Косово и Крим: Двойният стандарт

/КРОСС/ Въоръженото нахлуване в една суверенна държава като Украйна от страна на друга държава - като Русия - без оглед на мотивите винаги е тежко нарушаване на един от най-важните принципи в международното право. Така беше и когато силите на НАТО нахлуха в Сърбия и превзеха Косово. Също така опитите да се оправдаят тези вмешателства със собствени стратегически интереси или по хуманитарни съображения винаги дава добра отправна точка на противниковата страна да използва същите оправдания за подобни действия в бъдеще, стъпвайки върху създадения прецедент.

Руското правителство не се нуждае Западът да го учи на безнравственост. Президентът Путин от много време е сред най-противоречивите световни лидери. Русия твърде бързо се научи да потъпква международното право, следвайки поведението на демократичните държави от НАТО, нахлули в Сърбия и обявили път за умишлено разрушаване на териториалната цялост на страната чрез превръщането на Косово в почти провалена страна под протектората на ЕС (2007 г.). На следващата година под предлог защита на правата на руските граждани Москва нахлу в Грузия и създаде две непризнати от световната общност държави: Абхазия и Южна Осетия. Същото лекарство - нито по-добро, нито по-лошо.

Тези дни наблюдаваме колко скандализирани са ЕС и САЩ от незаконното руско военно разгръщане в Крим, територия, която формално е украинска, но икономически и исторически е руска. Защо териториалната цялост на Украйна е по-важна от тази на Сърбия?

Вече бяха направени всички възможни видове предупреждения към Русия. Но тези, които пресякоха червената линия, бяха ЕС и САЩ през 2007 г., с приемането на идеята, че държави могат да бъдат създавани заради конкретна социално-етническа група. Русия си взе бележка от новия европейски модел, защитаван от САЩ, и се доказа като примерен ученик с две майсторски въоръжени действия, силно наподобяващи на тези на съдниците от НАТО и разрушавайки териториалната цялост на една държава.

Така се сложи край на неписаното споразумение на европейската политика на съседство, което ще позволи на Русия да запази своята естествена сфера на влияние и да не се чувства обсадена от ЕС. Освен това една значителна част от украинското население е от руски произход и не иска да къса тази връзка - нещо, което трябва да бъде уважено от останалите украинци и от властта в Киев. Разумните усилия на ЕС и САЩ трябва да се насочат към новите украински управляващи, които да отчитат особеностите на състава на собствената си държава, както и геополотическият и културен баланс, който трябва да продължи да съществува. Не да клекнат пред руските стремежи, но не и да бъдат изцяло подвластни на европейските политици. ЕС трябва да се съсредоточи върху помощта, с която да се върви към демократизация на армията, полицията и администрацията. Само че тази държава е осъдена от географията и историятаси . Не трябва да адвокатстваме на гражданската война, нито да улесняваме още повече Русия в незачитането на териториалната цялост на Украйна.

Анализ на Арасели Мангас Мартин, преподавател по международно публично право от най-престижния университет в Испания - "Комплутенсе" в Мадрид, за  El Mundo.

Източник: Тemadaily