевато, че слушащите се зачудиха дали не са попаднали на кръгово кръстовище.
"Трябва да си отговорим на въпросите какви сме, какви искаме да бъдем, такива ли сме, каквито другите искат да бъдем, какво е отношението ни към другите институции. Основният въпрос в доклада обаче е за доверието и за моралния облик на съдебната система пред обществото. Докладът се използва по различен начин от различните институции. Мерките, които можем да вземем, може да са революционни или еволюционни и макар всички да искаме да се случат бързо, трябва да се види дали радикалните промени са от полза за системата ", каза Иванов. Добави, че част от констатациите приема с резерви, докато с други се съгласява.
Решението, което бе взето в края на т.нар. дебат бе - до края на февруари всяка от комисиите на съвета да актуализира годишната си програма с констатациите в доклада на ЕК, пише "Правен свят".