Мариус Куркински във филма "Някой посети душата ми" - 27 ноември, НДК

/КРОСС/ Аз не мога да кажа, че съм избрал Достоевски. По принцип човек не може да избере Достоевски. Той бива посетен от Достоевски, той е един от най-големите писатели и няма как да не те срещне, ако си нормален, четящ човек.

Това казва в интервю за a-specto Мариус Куркински. 

Днес се отбелязват 184 години от рождението на великия Фьодор Достоевски, а на 27 ноември, от 19 часа в НДК, е премиерата на филма на Мариус Куркински "Някой посети душата ми" - адаптация по част от романа на руския писател „Братя Карамазови".

Първото нещо, което прочетох от Достоевски, беше именно това произведение, което правя сега - „Братя Карамазови". Главата за Альоша и по-точно „Кана Галилейска" бяха първите ми най-разтърсващи срещи с автора. Разтърсващи, защото в този момент героят бива посетен от Господ за кратко време и му бива отворен път, който той не е предполагал, че съществува. Един спасителен път. В тази глава, в „Кана Галилейска", наистина се отваря, отваря се небето и ти бива сведена информация от много висш характер, от много висока степен. Тя ти действа разтърсващо, объркващо, ти веднага не знаеш как да реагираш, но е нещо, което определя живота ти, и ти не забравяш наистина тази минута, в която си прочел този текст. От тогава нататък животът се променя. Като читател, като човек, разказва Мариус Куркински. 

Малко са авторите, които имат тази сила да извършват това с теб, признава Мариус Куркински.

Кое е най-същественото при Достоевски, не може да се назове с едно изречение. А или може би с една дума - Бог е при Достоевски. Романите му са на ръба на светското живеене и другия живот. Те са със знание за това какво се случва след смъртта. Това е най-същественото - че ти говори човек, който е на този праг още приживе, казва още той. 

Във филма "Някой посети душата ми" Мариус Куркински изпълняв ролите на няколко различни персонажа. 

Да, това наистина е един разговор със самия мен като актьор и като човек, те са слети нещата и се радвам, че това е една алтернативна продукция, режисирана, заснета и продуцирана от Стефан. Нещо, как да кажа, по-живо, необвързано с някаква институция, радвам се, че бе възможно именно това да се случи, казва актьорът. 

В никакъв случай хората не стават по-невежи. Това го казвам от опит, на сцена съм почти всяка вечер, с поне 500 души комуникирам, на които им представям Чехов, Достоевски, Шекспир, Гогол... като автори, казва още Мариус Куркински и допълва: Това са много колкото трудни текстове, толкова и гениално създадени, за да бъдат разбрани от хората, ако не бъде попречено чрез вредна интерпретация. Ако им дадеш един широк прав коридор словото да стигне, без да бъде осакатено от интерпретацията. Тоест голямото усилие е с актьорството да направиш така, че да може да бъде чут този текст от душата на зрителя по най-чистия начин. За това се изисква интерпретация лична, но тя трябва да бъде с голям респект към автора и с част от тебе като човек - положена, внедрена в този коридор. В този поток, който тече от автора, ти трябва да вложиш част от себе си, каквото си, даже периода, в който си го правил, и деня, в който го играеш, и да тръгнеш не с назидателност и агресия, с готовото решение, твоята готова идея. Както тръгваш към човек - първо с едно душевно докосване и после физическо разтърсване евентуално. А публиката е напълно наясно, театралната публика в България е напълно наясно с този процес и в никакъв случай тя не е невежа.