Един читав няма

/КРОСС/ Територията осъмна с идеята пазителят на шайката Цацабей да пази мафията от тези, които се опитват да крадат, без да са от управляващата партия. Дотук нищо неясно! Така е било, така и ще бъде! За 30 години ни дресираха, че и магаре да ни сложат, ще поблеем, ще поблеем, па ще забравим! Всяко чудо за три дни на Територията, населявана от матрияла!

Денят започна добре. Валерко Симеонов беше избран за заместник-председател на Народното събрание. Същият, който наричаше майките на деца с увреждания "кресливи" и питаше за какво ги показват пред очите на хората. В друга, нормална държава, с този човек завинаги щеше да е приключено в политиката. Тук е просто спомен. И очакване за нови и нови висоти на дебилизма и арогантността!

Министър - председателят говори на "бе", на "ти" на непознати хора, прегръща посланици, държи се като селски ерген на панаир, но никой не се впечатлява. Защото опростачването вече засегна всички. Рибата се вмирисва откъм главата, както изящно го е казал народа. Опростачването вече засегна и така наречената /а според мен - набедената за/ интелигенция.

Избраният за главен прокурор заплашва съдии и се подиграва на институции и хора с авторитет. Консулът ни във Валенсия в друга държава нямаше и за селски кмет да го изберат. Тук обаче се чуват само крясъците на недоволната тълпа, докато султан-кервана продължава все по-нагло да прави каквото си поиска. Защото им разрешаваме!

И се замислих, че май през последните 30 години почти няма читав политик в управлението. Ама нито един не мога да се сетя. Жан Виденов беше почтен. Опита се. Но нямаше качествата да се справи. Останалите дори не бяха и това. Нагли, арогантни, крадливи, алчни, непочтени, невъзпитани, прости и интелектуално ощетени. Това имаме като управляващи. Читави няма! Не се допускат, защото низшите духом не могат да понасят някой, който да им напомня за същността им.

А ние постепенно се превръщаме във все по-опростачено и безропотно стадо, което се е примирило с всички гаври и с това, че сме последните българи. И само плахо гледат навън с единствената надежда да се измъкнат от ада, наречен България!

Шести септември - страница на Елена Гунчева