Без забрани за притежаване на медии и спортни клубове за офшорки с известни собственици

София /КРОСС/ Офшорките с известни собстнецити няма да попадат в забраните за притежание на медии, спортни клубове и участие в обществени поръчки. Това става ясно от тестовете на проектозакона, изготвен от депутатите от ДПС Делян Пеевски и Йордан Цонев и публикувани на сайта на парламента.
Авторите на закона са записали в мотивите към предложението си, че с новите текстове „се създава възможност съществуващият към момента механизъм за скрито разпределение на печалби и свързаните с него санкции да намери приложение и по отношение на сделките с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим", т.е. офшорните зони.
Регистрираните в офшорни зони дружества да не се допускат нито пряко, нито косвено до участие в процедури по лиценз на кредитни институции, пенсионни и здравни фондове, застрахователни дружества, както и при сделки с ценни книжа, участие в обществени поръчки и концесии. Забранява се такива дружества да участват в собствеността на спортни клубове, мобилни оператори, електронни или печатни медии. Освен това тези дружества няма да могат да получават лиценз за търговия със стоки в обхвата на Закона за данъчните складове и акцизите - т.е. цигари, алкохол и горива. Също така офшорките няма да могат да са хазартни оператори.
Въпреки широкия кръг забрани, законодателят е предвидил и няколко изключения. Например, ако управителите, директорите или упълномощените лица удостоверят с официален документ, заверен и легализиран по съответния ред, че акциите на дружеството, регистрирано в офшорна зона, се търгуват на регулиран пазар у нас или в друга страна от Европейския съюз. Също така изключения правят дружествата, които са част от икономическа група, чието дружество - майка е местно лице за данъчни цели и физическите лица, които са реалните му собственици, са известни.
В закона се предвиждат и редица санкции за предоставяне на невярна информация, като за първо нарушение глобата е между 10 000 и 50 000 лева, но при повторна санкция - тя скача от 250 000 лева до половин милион лева, пише Дарик.