Г. Ганев: Покрай стрес тестовете е възможен опит за срив на банките

- Г-н Ганев, какви са основните причини за увеличението на държавния дълг през последните години?

- Увеличението на дълга през последните години е от два различни части. Едната част е финансиране на бюджетните дефицити. Другата е финансиране на държавната гаранция за депозиторите в Корпоративна търговска банка.

Втората не е особено тревожна, доколкото засега е просто еднократно събитие и не е тенденция във времето. Първата част, обаче, е основание за тревога, особено в светлината на сравнително оптимистичните очаквания за икономиката, дадени от същите управляващи, които продължават да планират дефицит. Ако икономиката ще се развива добре, тогава според мен управляващите са длъжни да планират бюджетни излишъци и оттам намаление на публичния дълг и в абсолютен, не само в относителен (спрямо БВП) размер.

- Презапасява ли се правителството с „буфера" от 5,3 млрд. лв. нов дълг, оставен в бюджета за следващата година. За какво биха били необходими пари?

- Доколкото знам, за 2016 г. се планира допустимо увеличение на размера на публичния дълг с 2,1 млрд. лева. Цифрата 5,3 милиарда обозначава само колко нови дългови инструменти може да се емитират през годината. Не е необходимо да се емитират всичките, а и поне някаква част от тях ще се емитира, за да се изплатят стари инструменти без ефект върху общия номинален размер на дълга.

За мен цифрата, обозначаваща новия таван на публичния дълг е по-важна от цифрата, указваща колко нови дългови инструменти може да се емитират. Очевидно и в двата случая става въпрос за потенциална възможност на правителството да тегли заем, който наистина може да служи за буфер срещу евентуални нежелани развития през годината. За мен най-реалната опасност е спешни финансови нужди поради неблагоприятни развития в енергетиката.

- Споделяте ли мнението на бившия финансов министър Симеон Дянков, че до есента ще гръмне „бомбата" в енергетиката?

- И да, и не. Неблагоприятно развитие в енергетиката е напълно възможно, но според мен все пак вероятността не е чак 100%. Може и да не се случи.

- Как оценявате изпълнението на бюджета за тази година? Смятате ли, че догодина бюджетът ще успее да се събере в 2-процентния дефицит? Ще има ли актуализации?

- Оценката за изпълнението на бюджета през тази година е нееднозначна. От една страна, приходите се събират доста по-добре от заложеното. Но, от друга, ги изхарчиха чрез според мен напълно ненужна ревизия на бюджета към края на годината.

Не виждам причина да се съмнявам в способността на управляващите да изпълнят заложените в момента параметри в бюджета за 2016 г. Въпреки това, ще съм изненадан, ако няма актуализация и през 2016. Просто през последните години се възстанови традицията от 1990-1997 г. бюджетът непрекъснато да се ревизира. Намирам тази традиция за изключително вредна, защото тя опорочава целия процес на бюджетиране в публичния и на планиране в частния сектор, но тя е изключително удобна за политиците на власт, защото им дава усмотрение и безотговорност.

- Какви резултати очаквате от стрес тестовете на финансовия и банковия сектор? Възможно ли е да има паника, предизвикана от слухове, докато тече самата процедура? Може ли да се наложи правителството да спасява друга банка и смятате ли, че в подобен случай трябва да се повтори схемата чрез Фонда за гарантиране на влоговете? Възможно ли е държавата да придобие собственост в проблемна банка срещу осигуряване на ликвидност?

- Ако някой знае какво точно да очаква от стрес тестовете предварително, няма смисъл да се правят стрес тестове (те не са евтино удоволствие). Доколкото съм запознат с архитектурата на стрес тестовете, едва ли може да се очаква настъпване на някаква паника след като станат известни резултатите.

Слухове със сигурност ще има. Възможно е и да се повтори целенасоченият опит за срив на банковата система, който видяхме в края на юни 2014 г.

Ако български банки пак бъдат атакувани по подобен начин помощ от страна на държавата, която като сценарий включва и евентуално придобиване на публична собственост срещу ликвидност, е една от възможностите. Затваряне на банката и изплащане на депозитите, след което реализация на активите на банката, е друга от възможностите.

Коя възможност ще бъде осъществена е въпрос на твърде сложен и непредвидим контекст, включително политически, който отсега няма как да се предвиди.

- Има ли вероятност да се открият проблеми в компании от осигурителния и застрахователния сектор? До какво може да доведе това?

- Разбира се, че подобна вероятност съществува. Отново, ако подобно нещо се случи, има различни подходи в зависимост от конкретните параметри на контекста. При застраховането едва ли, но при пенсионното осигуряване това може да доведе до определени проблеми както от финансово, така и от политическо естество, ако се използва за политически цели.

- Какви са най-големите рискове пред бъдещата икономика през следващата година?

- Основният външен риск е да спрат работа появилите се неочаквано през 2015 г. двигатели на растежа не само в България, а в ЕС като цяло: евтиният петрол и слабото евро (чийто ефект така или иначе не може да е повече от временен). Основният вътрешен риск е политическа и политикова криза с придружаващите ги неизвестности.

- Ако не дай Боже, у нас се случи голям терористичен акт, това как би повлияло на икономическото развитие?

- Ако не дай Боже нещо подобно се случи, теоретизирането за това как то би повлияло на икономическото развитие, ще е сред най-маловажните въпроси.

Емил Петров

Клуб Z

Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии в София. От 2003 г. той е асистент в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски". От 2003 г. е и член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, като в периода 2005-2009 г. е и негов председател.