"Тя не може да бъде нито плашена, нито купувана, това е много голям проблем"

/КРОСС/ Татяна Дончева, лидер на „Движение 21", в интервю за предаването „Комбина" на Нова телевизия

Водещ: Вие сте с „Комбина". Българските политици не обичат някой да влиза в домовете им. Въпреки това, сме Ви срещали с някои, престрашили се. В новия ни сезон, „Комбина" влиза в домовете на кандидат-президентите ни. Оттук до изборите ще Ви срещаме с претендентите за държавен глава. Започваме с точен изстрел - „Поразяващата уста", Татяна Дончева, казва неща, които не е казвала до сега, отговаря на най-големите атаки срещу нея и е болезнено откровена за личния си живот. *** От кога живеете тук? Ние сме в коридора на Вашия дом.
Татяна Дончева: От 2006 г. Колко? Горе-долу, 10 години.
Водещ: Има много картини, има много неща, които сте събирали.
Татяна Дончева: Това са спомени от най-различни места. Ето, примерно тези лъвчета са от една област в централната част на северен Китай, където са мюсюлмани. И са от едно много специално място, такива гробници, където има особена енергия. Азия ми е много любима. В Китай съм ходила четири пъти., в Япония - три.
Водещ: Има ли някоя интересна история, около някоя от тези картини, които сте събрали тук?
Татяна Дончева: Има картини във всички стаи. Е, виж сега, например тази маймуна, която е като жива.
Водещ: Откъде е това?
Татяна Дончева: Тя е костариканска. Имаш усещането, че ще ти скочи отгоре. Тя е купена от вулкан Аренал. И там имаше много хубава галерия.И, намерих я тази картина, тази с гълъба, която е като икона и ето тези статуетки, които са морски, морски свят, от цяло парче дърво. Не знам как ги правят?
Водещ: Пазарите ли се, като трябва да ги...?
Татяна Дончева: Естествено, как?
Водещ: Добра ли сте?
Татяна Дончева: Ами, да. Особено в Азия. Имам един приятел, Нено, който е страхотен резбар, в Трявна живее. И на мен ми е направил няколко уникални маси. Ето това е монтирано върху парче мрамор, с инкрустирани камъни в дърво. Мисля, че много малко хора могат да го направят.
Водещ: Музиката, която чувахме, беше от часовника?
Татяна Дончева: От японски часовник. Ето тази друга маса на Нено.
Водещ: Пак тревненска? Вие сте от Трявна.
Татяна Дончева: Пак тревненска. Корените си остават.
Водещ: Историята на семейството каква е?
Татяна Дончева: Моят баща е от Плачковци. Те са шест братя. Всички вече починаха. Той е предпоследен. И са били изключително бедни хора. По майчина линия е моята забележителна баба, която аз страхотно обичах и която ми е някакъв пример - баба Марина, от село Горни Върбища, Дряновско.
Водещ: А на баба си ли приличате, на кого?
Татяна Дончева: Смятам, че като характер - да.
Водещ: Каква беше тя?
Татяна Дончева: Много интелигентна, много проницателна жена. Примерно, тя казваше така: Хората вървят през живота си, като по път, носейки дисаги. В предната част на дисагите - качествата си, в задната - кусурите. И хората, които са пред тях, по пътя им, гледат все в кусурите, а на себе си, все в качествата.
Водещ: Видя ли Ви като политик?
Татяна Дончева: Не. Тя почина 1990 г., една седмица преди да ми предложат участие в изборите за Велико народно събрание.
Водещ: Да започнем с най-важното. Защо влизате в кандидат-президентската надпревара?
Татяна Дончева: Има благоприятна среда, да се чуят определени неща, които трябва да станат в България. Хората са забити в проблемите си, до степен да се смятат за аутсайдери, нещастници. Въобще...
Водещ: В България, президентската институция може ли да промени тези неща?
Татяна Дончева: А, как да не може? Георги Първанов беше един влиятелен президент, с тези правомощия. Жельо Желев беше един влиятелен президент, дори когато беше отхвърлен от СДС. Смятам, че отключването на борбата с мутрите и мафията трябва да стане в президентската институция.
Водещ: Защо там?
Татяна Дончева: Защото там се събират..., там се събират, от гледна точка на технологията на властта, възможностите.
Водещ: Има ли влияния зад президентската институция?
Татяна Дончева: Президентската институция крие огромни възможности за влияние. И то в най-хубавия смисъл.
Водещ: А в лошия? Едрият бизнес как влияе върху президентската институция?
Татяна Дончева: Едрият бизнес влияе върху всичко, което е властова позиция. Ние отначало направихме едрия бизнес, просто по задължение, после те решиха, че могат много спокойно сами да диктуват нещата.
