Борисов трупа доверие, Местан и Бареков – най-нехаресвани

/КРОСС/ Доверието към премиера Бойко Борисов се увеличава, Лиляна Павлова и Петър Москов са най-успешните министри. Това са основните изводи от проучване на социологическата агенция "Алфа рисърч" за доверието в политическите лидери, проведено в периода 7-15 април 2015 г. сред представителна извадка от 1020 пълнолетни граждани от цялата страна.
Борисов се очертава като единственият български политик, чийто рейтинг отново тръгва нагоре след връщането във властта, посочват от агенцията. От октомври до април доверието в премиера нараства с 8 на сто. С 33% доверие и 36% недоверие, той успява да запази баланс между положителни и отрицателни оценки, докато при останалите партийни лидери негативните стойности превишават от 2 до 6 пъти позитивните. 76% от симпатизантите на ГЕРБ, 30% от тези на ПФ и 23% от тези на Реформаторите дават кредит на доверие на Борисов.
Все повече министри стават разпознаваеми за хората, което оказва влияние и върху оценката за работата им, отбелязват от "Алфа рисърч". Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова остава начело на класацията на най-одобряваните, повишавайки положителните си оценки от 21.4% през януари до 26.3% през април. Позитивен е трендът и в мнението за здравния министър Петър Москов - одобрението за действията му нараства от 21.1% в началото на годината до 24.3% през април. Тройката на най-успешните членове на кабинета се допълва от социалния министър Ивайло Калфин, положителните оценки за когото нарастват от 15.9% до 19.7%. Преобладаващо позитивни са мненията за работата на още няколко министри - Томислав Дончев (който обаче бележи лек спад спрямо януари от 18.7% до 15.3%), новия вътрешен министър Румяна Бъчварова, чиито положителни оценки нарастват от 3% до 8.6% и министъра на културата Вежди Рашидов - с ръст от 9.6% до 13.6% за същия период. Ръст в личния индекс отбелязва и новият министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, а сериозен спад - финансовият Владислав Горанов, който заедно с икономическия Божидар Лукарски и образователния Тодор Танев получават най-ниска обществена подкрепа.
Въпреки общото критично отношение към правителството, премиерът Бойко Борисов успява да запази доверието на 33% от избирателите. Като най-неуспешна се оценява работата на образователния министър Тодор Танев (1.8% положителни срещу 17.1% отрицателни оценки), финансовия Владислав Горанов (3.8% положителни срещу 16.7% отрицателни) и икономическия Божидар Лукарски (3.7% положителни срещу 16.3% отрицателни).
Кризата в левия спектър очевидно е свързана и с криза на лидерството в него. Михаил Миков, с общо доверие от 13% (и само 54% сред симпатизантите на БСП), трудно може да спомогне за електорален пробив на БСП. От своя страна, ходовете на Георги Първанов по оттеглянето от председателския пост в АБВ и преминаването през нов избор, също не са повлияли позитивно на рейтинга му, пишат още от Агенцията. Той губи 3% от януарските си стойности и се установява на 20% доверие при 43% недоверие.
Лютви Местан, заедно с Николай Бареков, водят негативната класация на най-нехаресваните български политици - съответно със 79% и 81%. Разликата между тях е, че Местан може да разчита на твърдия електорат на ДПС от 6-7% (в момента подкрепата му е сведена единствено до тези избиратели), докато Бареков и партията му на практика изчезват от политическия пейзаж.
Значим ръст през периода от януарското проучване на "Алфа Рисърч" до април отбелязват лидерите на националистически формации - Валери Симеонов (15%), Красимир Каракачанов (16%) и в по-малка степен - Волен Сидеров (9.4%). След Борисов, Симеонов и Каракачанов, имат относително най-ниски нива на обществено неодобрение (около 39%), докато при Сидеров то се запазва 71%.
Практически няма промяна в рейтинга на лидерите от Реформаторския блок . Меглена Кунева и Радан Кънев се ползват с по 14% доверие при около 50% недоверие. Божидар Лукарски и Николай Ненчев - с по 9% одобрение при 40% неодобрение и съответно, по-слаба разпознаваемост. Сериозен проблем за блока остава фактът, че сред симпатизантите му няма изразена категорична подкрепа за нито един от председателите на партии. 43% от избирателите на реформаторите имат положително отношение към Кънев, 30% - към Кунева, по 17% - към Лукарски и Николай Ненчев.

Поляризирано остава отношението към президента Росен Плевнелиев. Доверието към него бележи лек спад от 29% до 26% за последните три месеца, при 37% неодобрение и също толкова неутрални оценки.
Останалите държавни институции не успяват да преодолеят острия дефицит на обществено доверие. Парламентът запазва одобрение от 11%, но критиката за дейността му нараства рязко от 46% през януари до 53% през април.
Публичната активност на прокуратурата също не води до промяна в обществените оценки за нейната ефективност. Работата на системата като цяло и главният прокурор Сотир Цацаров в частност, продължават да са сред най-неодобряваните от хората. Както в началото на годината, действията на главния прокурор получават 11% одобрение срещу 41% неодобрение.
Така, макар и критикувано, правителството остава една от малкото институции в чиято дейност избирателите разпознават отделни позитивни сигнали. Ако то успее да постигне видими резултати в относително кратки срокове, има шансове да запази или подобри общественото доверие към себе си, а партиите от управляваща коалиция - да разчитат на по-устойчива електорална подкрепа.