Еволюционното дърво на Дарвин трябва да стане многоизмерно

/КРОСС/ Двуизмерното еволюционно дърво, което Чарлз Дарвин рисува в своя бележник преди 150 години и публикува в книгата си "За произхода на видовете", би трябвало да изглежда като разклонена, взаимосвързана гора от дървета, смятат учени.

Старомодното дърво на Дарвин, което разделя живите организми на строго разделени царства като бактерии, гъбички и растения, не взима под внимание, че множество генетично разклоняващи се организми зависят един от друг, за да оцелеят. Това изтъкват учени от изследователски екип към Университета Рутгерс, Ню Джърси, според които е време дървото на Дарвин да се промени. Те дискутират своето предложение в статия, публикувана в списание Trends in Ecology & Evolution.

Възниква нова ера в науката, а няма ясна пътека, която да описва влиянието, което оказват микробите върху еволюционното дърво, изтъкват учените. "Това, което е необходимо, е интердисциплинарен подход за класифициране на живота, който се състои в безбройните видове, зависещи един от друг за своето здраве и оцеляване, като разнообразните бактерии, които съществуват съвместно с хората, коралите, водораслите и растенията" пишат още те.

"По наше мнение, не трябва бактериите или гъбичките, свързвани с растителни видове, да се класифицират в отделни филогенетични системи (еволюционни дървета), защото те са една работна единица на еволюцията", смята един от учените - проф. Дебашиш Бхатачариа (Debashish Bhattacharyа). "Целта е да се трансформира двуизмерното дърво в такова, което е многоизмерно и включва биологичните взаимовръзки между видовете", уточнява той, цитиран от Live science.

Дарвин създава своето еволюционно дърво, за да покаже по какъв начин са свързани видовете. Организми като кучета и вълци, които са близко свързани и споделят множество еднакви белези, могат да бъдат на съседни клони. В същото време, по-отдалечено свързани създания, като големи растителни и животински царства, гъбички, протисти, археи и бактерии - могат да се разположат върху здрави разклонения в основата на дървото.

В реалността обаче, микробите, вирусите и гъбичките често взаимодействат с растенията и животните в симбиоза, което означава, че двата дивергентни вида са взаимозависими за оцеляването си. Когато тези форми на живот еволюират съвместно, те се наричат симбиом.

Проф. Бхатачариа и неговите колеги от Университета в Колорадо, Булдър, Рутгерс, Чикагската ботаническа градина, Института по микробиология към Китайската академия на науките, Университета Sun Yat-Sen и Института по вирусология Wuhan предлагат ново еволюционно дърво, което да включва симбиоми или както те го наричат SYMPHY (накратко от симбиомна филогенетика или филогенетичен анализ на симбиоми).

"Идеята е като се използват усложнени компютърни методи да се обрисува много по-обширна, по-всеобхватна картина на еволюцията на организмите и екосистемите", обясняват учените.

"Като свържем организмите към техните микробни партньори, ние можем да започнем да засичаме модели, по които видовете се свързват при специфични екологични условия", обяснява Бхатачариа.

Новото формулиране може да помогне на учените принципно да правят изводи с по-големи подробности по какъв начин видовете и техните симбионти си взаимодействат. "Имаме дървета, взаимодействащи си с други дървета, и този вид мрежа ни позволява да покажем връзките между множество различни организми и след това да опишем силата на взаимовръзките между видовете", изтъква Бхатачариа.

Учените вече са се обърнали към фондации за подкрепа на създаване на работна група от разнородни изследователи, които да предложат план за създаване на нова SYMPHY система.

"Искаме да изясним, че не целим да критикуваме Дарвин. Ние смятаме Дарвин за герой на науката", изтъква Бхатачариа. "Но новите технологии носят радикални нови погледи върху сложния свят на микробните взаимовръзки, което изисква обновен поглед върху начина, по който класифицираме формите на живот, отвъд класическото двуизмерно еволюционно дърво", добавя ученият.

Източник: nauka.offnews.bg