Водещ: Могат ли да слагат президенти и правят ли го?
Татяна Дончева: Могат да слагат и президенти, и министър-председатели. Могат обаче също така да изпаднат от Виенското колело. Защото, както е известно, в големите поръчки, които властта раздава, имат достъп малко фирми. И много пъти повече, десетки и стотици пъти повече, нямат достъп.
Водещ: Това означава ли обаче, това, което казвате, че до сега българските президенти, по един или друг начин, са били зависими от едрия капитал в България?
Татяна Дончева: Вижте, аз имам едно преимущество - не съм от мразените политици, но съм политик, който е видял, благодарение на живота си много работи, откъм кухнята. Никога няма да забравя една случка, която стана в нощта на победата на Георги Първанов, на президентските избори. Донесоха бутилка евтино вино и пластмасови чаши. Вече социологическите агенции бяха дали, че Първанов печели, окончателно. И в този момент се отвориха четирите врати и нахлу тълпа. Те просто ни захлупиха върху масата. Единственото, което ни остана, беше да си сложим чашите на масата и леко, леко, да... и да ги оставим, те да се скупчат около масата. Това е отношението на тези хора към всеки победител. Първото нещо е да го обсебят, да започнат да му пудрят мозъка, колко са абсолютно необходими, колко много са допринесли, неизвестно с какво. И в един момент те те обсебват.
Водещ: Успяха ли да напудрят мозъка на тогавашния президент Първанов?
Татяна Дончева: Е, нали имате впечатление?
Водещ: Вие сте човек от кухнята, Вие сте политик.
Татяна Дончева: Успяха, успяха, особено втория мандат.
Водещ: Коя е голямата грешка там, за Вас?
Татяна Дончева: Трябва да си устойчив човек. Примерно, ордените му. Ама, как е възможно ордените да се дават като клас за прослужено време и старост? Ама, то кой ли не стана носител на орден „Стара планина"?
Водещ: Вярна ли е тази история, че Вие, като прокурор, сте махната, навремето, защото сте отказали...
Татяна Дончева: Да.
Водещ: ... да участвате в регистрирането на ДПС?
Татяна Дончева: Да, аз бях прокурорът, който отказа регистрацията на ДПС.
Водещ: Колко голям беше натискът, за да регистрирате ДПС тогава?
Татяна Дончева: Ще Ви кажа само, че главният прокурор Мартин Гунев, лека му пръст, ме повика в кабинета си. Беше дошъл извънредно. Попита, какво мисля? Аз му казах, че е партия на етническа основа в този вид и съм готова да го аргументирам. Той каза: Това е достатъчно. Дойдоха от тогавашните служби. Поискаха да ми дадат оръжие. Защото казаха, че имало опасност, че трябва да се вземат мерки. Аз им казах, че първо, пистолетът ще ми тежи в дамската чанта и ще ми заема място. Нито желая да излагам на риск хора, нито ще го използвам по някакъв начин, освен да ударя някого с чантата, което ми е...
Водещ: Това е опит да бъдете стресната елегантно ли, от страна на службите?
Татяна Дончева: Знам само, че моят приятел Юнал Лютви беше споделил тогава, но ми го казаха след време: Тя не може да бъде нито плашена, нито купувана, това е много голям проблем. Свърши делото. Много очакваха ние да разтакаваме делото. Обаче нищо подобно не се случи. Ние го решихме на блицкриг. Аз обичам блицкрига, като тактика. Ние го решихме...
Водещ: Какво е блицкриг?
Татяна Дончева: Светкавична операция, светкавична операция. И, решихме делото буквално...
Водещ: „Може ли да регистрираме ДПС?". „Не".
Татяна Дончева: „Не". След това ме извика зам.-главният прокурор, който беше кадровик, по времето на тоталитаризма и който беше, общо-взето, много мрачна фигура. Казваше се Петър Костов. Този човек ми поиска много остро обяснение, защо съм взела такава позиция. Аз за първи път говоря за тези неща и с имена. А този човек, след това, беше зам.-главен прокурор, до много дълги години, по времето на СДС. И той организира чистката в прокуратурата и списъка с лицата, които трябва да бъдат уволнени от системата.
Водещ: Колко годишна бяхте тогава?
Татяна Дончева: На 32 години.
Водещ: Страхувахте ли се?
Татяна Дончева: Имам една учителка в адвокатурата, Даниела Доковска, много известен адвокат. От нея знам фразата: „Много е страшно да се уплашиш, защото е завинаги".
Водещ: Как се почувствахте след това, след години, когато видяхте Ахмед Доган и вече сте били от другата страна на барикадата, била сте човек, който е в редиците на БСП?
Татяна Дончева: Първо ми се наложи да видя Иван Татарчев, който ми...
Водещ: Бившият прокурор.
Татяна Дончева: Бившият главен прокурор, който всъщност ме уволни, като депутат на Социалистическата партия. 1997 г. трябваше да разглеждаме законопроекти за изменения на НПК, които съществено орязваха правомощията на прокуратурата. и бай Иван Татарчев имаше подозрения, че аз ще се водя от огорчението, от това, че той е съсякъл една професионална кариера, която към момента беше впечатляваща. Аз бях, на 30 години, зам.-градски прокурор на София. Това беше нечувано за онова време. Тогава той реагира малко стъписано. Обаче разбра, че има срещу себе си човек, който може да отдели личното от държавното.
Водещ: Как реагирахте, когато видяхте Доган, след това?
Татяна Дончева: По същия начин.
Водещ: Говорите ми за компромисите, които не сте направили? Една от големите атаки към Вас през годините е била работата ви в „Мултигруп", един от юристите на „Мултигруп"?
Татяна Дончева: Аз съм адвокат, на свободна практика. И съм един от юристите, с които „Мултигруп" е работил.
Водещ: Съжалявате ли обаче, като връщате назад, че тогава сте били един от юристите на „Мултигруп"?
Татяна Дончева: А, защо, а другите защо не съжаляват? Някои станаха високопоставени съдии. Илия Павлов беше много интересен човек, с много широк хоризонт, напълно лишен от комплекс. Той обичаше хора, които знаят повече от него, защото смяташе, че по този начин учи. Мисля, че имаше своите човешки угризения. И съдниците му трябва да знаят, че вероятно не са по-позитивни, като хора. Аз ще Ви кажа например три случки с Илия Павлов, които също са неизвестни. 1992 г. бяха адвокат на Българската православна църква, по време на разкола. Идва при мен председателят на Софийския градски съд, по онова време, и казва: Имам искане за блокиране на всички сметки на църквата, на резиденцията на патриарха, на сградата на „Калоян". По онова време имаше малко банки. И парите на църквата бяха в държавни банки. Аз трябваше да организирам прехвърлянето на парите в чиста банка, до която държавата да няма достъп. Дядо Неофит, сегашният български патриарх и Митрополит Натанаил, лека му пръст, покойният Неврокопски митрополит, ги пренесоха в куфари, с една стара „Лада". Човекът, който застана зад това, беше Илия и каза: Няма да дам парите, бъдете спокойни.
Водещ: Защо? Купувал е съвест, чиста?
Татяна Дончева: Ами, да приемем, че е купувал съвест или че просто е по съвест.
Водещ: Според Вас, кое от двете е - купуване на съвест или просто съвест?
Татяна Дончева: Аз смятам, че това е съвест. Илия Павлов никога не е поискал от мен да нося подкупи, да плаша някого с нещо или подобни неща. Той знаеше, че аз няма да направя това.
Водещ: Имате ли за себе си отговор, кой го елиминира тогава?
Татяна Дончева: Имам за себе си отговор. Смятам, че назначаването на българския капитал, да речем след 1985 г., защото това са подготвени хора, отпреди падането на Берлинската стена и отпреди онзи пленум на 10 ноември, е свързано с концентрация на капитали и периодично елиминиране на тези, в които са концентрирани капиталите, с оглед на тяхното преразпределяне. Това беше историята на Илия Павлов, това беше историята на Емил Кюлев, това беше даже историята на някои, които в ранния преход бяха едри капиталисти, пък после се омъглиха някъде, по Виена, по Тирол, по западна Европа, по незнам къде си. Само, че това не отменя един, според мен, важен въпрос, на който ще трябва ние и следващите поколения да дадем отговор, като искаме в нацията на има национално помирение. Имаше едни, милиони хора, които за 45 години натрупаха държавното благосъстояние. Този труд, за 45 години, на милионите хора, беше присвоен от няколко десетки фамилии, близки до властта към 1990 г.
Водещ: Кой е отговорът, който трябва да дадат?
Татяна Дончева:Това редно ли беше? Справедливо ли беше? Това беше грижа за социално слабите трудещи се ли? Или пък пладнешки грабеж, в полза на едни хора, които смятат, че социалистическите идеи са салфетка, с която можеш да се обършеш, да прибереш парите и да изчезнеш във Виена.
Водещ: Като знаете всичко това, като сте видели през годините всичко това, как се случва и сте били част от БСП, вместо да Ви отврати това нещо, защо Ви кара да се борите за президентски пост?
Татяна Дончева: Аз не се боря от името на БСП за президентския пост.
Водещ: Така е.
Татяна Дончева: Това е мажоритарно състезание. Участвам, защото смятам, че все още играчите, които подредиха прехода, които подредиха грабежа и които се възползваха от него, имат ключово влияние. Искам да им попреча да го имат.
Водещ: Парите за кампанията Ви ще дойдат от субсидията и дарения? Къде стига тази линия?
Татяна Дончева: Има си изисквания на закона. Пише, колко може да даде, за какъв период от време, ще се придържаме към това.
Водещ: Каква сума мислите да похарчите в тази кампания?
Татяна Дончева: Ако попитате някой, извън официалните данни, какви пари се харчат от големите централи, ще видите, че тази работа е с нули.
Водещ: Вие колко мислите да похарчите в тази кампания?
Татяна Дончева: Значи, да не казваме колко мислим. Ще похарчим възможно най-малко пари за възможно най-голям ефект.
Водещ: Мислите ли, че имате реални шансове? Нарекохте ген. Радев „новак".
Татяна Дончева: Въобще няма да коментирам други кандидати. Истината е, че БСП в сегашния си вид е много предпочитан балотьор от ГЕРБ, много предпочитан. Обаче, сега, защо пък трябва да правим това, което ГЕРБ предпочита?
Водещ: Борисов все още не е казал, кой ще бъде кандидатът на ГЕРБ.
Татяна Дончева: Това е без значение. Защото това пак ще бъде човек, когото той е посочил. Т. е., ние пак ще сме изправени пред феномена на Росен Плевнелиев.
Водещ: Навремето сте се срещали с Ванга. Каза ли Ви докъде ще стигнете?
Татяна Дончева: Много работи ми каза.
Водещ: Коя година беше това?
Татяна Дончева: Когато осветяваха църквата.
Водещ: Рупите?
Татяна Дончева: Когато осветяваха църквата на Рупите, защото имаше проблем. Митрополит Натанаил не искаше да освети църквата. И това ме срещна с нея. Аз изпитвах притесненията, защото при нея ходеха хора с големи проблеми. Аз се приближавам, подавам й пликчето захар. Тя го пипва и казва: Тебе те уволни.а, а? Оти се занимаваш со религия и со политика?
Водещ: Така ли каза?
Татяна Дончева: Това бяха първите й думи. Така, както си говореше, каза: Ти не си женета? Казвам: Не съм. „Не ти пречи".
Водещ: Така ли каза?
Татяна Дончева: Да, да: Не ти пречи.
Водещ: Какво друго?
Татяна Дончева: Каза разни неща, но те в никакъв случай не бяха в рубриката: Среща по вечерно време с тъмнокос мъж или еди какво си. Такива работи нямаше.
Водещ: Не каза, че ще срещнете тъмнокос.
Татяна Дончева: Тя говореше иносказателно. Изреченията, които излизаха от устата й, сякаш не бяха от един човек. Говори Ви, примерно, две-три минути с едни изречения, като селска жена, след което изведнъж има минута-две със съвсем различен стил, като някой говори през нея.
Водещ: Вие сте от едно поколение, в което бракът все още беше..
Татяна Дончева: Да, да, задължителен за биографията. Значи, аз наистина вярвам, че е по-добре да си сама, отколкото зле придружена. 80 процента от хората живеят в абсолютно нещастие, с брачен статут. Ако няма да те чака човек, когото обичаш и който те обича, това не е компромис, който аз мога да направя.
Водещ: Ще Ви задам един, малко може да Ви сте стори груб, въпрос. Но, ако бяхме в Америка и това е една американска кампания, примерно, той би звучал много логично: Как Вие, жена, която не се е грижила, например за семейство, можете да се грижите за цяла държава, като президент?
Татяна Дончева: Много просто, много по-лесно. Когато Вие работите за подобряване на живота на много хора или за решаване на техните проблеми, Вие за кого се грижите? Вие може да не сте отгледали едно дете лично и да отгледате децата на цяло едно поколение, да им дадете мечти, да им дадете житейски шансове. Вие нали знаете, колко хора живеят във фалшиви семейства? Нали знаете колко гейове във властта са сключили бракове? Просто, защото общественото мнение би приело това леко. Знаете, колко хора фактически не живеят заедно, а симулират семейство. Дори отиващият си президент беше изправен пред ситуацията да му се търси първа дама, за което разбрахме след изборите. Ако съдбата не ми е дала възможност аз да се грижа за собственото си дете, тя може да ми даде възможност да се погрижа и да дам шанс на хиляди деца.
Водещ: Много Ви благодаря за това, че ни пуснахте в дома си. Успех Ви желая.